„Атлантик“ съобщава за предполагаема сделка, която се сключва между Москва и Вашингтон.
Изданието смята, че Тръмп се е съгласил с предложението на специалния си пратеник да отмени някои антируски санкции в замяна на освобождаването на редица затворници от Русия. Новата сделка на Тръмп с Путин отново ще постави Европа от грешната страна на масата, тоест, в менюто.
„Тази нова инициатива, все още в ранен етап и неотразена досега, обещава едновременно да постигне няколко от целите на Тръмп. Тя ще помогне за реинтеграцията на Русия в световната икономика и ще разшири преговорите на Тръмп с Кремъл отвъд продължителната война в Украйна. Ще създаде възможности за САЩ да сключват доходоносни сделки, включващи руски петрол, дизелово гориво, редкоземни минерали и други стоки. Като бонус, освобождаването на затворници по хуманитарни причини би могло да засили позициите на Тръмп в надпреварата за дългоочакваната Нобелова награда за мир.“
Поредният ход на Тръмп спрямо Русия може да разгневи дори съюзниците му, гърми The Atlantic.
Пратеникът на Тръмп предлага размяна на руски политически затворници срещу смекчаване на американските санкции, проправяйки път към бизнес сделки още преди края на войната в Украйна.
Автор: Саймън Шустър
Преди няколко месеца пратеникът на Доналд Тръмп за Източна Европа представи на президента нова идея за излизане от задънената улица в отношенията между САЩ и Москва. Планът предвиждаше размяна от типа „услуга за услуга“, напомняща за епохата на Студената война: Кремъл освобождава определен брой политически затворници, а Съединените щати отвръщат на жеста, като смекчават санкциите срещу руската икономика. Тръмп одобри идеята.
Тази нова инициатива, която все още е в начален етап и за която не е съобщавано досега, обещава да постигне едновременно няколко от целите на Тръмп. Тя би спомогнала за реинтегрирането на Русия в световната икономика и би разширила обхвата на преговорите на Тръмп с Кремъл отвъд трудния въпрос за войната в Украйна – конфликт, който пратениците му не успяха да прекратят въпреки повече от година дипломатически усилия. Освен това тя би открила възможност за сключване на доходоносни сделки между САЩ и Русия, включващи руски петрол, дизелово гориво, редкоземни метали и други суровини. Като допълнителен бонус, освобождаването на затворници по хуманитарни съображения би могло да подсили аргументите на Тръмп в стремежа му към така желаната Нобелова награда за мир.
Този нов подход в отношенията с Кремъл обаче вероятно ще предизвика възмущение сред украинците, европейците и дори много от съюзниците на Тръмп в Конгреса. Всяка евентуална бизнес сделка между САЩ и Русия крие риск от насочване на средства към руската армия, докато тя продължава да тероризира Украйна и да заплашва с по-мащабна война съюзниците на САЩ в Европа.
По-рано този месец Тръмп подписа закон, изготвен съвместно с покойния републикански сенатор Линдзи Греъм, който му дава правомощия да налага строги санкции на Русия и нейните търговски партньори. Въпреки това дипломатическите представители на Тръмп тихомълком търсят начини за смекчаване на американските санкции и за осъществяване на бизнес с Москва.
Джон Коул – пратеникът, предложил новата стратегия за освобождаване на политически затворници – прекара повече от година в изпробването ѝ в Беларус, най-близкия съюзник на Русия. В хода на преговори с диктатора на страната Александър Лукашенко, Коул постигна освобождаването на стотици затворници от беларуските затвори. В замяна на това САЩ смекчиха санкциите срещу режима на Лукашенко и се насочиха към сделка за закупуване на най-ценния експортен продукт на страната му – вид тор, известен като калиев карбонат (поташ). С благословията на Тръмп, сега Коул се е заел да приложи същия подход и спрямо Владимир Путин в Русия.
Миналата седмица Тръмп обяви, че САЩ преговарят за „мащабна“ сделка за калиев тор с Беларус. Коул, бивш адвокат на Тръмп, ми сподели, че Русия също участва в тези преговори. От началото на войната в Украйна САЩ избягват търговски сделки, включващи Русия. Ако бъде финализирана, тази сделка би представлявала рядко изключение. Според Коул тя би допринесла и за постигането на мир.
