На 23 октомври тази година се навършват 70 години от историческото Унгарско въстание срещу комунизма и съветската окупация. То започва със студентска демонстрация в този ден през 1956 г. първо сутринта в Дебрецен, а през деня излизат масово на улицата студентите от Политехниката, а след това и от други университети.
В студентското шествие се включват и преподаватели и писатели и обикновени граждани. Пред красивия унгарски парламент се събират над 200 000 души. Студентите тръгват към Националното радио, за да прочетат петиция от 16 точки, между които напускане от страната на съветските войски. Студентската делегация, която се опитва да влезе в сградата на радиото, е посрещната с изстрели. Бунтът започва веднага в цялата страна и става всенароден.
На 24 октомври сутринта министърът на отбраната на СССР Георгий Жуков нарежда Червената армия да окупира Будапеща. Унгарските революционери оказват въоръжена съпротива и изграждат барикади, ползват и коктейли „Молотов“. В цялата страна са завзети местните съвети и убити комунистически дейци и служители на държавна сигурност.
Същия ден е избран за премиер Имре Наги – комунист-реформатор, а унгарската армия минава на страната на народа. Освободени са 8000 политически затворници начело с Кардинал Йожеф Миндсенти, който благославя въстанието.
Между 28 октомври и 4 ноември боевете затихват, унгарците забелязват изтегляне на Червената армия. Преди това, на 1 ноември, правителството на Имре Наги обявява напускането на Унгария от Варшавския договор и неутралитет на страната.
На 30 октомври 1956 г. президиумът на КПСС решава да не сваля новото унгарско правителство, но решението на Имре Наги за неутралитет и напускане на Варшавския договор прелива чашата. Съветското ръководство решава да потуши въстанието, още повече че е вече наясно, че Западът е зает със Суецкия канал и не му е до Унгария.
Въпреки че Радио Свободна Европа два кураж на унгарците да се бият и очакват дори войски на ООН, Америка отказва да се намеси. Президентът Айзенхауер се опасява, че намеса в Унгария, която попада в Съветска зона на влияние, може да доведе до ядрен отговор на руснаците.
И така, на 3 ноември унгарска делегация, водена от военния министър Пал Мелетер, е поканена близо до Будапеща за преговори със съветското военно командване уж за преговори за изтегляне на съветските войски. Това е клопка и този голям патриот е арестуван.
На 4 ноември 17 съветски дивизии и хиляди танкове нахлуват в Будапеща. Битката е неравна. Съветската операция „Вихрушка“ комбинира удари по въздуха, артилерия, пехота и танкове. Последната унгарска съпротива около Чепел и Дунайварош е сломена и на 11 ноември бунтовниците се предават. Междувременно Янош Кадар в Солнок прогласява работническо-селско правителство и оглавява комунистическата партия.
Унгария дава над 2500 жертви, в това число и малолетната героиня Ерика Селеш, която на 15 години е простреляна смъртоносно, извиквайки: „Да живее Родината и унгарската свобода“.ш
Над 20 000 са ранените, хиляди са интернирани, близо половин милион унгарци избягват зад граница, между които футболната легенда Ференц Пушкаш, който става звезда на „Реал“ (Мадрид), а Золтан Цибор и Шандор Кочиш стават легенди на „Барселона“. Отказват да се върнат в страната и златните унгарски олимпийски шампиони по водна топка, победили буквално в кървав мач Съветския съюз на финала на Олимпиадата в Мелбърн.
След потушаване на въстанието Имре Наги е съден и обесен в Будапеща на 16 юни 1958 г. Реабилитиран е на 16 юни 1989 г., когато на Площада на героите пред стотици хиляди унгарци и милиони пред телевизора младият Виктор Орбан призова съветските танкове да напуснат страната.
Западът според мен изпуска първоначалния шок в съветските редици от мащаба и успеха на въстанието, за да се намеси на мига, и така обрича Европа на още 23 години комунизъм. Дали ще има извинение за 70-годишния юбилей? Едва ли… Битият си е бит!
