21 топовни салюта и националният химн на България изпратиха мощите на Цар Самуил в последния му път към вечния саркофаг на храма Света София в центъра на столицата. Преди шествието министър – председателят Румен Радев произнесе историческа реч на живо пред очите на десетки хиляди и политическия и административния елит на държавата. Милиони гледаха на живо епохалното събитие по телевизорите. Отсъстваше последният български цар – Симеон Втори (89 г.), който се оказа с ангажименти в чужбина, както гласи съобщението на неговата канцелария. Погребалната процесия бе водена от премиерът, президентът и българския патриарх Даниил, който проведе и службата в храма.
Днес един символ на държавническа доблест и на воински добродетели ще намери своя вечен дом в „Св. София“, там, откъдето е тръгнал. Това каза премиерът Румен Радев в словото си по време на тържествената церемония по посрещането на тленните останки на цар Самуил. По думите му не е случайно, че 60-годишните усилия да си върнем цар Самуил дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след 1000 години, в родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите владетели, днес посрещаме неговия дух, непримиримост, неговата безпределна вяра в отечеството и заветът му да пазим България.
Този площад помни много паради и шествия, през него тече шумната река на нашата история, но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и отдавна очакван дълг, каза премиерът. Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се падна тежката орис да брани родината, в съседство с могъщата Византийска империя, да отстоява земите ни и на изток, и на запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки, добави Радев.
Летописите пазят следи за величието на много български владетели – визионерът Аспарух, определил тази благословена земя за наш дом, воинът Тервел, спасил християнския константинопол от обсада, Свети цар Борис Първи Покръстител, приютил учениците на светите братя Кирил и Методий, синът му Симеон Велики, разгърнал културното влияние на България из целия славянски свят. Но историческата и човешката съдба са изменчиви и след години на възход настъпват времена на тежки изпитания – пада старопрестолният Велики Преслав, а Самуил и неговите трима братя наследяват една осакатена и отслабена България. Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. Този урок трябва да помним, подчерта премиерът.
На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни в отстояването на българщината, да преживее триумфа при Траянови врата и поражението при Сперхей, да понася болката от раните редом с войниците. След векове именно на криво зарасналата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница. Самуил води изкусна дипломация, за да опази живота и земите на българите и прекарва дните си на кон, за да съхрани държавното единство на България. Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия – след поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо свидетелство за благородство от това – сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданията на своите поданици, посочи Румен Радев.
От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие, в него погинаха много империи, но България възкръсна два пъти, каза премиерът. Днес европейците се учим да четем историята със стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата, която ни радее в целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо. Затова и днес изразих най-дълбока благодарност към министър-председателя на приятелска Гърция Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар, където е земята му. Едно споразумение, което укрепва още повече стратегическото партньорство между нашите две страни и приятелството и доверието между българския и гръцкия народ. Този акт хвърля мост през вековете, лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ и неверие в нашето бъдеще, защото България е била и ще бъде, каза още премиерът Радев.
На площада един до друг се оказаха двама от последните редовни премиери, единият от които арестува другия, а сега се съдят и единият е подсъдим по този повод.
Министър-председателят благодари на всички българи, дипломати, учени, политици, които 60 години не преставаха с усилията да си върнем царя. И тези усилия показват, че когато застанем заедно зад значима национална цел, можем да успяваме, независимо от препятствията, допълни Румен Радев.
Речта на Румен Радев
В последното хилядолетие България възкръсна два пъти. Това са първите думи на премиера Румен Радев след пристигането си в София с тленните останки на цар Самуил.
Румен Радев, премиер: „Този площад помни паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история, но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и един отдавна очакван дълг. Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се пада тежката орис да брани родината в бурния ритъм на Балканския полуостров, в съседство с могъщата Византийска империя – да отстоява земите ни и на изток, и на запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки. Летописите пазят следите за величието на много български владетели. Историческата съдба, както и човешката, е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания – Самуил и неговите трима братя онаследяват една разпокъсана и отслабена България.
Румен Радев, премиер: „Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. Този урок трябва да помним. На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни, в отстояване на българщината. Да преживее триумфа на Траяновата врата и поражението при Сперхей. Да понася болката от раните редом с войниците. След векове именно на криво зараслата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница на остров Ахил.“
Румен Радев, премиер: „Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му е пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо благородство от това – от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданието на своите поданици. От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие. В него погинаха много империи, България възкръсна два пъти. Днес европейците се учим да четем историята с стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата на целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като духовно благо.“
Румен Радев, премиер: „Днес един символ на държавнически и воински добродетели ще намери своя вечен дом в „Света София“ – там, откъдето е тръгнал. И неслучайно неговият гроб бе открит хиляда години след гибелта му. Едва е случайно, че 60-годишните усилия да си го върнем дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след хиляда години, в родината ни се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, вярата, непримиримостта, неговата безпределна вяра в отечеството ни и завета му да пазим България.“
Bnews.bg
