Реликвените останки на цар Самуил днес пристигат у нас. В отечеството на славния български владетел. Те бяха открити през 1969 година, но неговото съкровище още се спотайва. Търсят го от столетия, като най-мащабното издирване е в началото на ХIХ век. Тогава не трима, нито тридесет или триста, а три хиляди ентусиасти копаят за царското злато!
В своите “Пътувания по България” Константин Иречек пише: “Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало уж голямо градище с великолепни развалини; преди години (на 1812?) там веднъж станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, но нищо не намерили…”
Добри лаг е дял от Малешевската планина, част от Осогово-Беласишката планинска група. В същия район е село Ключ, където става драматичната Беласишка битка. На 29 юли 1014 г. Самуиловите войни са нападнати в гръб от византийците. Българите понасят тежко поражение, а пълководецът с малък отряд се оттегля в Преспа. Тук на 6 октомври вижда оцелелите, ослепени от император Василий II. Сърдечен пристъп прекъсва нишката на живота му.
Според легендата, докато отстъпвал със Самуил било царското съкровище. За да не тежи по стръмните пътеки, го заровил в мистериозно планинско “градище”. Обектът е локализиран през вероятната 1812 г., до която Иречек поставя въпросителна. Започва лудо копане, извадени са тонове пръст като при прокарването на Суецкия и Панамския канал!
През 1852 г. в главата на султан Абдул Меджид I светва гениална идея. Хрумва му да напълни хазната с разрешение за разкопки. Ферман дава право на всеки да върти кирка и лопата из империята. Ще внася една пета от стойността на намереното в държавното съкровище.
В Ески Заара, сега Стара Загора, веднага си плюят на ръцете. Бригада от петдесетина яки мъже захапва могила край града с апетитното име “Берекет”. На 8 март “Цариградски вестник” информира:
“По тия страни още от вехто време мисляха хората, че в землята се нахожда често имане, но щото се бояха от правителството, собираха се като едно содружество та ходяха нощем да копаят. Сега вече, като чуха че има царски ферман, изволяющий кой каквото намери в землята, като даде от петтях едно на царската каса, волен е да го изкопай и да го усвои; колкото хора се намираха на това мнение, разтичаха се да копаят имане кой където мислеше, че има.”
Иван Шишман също пали апетити
Някои дирят неговото съкровище под крепостта Урвич в Лозенската планина. Те се позовават на възрожденския книжовник Христаки Павлович: “Отидев же Йоан Шишман в София, скри сичките царски сокровища в монастир Урвич, който беше край Искар, сос тверди стени огражден и изоколо му вода отсекаде…”
Други търсачи чоплят около Кокаляне, но най-много се копае край Костенец. Тук някъде Шишман е заровил богатството, сочат посветени околностите на курорта. Търсят главно в основите на средновековния укрепен град Констанция. Зад неговите стени Шишман бил обсаден от османлиите, гласи преданието. Легендата е скрепена и с народна песен:
Костенец го турци обградиха, цар Шишман во тесно туриха…
През 1801 г. при разкопки в манастира “Св. Спас” Иван Житар намира драгоценна чаша. За беда кърджалииска шайка хваща щастливеца и почва да го мъчи да даде реликвата.
Драмата документира костенечкият хронист Георги Котов. Върху една богослужебна книга той е отбелязал: “Да се знае куга кърджалиите секоха Иван Житар и сакаха чашата що ископа от Св. Спас. Му зеха ушите.”
“Рука Георгиа Граматик”, подписал се е Котов и е сложил годината 1801-ва. Без да е запознат с тази приписка, краеведът Атанас Кулински цитира невероятно съвпадение: “Дядо Лазар Петковски от с. Костенец, отдавна вече покойник, разказвал, че в детството си бил видял човек с отрязан нос и уши от кърджалиите, за да им даде пари.”
Не е ясно дали обезобразеният е едно и също лице. Факт е обаче, че възрожденският археолог се лишава от ушите, но не дава находката на разбойниците. Неговите изпитания са като на Балканджи Йово!
Кърджалии мъчат и други пишман археолози. Димитър Паничков е многозаслужил печатар от Възраждането. Родом от Калофер, при него работи Христо Ботев, той печата неговият вестник “Дума на българските емигранти”.
В архива на дядо Паничков е съхранена една истинска приказка от “Хиляда и една нощ”. Началото липсва, но по-нататък четем:
“В зида имаше място, замазано с глина. Кърджалиите го сапикасаха и ни накараха да копаем. Ние копахме и се показа казанче, пълно с бели пари, повечето стари рубли до 2 оки, и восчана мушама с жълтици. Кърджалиите се спуснаха върху казанчето и едвам го изнесоха горе на земята. Те се много зарадваха. Бай Илия Чукурлиецът залови етеците им и ги моли да не ни бесят. Те се обещаха. Тогава бай Илия почна да говори по-свободно, намекна, че и с наш късмет се намерили тия пари…”
Тайниците на Вълчан войвода
Изконна мечта на всеки Индиана Джоунс е да намери неговите съкровища. Родом от лозенградското село Паспалево, Вълчан водил дружина в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлии мустаци и светли гълъбови очи – така го портретуват старите хроники.
Част от парите Вълчан раздавал на бедните, другата заделял за подготовка на въстание. Тях криел в тайници с кодови имена. “Биволът” бил в Родопите, “Магарето” в Странджа, “Камилата” до Маслен нос, а “Жената” край русенското село Копривец.
През 1983 г. беше направен опит да се отвори копривешкият трезор. Според посветения Мустафа Хасанов 8 тона злато ще излязат на светло. “Жената” е под Змейов баир, уточни той.
Мустафата сформира група от 30 човека, далеч по-скромна от Самуиловите търсачи. Археолозите от Русе се обзаложиха, че ако се намери нещо, ще си отрежат ушите. Ще придобият образа на Иван Житар!
На 16 април беше ударена първата копка. Мъжете работеха на смени, щабът заседаваше в мотел-ресторант “Люляците” в подножието на баира. За ужас на археолозите се откри стена дебела 3 метра от дялани блокове с пълнеж от камък и хоросан. Византийска крепост от защитен пояс срещу първите набези на славяни и прабългари.
В пръстта се валяше керамика, излизаха човешки и животински кости. Златото на Вълчан войвода обаче не се показа. Още го търсят като съкровището на цар Самуил.
Intrigi.bg