В крайна сметка въстанието изиграва важна роля за живота на Унгария. Както големият мислител Еманюел Тот писа, унгарският народ получи самочувствие, а режимът на Янош Кадар винаги беше на тръни да не стане нова 56-а година.
Затова, когато за първи път отидох в Унгария през 1974 г., ми падна шапката! Помислих си, че това е Запад, в който не можехме да пътуваме. Селяните имаха в собственост по 12 декара земя, притежаваха малки тракторчета, поливаха с модерна техника. По главните булеварди и улици бъкаше от частни бутици. Купувахме джинси и плочи на всички световни и унгарски рок групи. Носехме лекарства „Стугерон“ и „Кавинтон“ на бабите, сапуни „Амо“ и дезодоранти на майките, патрони за сифони за уискито.
Кафенетата ухаеха от аромат на „Омниа“ и кестени със сметана, месарниците ги подушвахме по висящите в изобилие салами „Пик“ и колбаси „Дюлай“ във време, в което ние се радваме на банани един път годишно в километрични опашки. В Унгария по това време имаше всички видове световни бири, в това число и австралийска Foster’s.
През 1983 г. в театър „Мадач“ за първи път в Европа след Лондон се играха „Котките“, а на премиерата беше самият Андрю Лойд Уебър със Сара Брайтман. „Куин“ разтърси Будапеща на 27 юли 1986 г. пред 70 000 зрители, между които и моя милост. Те престояха шест дни в Унгария, за да стане уникалният филм „Куин Будапеща“, обиколил цял свят. А какво да кажем за първата Формула 1 в социалистическия лагер – „Хунгароринг“, същата година спечелена от Пикет?
Не е случайно, че именно в Унгария падна първата тухла от Берлинската стена. На 11 септември 1989 г. реформаторското правителство на Миклош Немет отвори границата с Австрия, бодливата тел беше прерязана и хиляди източногермански туристи, отказващи да се върнат в ГДР, минаха на Запад.
Най-точната оценка за Унгария в периода 1956-1989 г. даде великият канцлер Хелмут Кол на 3 октомври 1990 г. в речта си при обединението на Германия: „Благодаря ви, унгарци! Вие нанесохте първия удар в снагата на световния комунизъм с въстанието през 1956 г. и съборихте първата тухла от Берлинската стена на 11 септември 1989 г.“.
Унгарците бяха непокорни и при комунизма, и при неолиберализма, по времето на 16-годишното управление на Виктор Орбан. Виктор единствен в Европа през 2015 г. се опълчи срещу мигрантската инвазия и издигна двойна стена на границата. Отказа да приеме мигрантските квоти. Отказа да приеме лудостта трети пол. Запази неутралитет в прокси войната в Украйна. Установи, за ужас на Брюксел, лично приятелство с Тръмп, Путин, Ердоган и Си.
Ерата „Орбан“ обаче завърши. Демокрацията е ротация и той загуби изборите. Но е абсурд политическата разправа с него през персонална конституционна поправка, с обратна дата от 2 май 1990 г. Унгарският народ е лишен от правото на избор! Дори и да иска той отново да управлява, това е невъзможно, тъй като основният закон въведе забрана едно лице да е повече от 8 години премиер и повече от 12 години депутат. А той е бил вече 20 години премиер и 35 години депутат.
Хората решават кой да ги управлява и никой не може да бъде лишен по политическото право да управлява, защото вече е управлявал!
През 1956 г. американският президент Айзенхауер не помогна на въстанието в Унгария. Да се надяваме, че през 2026 г. великият президент Тръмп ще защити Орбан в името на политическите му права по международните конвенции и правото на унгарския народ да решава кой да го управлява. Още повече че Орбан е автентичен борец срещу комунизма още от 1988 г. Той е борец, а не наследник на демокрацията. Как може Тръмп да помогне? Той си знае!
Ерика Селеш
Intrigi.bg