„Всичко това работи в посока към възможността за мир“, каза ми Коул. „Колкото повече са взаимодействията и взаимните отстъпки – било то икономически, свързани със затворници или каквото и да е друго – толкова повече се върви стъпка по стъпка към мира, както се надяваме. Това е, общо взето, мисията.“
Украинците гледат на нещата по различен начин. Беларус послужи като плацдарм за руското нахлуване в Украйна, а Лукашенко предостави на руската армия бази, провизии и боеприпаси. По време на посещението си в Ню Йорк миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски ми каза, че ще направи всичко възможно, за да „блокира“ всеки опит за вдигане на санкциите срещу Русия, преди войната да е приключила. „Но е трудно“, призна той. Руската икономика е приблизително 10 пъти по-голяма от украинската. „Много е трудно да се прави сравнение с руските пари, с техния бизнес.“
Още от момента, в който Путин за първи път изпрати войски в Украйна през 2014 г., САЩ и Европа прилагат почти всички възможни видове санкции, за да накажат Русия за нейните нападения, като се насочват към политическия елит на Москва, индустриалната база, банковата система, енергийния сектор и други източници на средства и технологии, необходими на Путин за воденето на войната. Тази пролет Тръмп временно смекчи някои от тези санкции, като позволи на Русия да продава повече гориво на световния пазар, надявайки се да смекчи шока от цените на петрола, предизвикан от войната на САЩ и Израел срещу Иран.
По това време Украйна остро разкритикува това решение. В речта си пред Общото събрание на ООН миналата седмица Зеленски отново призова Запада да засили и приложи санкциите срещу Русия, включително новите мерки, които Тръмп утвърди със закон този месец. „Когато някой дава на Русия повече пари чрез търговия, той дава на тази война повече време“, каза той. Визирайки Путин, той добави: „Ограничете парите му. Ограничете войната му.“
Американските преговарящи обаче възприеха по-мек подход, опитвайки се да успокоят Путин с обещания за икономически растеж. След посещението си в Кремъл по-рано този месец, зетят на Тръмп, Джаред Къшнър, описа какви приходи биха могли да се генерират въз основа на мирно споразумение. Той заяви пред участниците в конференция в Киев, че бизнес сделките – или, както ги нарече, „споразумения за просперитет“ – са съществена част от стратегията на Тръмп. Ако се съгласят на прекратяване на огъня, Путин и Зеленски „трябва да имат нещо, което да очакват с нетърпение“ по отношение на чуждестранните инвестиции и по-високия жизнен стандарт за своите граждани. „Мисля, че именно това кара обществата да се ангажират и да се въодушевят от мира“, каза Къшнър чрез видеовръзка по време на конференцията „Ялтенска европейска стратегия“. „Освен това, в известен смисъл, това се превръща и в най-добрата ви гаранция за сигурност.“
Украинците, разбира се, имат множество причини да се вълнуват от мира, различни от перспективата за по-високи заплати. Броят на жертвите в тази война надхвърля 2 милиона души – убити и ранени и от двете страни – а Русия продължава да бомбардира украинските градове ден и нощ. Украйна отвърна с кампания от удари по различни цели в Русия, по-специално по петролни рафинерии и друга енергийна инфраструктура. Като част от евентуално мирно споразумение, Зеленски поиска железни гаранции за сигурност от западните си съюзници, за да се гарантира, че Русия няма да нападне отново в бъдеще. Преговарящите от негова страна ми споделиха, че не разглеждат „споразуменията за просперитет“ с Русия като каквато и да е гаранция за сигурността на Украйна. Напротив: те виждат в търговията на Запада с Русия начин Путин да укрепи военната си мощ и да продължи войната.
През последните седмици украинците с тревога чуват как пратениците на Тръмп използват мирните преговори като средство за сключване на бизнес сделки. „Това е нещото, което ги движи сега“, каза ми един от преговарящите по повод американците. Втори преговарящ добави: „Те вярват в магията на бизнеса. Мислят си, че ако сключат тези бизнес сделки, руснаците няма да се върнат към милитаризма“ след края на войната.
