Тъпчат ни с антибиотици през месото, което консумираме. Това се разбра от изявления на водещи специалисти в областта на микробиорогията и антибиотичната резистентност.
“Много българи проявяват резистентност към един от животоспасяващите антибиотици – колистин, без някога да им е бил предписван и да са го вземали. Причината е че се дава често на животните”, коментира проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ “Лозенец”.
Проф. Кьолеян коментира пред “Труд news”, че честата употреба на колистин във фермите се обяснява със сравнително ниската му цена. “Тази честа употреба има следствие – около 30% от най-опасните бактерии, причиняващи инфекции при човека вече са резистентни към този антимикробен препарат”, съобщи проф. Кьолеян.
Ветеринарни лекари, коментираха, че редовно във фермите профилактично се дават антибиотици на животните, като за по-сигурно се избират най-ефикасните, т. е. широкоспектърни и силни.
“Ниските дози противомикробни вещества провокират загиването на вредните бактерии в червата на животните и така усилват апетита и усвояването на хранителните елементи. С това се обяснява бързото качване на теглото им и широката употреба от фермерите”, каза д-р Стоян Димов, който от дълги години работи като ветеринарен лекар. “Големите дози антибиотик имат друга задача – лекуване и профилактика на инфекциите при младите животни”, каза още той. Медикът призна, че и животните стигат до разистентност заради постоянните дози антибиотик и се налага преминаване към по-силни антимикробни препарати. Той успокои, че има начин медикаментите да бъдат изведени от организма на животните – това става чрез спазване на карентен срок преди клане. Припомни, че всеки организъм метаболизира и изхвърля лекарствата чрез черния дроб и бъбреците.
Медикът обаче призна, че не винаги тези срокове се спазват и антибиотиците остават в месото на закланите животни.
“Във ветеринарната медицина има регистриране единствено на вноса на антибиотиците. След това разпространението, дистрибуцията, предписването са неясни”, заяви д-р Драгомир Иванов, председател на асоциация “Единно здраве”. Той обясни, че се работи върху въвеждането на система за регламентиране и предписване на антибиотици и при животните, защото няма как да се разглежда здравето на хората, отвъд контекста на здравето на животните и състоянието на околната среда.
“Във ветеринарната медицина кадровата обезпеченост на терен е много ниска, достъпът на стопаните до антибиотици е по-широк и това е съществен проблем”, подчерта д-р Иванов.
Той припомни и че във ветеринарната област има разделяне на антибиотиците на такива за ежедневна употреба, за наблюдение и силно рестриктирани.
“Не е тайна, че много стопани внасят от Турция, или купуват от сайтове силни антибиотици, за да предпазват животните”, обясниха ветеринарни лекари. Те припомниха, че агенцията по храните е органът, който следи дали са спазени нормите за безопасност на храните.
Intrigi.bg
