След разходката на Андрей Гюров до Украйна и едни „високи“ разговори, тука ни сервират идея, дето направо ти идва да се хванеш за главата – украински език в българските училища. Сериозно ли? В държава, където децата едва връзват две изречения на български, някой е решил да им натресе още един език, дето реално никой не търси.
Айде малко да слезем на земята. Образованието ни е в калта – грамотността пада, нивото е трагично, учителите се чудят откъде да започнат. И в тоя момент идва някакъв „гениален“ ход – дай да учим украински. Това не е реформа, това е пълна излагация. Все едно ти тече покривът, а ти си боядисваш оградата.
И най-смешното – дори в самата Украйна масово не се говори чист украински. Хората си карат на руски, на смески, на каквото им е удобно. И сега ние тука ще се правим на по-големи католици от папата и ще го вкарваме в училище? Кой го измисли тоя шедьовър, бе?
Полза? Нула. Абсолютна нула. Английският ти отваря врати, немският ти дава работа, испанският ти дава свят. Украинският – какво ти дава? Да си говориш с някой в един регион и толкова. И заради това ще товарим децата? Това си е чисто губене на време.
И да си го кажем направо – това не е мислено за хората. Това е някакво политическо навеждане, дето вони от километри. Някой горе пак е решил да се направи на интересен и да се хареса някъде, а после ние тука да му сърбаме попарата. Само че този път става дума за образованието на децата.
А министър-председателят, дето стои зад такива „велики“ идеи, направо се е олял. Вместо да си оправи кочината в образованието, той тръгнал да хвърля прах в очите с глупости. Това не е просто грешка – това е тотално откъсване от реалността. Хората се чудят как да вържат двата края, децата изостават, а на върха някой си играе на политика като в кварталната кръчма.
Истината е проста – това е безсмислица. И колкото по-бързо бъде изхвърлена в коша, толкова по-добре за всички. Защото иначе пак ще стане по български – много приказки, нула полза и накрая пак обикновеният човек ще го отнесе.
Intrigi.bg