Към момента, допълни вторият преговарящ, пратениците на Тръмп не виждат начин за правене на бизнес с Русия, без първо да се постигне поне частично прекратяване на огъня в Украйна. Стратегията на Коул обаче предлага възможен заобиколен път. Освобождаването на руски политически затворници би могло да даде на САЩ основание да смекчат санкциите, създавайки условия за финансовите трансакции, които Тръмп би искал да осъществи с руснаците. Според Коул подобни сделки биха могли да допринесат за приближаване към прекратяване на огъня във войната в Украйна, като намалят напрежението между Русия и Запада. „Икономическите връзки обикновено водят до нормализация“, каза ми той.
Предложението на Коул се роди след среща, която той проведе тази пролет с руския дисидент Дмитрий Муратов – носител на Нобеловата награда за мир за 2021 г. заради дългогодишната си журналистическа дейност и борбата за защита на човешките права. Вестникът, който Муратов съосновава и редактира в продължение на много години – „Новая газета“, – беше принуден да преустанови дейността си скоро след като Путин започна инвазията в Украйна през 2022 г. Оттогава насам Муратов посвещава по-голямата част от времето си на това да се обявява против войната и да се опитва да издейства освобождаването на руските активисти, хвърлени в затвора заради съпротивата си срещу нея.
През последната година той следеше отблизо информациите за дейността на Коул в Беларус – тема, която аз подробно съм отразявал. Коул и други американски дипломати успяха да постигнат освобождаването на около 500 политически затворници в Беларус, включително няколко американски граждани. В края на миналата година Муратов ме помоли да го запозная с Коул. Дисидентът искаше да разбере дали пратеникът на Тръмп би могъл да отправи към Кремъл същите призиви, каквито е отправял в Минск. Освобождаването на затворници, изтъкваше Муратов, отдавна е част от американската дипломация спрямо Москва. По време на срещите на върха с Михаил Горбачов – последния лидер на Съветския съюз – президентът Роналд Рейгън или неговите пратеници често връчваха на съветската страна списъци с хвърлени в затвора дисиденти и настояваха за тяхното освобождаване. Горбачов редовно се съгласяваше, като по този начин придаваше хуманитарно измерение на по-мащабните си усилия за смекчаване на напрежението с американците и намаляване на риска от ядрена война.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Горбачов и Муратов стават съоснователи на „Новая газета“, която с годините се превръща във водещ източник на разследваща журналистика в Русия относно злоупотребите с власт от страна на Кремъл. Няколко от нейните журналисти, включително легендарната военна кореспондентка Анна Политковская, са убити заради работата си.
Преди смъртта си през август 2022 г., на 91-годишна възраст, Горбачов подарява на Муратов някои свои вещи за спомен, сред които и възпоменателен медал, връчен на съветския лидер от Рейгън по време на една от срещите им на върха. През май Муратов донася медала във Вашингтон и го връчва на Коул като знак на признателност за усилията му в Беларус. Докато обядват суши в „Ned’s Club“ – частен клуб, популярен сред политическия елит и посветените в делата на властта, – той разказва на пратеника на Тръмп за историята на освобождаването на затворници по време на Студената война и за неотложната необходимост тази практика да бъде възобновена в отношенията между САЩ и Русия.
Муратов показва снимки на някои от дисидентите, хвърлени в затвора от Русия заради съпротивата им срещу войната, и разказва на Коул техните истории. Той спомена поетесата и театрален режисьор Евгения Беркович, която през 2022 г. бе участвала в протестна акция срещу войната. По-късно руски военен съд осъди нея и нейната приятелка – драматуржката Светлана Петрийчук – на шест години затвор по обвинения в тероризъм; това бе част от кампанията на Кремъл за криминализиране на всякаква опозиция срещу войната. Стотици хора в Русия са вкарани в затвора за подобни деяния, като някои са получили многогодишни присъди за постъпки, толкова незначителни, колкото поставянето под въпрос на войната в коментар в социалните мрежи.
