„Следващия месец е прощалното ми представление.“ Това разкри първо за „България Днес“ големият актьор Васил Михайлов. И това не е постановка със заглавие „Една легенда си отива“, а окончателно решение на звездата от „Мера според мера“.
Точно след месец обичаният артист ще си вземе сбогом с публиката със спектакъла „Завещанието на целомъдрения женкар“, в който 88-годишният доайен на Театъра на армията играе Дон Жуан. „Тогава ще го играя за последен, 21-ви път. Избрах за раздяла сцената на Армията, защото това е моят театър от близо половин век“, посочи Михайлов. Той не съобщи повече подробности за бенефиса и дали на него ще присъстват звездни имена от съсловието, хора на културата и изкуството, политици, държавници и общественици.
И колеги, и почитатели са възхитени от удивителната за възрастта форма на екранния Петко Войвода, но самият той споделя, че не е точно така. „Не виждам, не чувам…“, признава легендарният актьор. Михайлов обаче не поясни за вестника дали сбогуването му с театъра е продиктувано само от здравословни проблеми.
Преди месец сценичният Дон Жуан качи кратко видео, на което… бяга с кънки по ледена пързалка. Васил Михайлов така и не разкри дали клипчето е създадено с изкуствен интелект, или е запечатало реалните му умения на кънки бегач.
Едно обаче е сигурно – че заради театъра знаменитият актьор захвърля бастуна и специалните очила, които му помагат в ежедневието да се справи с неподдаващата се на лечение очна катаракта.
Въпреки че и на сън може да каже текста на ролята си в „Завещанието на целомъдрения женкар“, Михайлов продължава да репетира вкъщи – и в делник, и в празник. Но пак не разкри за „България Днес“ ще има ли импровизации в спектакъла, или е държал и неговите колеги в Армията да са сюрпризирани от решението му следващия месец да се поклони за последно от сцената.
Колосът на българския театър и седмото изкуство доверява, че в момента за него щастието е в домашния уют, създаван от любимата му половинка – журналистката и поетеса Гергана Михайлова, и общуването с внуците.
„Аз съм зодия Овен, а Овенът, колкото повече остарява, толкова повече се усамотява. Много срещи с хора имам, много познати, но малко приятели ми останаха. Някои не ме разбират, когато цялото си свободно време прекарвам с внуците си. Никой не може да ми даде това, което преживявам с децата. Неотдавна ми зададоха въпроса: „Какво от живота си искаш да се повтори?“. Отговарям: „Животът!“. Много бързо отмина и не стига ти да станеш човек и децата си да възпиташ да станат човеци. Човек трябва да има път, по който да се изправи и да върви“, убеден е доайенът на Театъра на армията.
