Край Вардар има обществени слоеве и групи, в които провокационният потенциал към отношенията с България е достатъчно голям и готов за действие
И този път традицията е спазена. И този път в Скопие остават верни на практиката си от всеки контакт с България да правят драми и трагедии и да влошават отношенията между двете държави. Дори и тези контакти да стават на територията на „трета страна“, както е прието да се казва. Няма значение, важното е да се трупа напрежение, да се сеят съмнения и да се минира перспективата за по-добро бъдеще.
Майсторлък ли е това или си е чисто и просто политика, която днес има едни изпълнители, утре – други, без това да променя същността ù.
Един млад мъж, спортист, очевидно със симпатии към България бе принуден да се превърне в обект на провокация, на която за съжаление доста хора в България с първосигнална реакция станаха жертва. Впрочем това е една от най-характерните черти на българската слабост по отношение на всичко, което идва оттатък границата, от днешна Република Северна Македония. Как за толкова време на общуване не ни стана ясно, че край Вардар има обществени слоеве и групи, в които провокационният потенциал към отношенията с България е достатъчно голям и готов за действие. Че и в най-тънката проява на някаква заедност на хората от двете държави винаги се търси такъв нюанс, който да предизвика българската реакция и от мухата да бъде направен слон. Защото и у нас има достатъчно хора, които обичат да се хвърлят с главата напред и създават чудовища в отношенията ни, преди да са използвали същата тази глава да помислят с нея. Как да го кажа по-ясно и кратко?
Нещо като македонското коварство срещу българската нервност. Става ли така?
Та, казвам, един спортист, дошъл с отбора на Северна Македония в София да играе на европейско първенство, се изправя пред български медии да отговаря на въпроси на журналисти. Както си му е редът и както се прави навсякъде по света и както е правилно. Само че мъжът, който застава пред камерите и микрофоните съобщава, че му е „казано“ да говори на английски, а не на български, макар че го говори отлично. Човекът е играл шест години в отбори в България, ежедневно е общувал на този език със своите съотборници, а и извън спорта в неформалните си контакти в Дупница и Пазарджик, пък и навсякъде другаде, си е хортувал на местната езикова българска норма. Няма лошо, шест години си е напълно достатъчно време да преодолееш огромната езикова бездна между България и Северна Македония!
Не ви ли напушва смях, като четете тези неща? И спортистът, верен на ангажимента си към щаба на отбора, който го е довел в София, заговорва на английски. Журналистите задават въпроси и получават отговори чрез преводач, а през цялото време на превода спортистът с чисто българското име и презиме Георги Георгиев се чувства неудобно защото разбира всичко, което го питат. Цялата картина придобива някакъв напълно абсурден смисъл и се приближава по-скоро до жалка имитация на професионално изпълнение на задълженията от страна на журналиста, отколкото на спазване на някакви измислени международни правила за общуване между медии и спортисти. И социалните мрежи избухнаха. Как да ги спреш?
Ако това може да послужи като някакво оправдание да припомним, че неотдавна и държавният глава на съседната държава, пак у нас, в София, гостувайки на важна международна проява, отказа да отговаря на въпроси на журналисти, които ù се задават на български. Не го разбирала! Ако нещо Гордана Силяновска-Давкова не е разбирала в този момент, това е пряката последица от нейната позиция за всички формални следващи оттук нататък контакти между българи и граждани на Северна Македония, които ще трябва да се провеждат на английски език.
Така, както президентът на съседната държава в онзи момент пожела! Или пък Силяновска-Давкова е била напълно наясно с тази „технология“ на създаване на прецеденти, които после да се превърнат в постоянна практика. Само защото първоначалната идея и проява е дошла от някоя високопоставена институция или личност в държавата! Щом президентът е направил така, или онака, се ражда задължението то да бъде повтаряно и превърнато в норма. Ако пък тази „норма“ дразни българите, още по-добре, значи си е свършила работата и ще я върши и занапред, щом като увеличава недоразуменията и недоразбирането помежду ни. Но ако усетите, че едно такова мислене на политик от най-висок ранг, което бе демонстрирано от Силяновска-Давкова преди време, противоречи рязко на всички вербални и писмени заклинания за приятелство и добросъседство между двете държави, ще бъдете прави и оправдано да се ядосате много и да реагирате съответно. Не мога да се сърдя.