От своя страна Коул разказа на Муратов за радостта, която е изпитал, когато за първи път е успял да освободи група затворници в Беларус миналата година. Това преживяване е дало на адвоката ново усещане за мисия и той се е съгласил да опита подобен подход и с руснаците. Скоро след срещата Коул е предложил идеята на Тръмп, който е дал съгласието си да се опита, сподели Коул пред мен.
Вчера Белият дом номинира Коул за специален пратеник на президента по въпросите на заложниците с ранг на посланик – роля, която изисква одобрение от Сената. Помолен да коментира мисията му, представител на Белия дом заяви: „Президентът и екипът му остават ангажирани да продължат да играят конструктивна роля за прекратяването на войната между Русия и Украйна, като той запазва оптимизма си, че в крайна сметка ще постигнем мирно споразумение.“
Коул планира да координира усилията си със Стив Уиткоф, който служи като основно лице за контакт на Тръмп с руснаците. Уиткоф – милиардер и предприемач в сферата на недвижимите имоти без официален дипломатически опит – се е срещал с Путин поне седем пъти от началото на войната в Украйна. По време на последното си посещение в Кремъл на 5 септември руският лидер изрази благодарността си към Уиткоф и Къшнър за опитите им да договорят мирно споразумение. „Бих искал да ви кажа, че за нас е удобно да работим с вас и, разбира се, имаме много високо ниво на доверие в хода на тази работа“, каза Путин на двамата американци, както се вижда от кадрите на срещата, публикувани на уебсайта на Кремъл. В отговор Виткоф благодари на Путин за освобождаването на американския учител Боб Гилман, който беше в затвора в Русия от 2022 г. След това разговорът им премина към войната в Украйна. Кушнър и Виткоф планираха да отлетят от Москва за Киев през Полша на следващия ден, според двама души, запознати с плановете им за пътуване. Нито един от американските пратеници не беше посещавал Украйна по време на войната. Като част от подготовката, по думите на Путин, американците са поискали тридневно прекратяване на огъня, за да може пътуването да протече безопасно, и руснаците са дали съгласието си. „Издадох съответната заповед“, каза Путин, като добави, че от полунощ същия ден не са нанасяни удари по Киев.
Оказва се, че това е било лъжа. Същата сутрин руски дрон удари територията на главното летище на Киев – в град Бориспол, където Виткоф и Кушнър трябваше да кацнат на следващия ден, според двамата души, запознати с плановете им. Един от тях – украински служител – ми показа кадри от охранителни камери, заснели удара, и снимки на кратера, останал близо до пистата. След атаката – извършена в 9:12 ч. сутринта на 5 септември, докато Кушнър и Уиткоф пътуваха със самолет към Москва – американците промениха плановете си за следващия ден и пътуваха до Киев с влак от Полша, разказаха ми двама души, запознати с пътуването им.
За удара с дрон по летище „Бориспол“ и последиците от него не е било съобщавано по-рано. Представител на САЩ, запознат с подробностите около пътуването, отрече Кушнър и Уиткоф да са променили плановете си заради атаката срещу летището, но отбеляза, че като цяло графиците им често търпят промени в последния момент.
Когато научиха, че трябва да стигнат до Киев с влак, от украинската железопътна компания се заеха спешно да подготвят луксозен вагон за американската делегация, като осигуриха ястия от кримско-татарската кухня и поставиха на масата за хранене малка табелка с надпис: „Мирът пристига навреме“.
Ройтерс потвърди новината на Atlantic
Кирил Дмитриев, специалният пратеник на руския президент и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ), е провел срещи във Вашингтон с американски представители, в допълнение към разговорите в Ню Йорк, съобщава ТАСС, позовавайки се на източници.
Страните са обсъдили икономическото сътрудничество между Русия и САЩ, както и евентуални руско-американски енергийни инициативи. Ройтерс също съобщи за срещата на 28 септември.
Според агенцията, на срещите във Вашингтон са присъствали и представители на Министерството на финансите на САЩ и Министерството на енергетиката.
Bnews.bg