Гърция се радва на поредна рекордна година за туризма, но зад успехите на индустрията в южната ни съседка започва да се натрупва напрежение.
В редица региони, особено в северните части на страната, местните жители и бизнеси започват да поставят въпроса не само колко туристи посещават страната, а какъв е икономическият ефект от този поток.
Медиите в Гърция наричат този проблем „туризмът на хладилната чанта“ – определение, използвано най-вече по адрес на част от туристите от Балканите и най-вече България и Сърбия.
Зад тази „хладилна“ чанта се крият онези посетители, които идват за деня на море в Гърция, носят със себе си всичката храна и напитки, които консумират, разполагат се нашироко в свободната част на плажа и вдигат шум и глъчка като за цял стадион хора.
Според местни предприемачи проблемът не е в самото присъствие на българските туристи, а в модела на еднодневните посещения, при които големи групи използват местната инфраструктура, но оставят ограничени приходи в местната икономика.
Много български туристи, малко печалба
От години е ясно, че Северна Гърция е сред най-популярните дестинации за българи – както заради близостта, така и заради достъпните цени и възможността за кратки пътувания през уикенда.
В райони като Кавала, Тасос, Александруполис и Халкидики от години вече българската реч е също толкова срещана, колкото и гръцкият език.
Част от местните бизнес организации обаче изразяват недоволство от туристите, които пристигат само за деня с автобуси или лични автомобили, носят собствена храна и напитки, закупени в България, и рядко използват услугите на местните заведения.
Миналата година темата даже стигна до Общинския съвет на Александруполис, където местните съветници се видяха принудени да обсъждат какво да правят с големите групи туристи, които заемат платените от общината шезлонги на градските плажове за целия ден, без да консумират нищо от близките заведения.
Така общината покрива разходите за поддръжка – почистване, душове, спасители и инфраструктура, но получава ограничена възвръщаемост.
Тази година темата отново излезе на преден план, след като в началото на юли в социалните медии се появиха видеа на български туристи, които си пекат пържоли на плажа, донесени в хладилна чанта.
Местните медии като LIFO Μικροπράγματα определиха поведението на посетителите от България като „нарушение на местните норми и туристическа култура“.
Проблемът обаче е по-голям от българските туристи
Недоволството сред част от гърците към нашите сънародници е част от по-широкия дебат за бъдещето на местния туризъм.
Страната се опитва да премине от модел, основан на максимален брой туристи, към по-висок клас туризъм с по-голяма икономическа стойност.
Местни анализатори посочват, че масовият поток натоварва природните ресурси, плажовете и инфраструктурата, но невинаги носи достатъчно приходи за локалните общности, посочва в свой анализ „Дойче веле“.
Проблемите са особено видими на популярни острови и курорти, където през летните месеци водоснабдяването, електропреносната мрежа и системите за отпадъци често работят на предела на възможностите си.
Същевременно високият туристически интерес води до ръст на цените на жилищата и наемите, което затруднява местните жители.
Все повече гърци признават, че страната рискува да загуби част от автентичността си, ако превърне най-популярните си места единствено в туристически зони.
Именно навлизането на много българи на гръцкия имотен пазар също засилва напрежението.
През последните години много българи купуват апартаменти, къщи и терени в райони като Халкидики, Кавала, Олимпийската ривиера, Аспровалта и около Солун.
Данните на гръцките власти показват значителен ръст – докато през 2019 г. стотици българи са декларирали имоти в Гърция, броят им се увеличава многократно през следващите години.
Този интерес от страна на български граждани едновременно вдига цените на имотите, но също така се превръща в допълнителна, нелоялна конкуренция за хотелите там.
От Асоциацията на гръцките хотелиери твърдят, че определени имоти се използват за нерегламентирано краткосрочно отдаване под наем, което създава нелоялна конкуренция за легалните места за настаняване.
Най-сериозни спорове има в Халкидики, където според местни хотелиерски организации броят на леглата в нерегламентирани ваканционни жилища значително се е увеличил.
Председателят на Асоциацията на хотелиерите в Халкидики Григорис Тасиос твърди пред Радио „Солун“, че официалните места за настаняване в региона вече са допълнени от приблизително същия брой легла в краткосрочни наеми.
Според него част от чуждестранните собственици, включително българи и сърби, купуват евтини имоти, разделят ги на повече малки апартаменти и ги отдават под наем извън официалните регулации.
Гръцките власти извършват проверки за нарушения, свързани с неплатени данъци, туристически такси и незаконно отдаване под наем. Властите настояват за по-строги правила и по-голям контрол върху пазара.
Към икономическите спорове понякога се добавя и допълнително напрежение от историческия контекст.
В Северна Гърция все още съществува памет за сложните отношения с България преди 1944 г., когато страната ни държи много от сегашните гръцки територии около Солун, Кавала и Александруполис.
Тези исторически пластове понякога влияят върху начина, по който част от местните възприемат засиленото българско икономическо присъствие.
Затова и онлайн се появяват немалко коментари в социалните медии за своеобразно „българско завръщане“ в района чрез покупката на имоти.
Все пак трудно може да се каже, че напрежението има изразен етнически или ксенофобски характер. При разговори местните гърци в Кавала говорят предимно добри неща за България и българите.
Те признават, че „съседите“ държат жив туризма в Северна Гърция, но подкрепят идеите за по-силен контрол и спазване на правилата.
Въпреки критиките, българските туристи остават сред най-важните посетители за Северна Гърция. Местният бизнес разчита на тях, а много населени места са икономически зависими от потока през летните месеци.
Според анализите на Гръцката централна банка (Bank of Greece) и представители на туристическия сектор проблемът пред страната вече не е просто броят на посетителите, а моделът на т.нар. „непродуктивен туризъм“ – голям брой посетители, които използват ресурсите на даден район, но не генерират достатъчно приходи за местната икономика.
Затова дебатът в Гърция все повече се измества от въпроса „кой идва“ към въпроса „какъв туризъм иска страната“.
Целта, според експертите, трябва да бъде не просто повече туристи, а по-устойчив модел, който запазва природата, инфраструктурата и качеството на живот на местните жители.
Intrigi.bg