Затова ми се струва, че не трябва да укоряваме толкова много спортиста Георгиев за ситуацията, в която попадна. И в която очевидно го вкараха шефовете на отбора, които са му „казали“ да дава интервюта на английски. Те просто са следвали негласната препоръка, дадена преди два месеца от президента на страната на същата тази софийска територия. Пък кой знае, може и всичко това да е формализирано в някаква писмена форма, оттатък всичко е възможно! Макар че във вихъра на българското възмущение бе изкарана някаква юристка от Скопие, която да заяви, че това да се говори на английски с медиите е указание на Европейската волейболна федерация или асоциация, как точно е там, и че всъщност българите са проявили пълна неграмотност и незнание за този факт, щом са реагирали така гневно. Следваше препоръката да се образоваме и да четем, за да не се излагаме по този начин.
Само че аз, като човек, който има скромната претенция да познава манталитета на хората оттатък границата и готовността на някои от тях да правят всичко, за да дразнят България, предлагам и следната версия: още когато е станало ясно, че отборът на Северна Македония ще играе първия си мач в София със състава на България, някому е хрумнало да използва това за тънка провокация в отношенията ни. Не говоря тук за навивките, които са правени в целия подготвителен период на волейболистите да се готвят за истинска битка в София за защита на идентичността си чрез популярната игра. Имаше такива признания от страна на спортистите в местните медии в Скопие, че са дали всичко за отпор на противника тъкмо на неговия терен в българската столица. Било е нещо като „на живот и смърт“! Майко мила, за спорт ли става дума или за политика, или за фикция някаква?
Ама и аз, какво се чудя, след като в архивите си имам истински набор от заглавия за участие на спортисти от Република Македония, които се свеждат главно до едно: всички ни биха, паднахме и заехме последното място, но го направихме с достойнство, защитавайки конституционното име на държавата ни. Това беше по времето, когато днешна Северна Македония бе БЮРМ.
Та, казвам, че на някой в щаба, или пък дори извън него, му е хрумнало да пуснат тъкмо този Георгиев с неговата спортна биография пред българските журналисти, да го накарат да разбере, че не трябва да отговаря на български и с това да стане това, което стана. Ще кажете – е, стига де, чак пък толкова коварство? О, нямайте съмнение, имат го в достатъчно количество.
Друг е въпросът, че и нашите хора можеха да постъпят по различен начин. Първо, да помолят Георги да говори, използвайки тамошната езикова норма. Ще го разберат, а и зрителите – също. И второ, което в пълна сила се отнася и до ситуацията с президента Силяновска-Давкова, да си приберат микрофоните и камерите и да си тръгнат.
Може още много неща да извлечем като извод от една наглед рутинна ситуация. И докато си мислех върху нея, прочетох съобщение на така наречения Македонски алианс за европейска интеграция от Албания, който остро осъждал най-новите действия на българските власти в района на Пустец, в Албания, чрез които под маската на медицинска помощ отново се правела пропаганда и се отричала македонската идентичност.
Досещате се – тази партия на македонците в Албания реагира на поредното посещение на български лекари, организирани от Фондация „Българска памет“, да преглеждат безплатно и да лекуват на място жителите на община Пустец в Албания. Това не приличало на обикновена хуманитарна акция, Пустец бил приличал на окупирана зона със засилено полицейско присъствие с български емисари, които се отнасяли като завоеватели на Пустец и с български знамена, поставени в медицинския център. Но, заключава посланието, Пустец не е България, Пустец е в Албания и неговите жители са македонци.
Няма да цитирам повече от въпросния текст. Той поставя дори под съмнение компетентността на българските лекари, отишли на брега на Преспанското езеро. Да бяха прочели и те малко повече за проф. Иво Петров, който беше на тази мисия, пък тогава да бяха реагирали. Но за тях това няма значение. Важното е България да бъде обвинена за пореден път, като и албанските власти, дали разрешение за посещението на българските лекари, са сложени в кюпа.
Както се казва, всички са им виновни, само те са целите в бяло. А аз се надявам през следващите дни да няма повече такива прояви, че да взема най-после да изясня въпроса сърбизира ли се Северна Македония?
Intrigi.bg