Тези дни се навършиха две години от идването на власт на правителството на Християн Мицкоски в Скопие – период, достатъчен, за да се очертаят ясни изводи за външнополитическата посока на неговия кабинет.
Управлението на ВМРО-ДПМНЕ, начело с премиера Християн Мицкоски, беляза сериозен геополитически завой за Република Северна Македония. Още от първите си дни на власт кабинетът изгради външнополитическата си линия върху тезата, че преговорната рамка от 2022 г., известна като Френското предложение, не е окончателна и може да бъде предоговорена.
Основното послание на Скопие беше, че в Европейския съюз има държави членки, които споделят позицията му срещу „българския диктат“. На практика обаче основният и почти единствен открит съюзник на това виждане се оказа Унгария на Виктор Орбан, сочи анализ на БГНЕС.
Правителството на Мицкоски активно лансираше пред македонската общественост идеята за конституционни промени с отложено действие. Според тази схема вписването на българите в основния закон може да бъде гласувано сега, но да влезе в сила едва след приключване на преговорите и пълноправното членство на страната в ЕС. Тази линия беше представяна като сигурна стратегия, зад която Скопие уж има мълчаливо съгласие от важни европейски столици.
В интервюта пред Македонското радио и телевизия премиерът Мицкоски обясняваше отказа си да пристъпи към конституционни промени с липсата на реципрочност от страна на България по отношение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Регионални анализатори определят тези твърдения като вътрешнополитическа манипулация. Причината е, че водещите европейски институции, включително Европейската комисия, както и държави като Германия и Франция, многократно са заявявали официално, че преговорната рамка е приета с консенсус от всички 27 държави членки и не подлежи на предоговаряне.
Историческото разделяне на Северна Македония и Албания
До есента на 2024 г. Албания и Република Северна Македония вървяха в общ пакет по пътя си към Европейския съюз. Системният отказ на кабинета „Мицкоски“ да изпълни поетите международни ангажименти и да промени конституцията си обаче доведе до единодушно решение на държавите членки двете страни да бъдат разделени.
Албания официално започна същинските преговори за членство на 15 октомври 2024 г. по време на втората Междуправителствена конференция в Брюксел, когато беше отворен Клъстер 1.
Разделянето беше аргументирано с принципа на собствените заслуги. Тирана изпълни всички изисквания и ЕС не можеше да я държи като заложник на споровете между Скопие и София. В отговор премиерът на Северна Македония определи решението като „неправда“ и заяви пред медиите, че ще направят всичко, за да влязат в ЕС, но „не като модерни македонци, а като горди граждани“, опитвайки се да прехвърли вината върху европейските институции.
Отказът от диалог и конфронтационният тон към съседни държави членки на ЕС – включително България, както и Гърция заради неспазването на Преспанския договор и употребата на конституционното име – доведоха Скопие до сериозна изолация.
Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски изрази официално „ужасно разочарование“ от дипломатическите отговори на Брюксел и София по изпратените от Скопие ноти и предложения за компромис. Позицията на ЕС обаче остана непроменена: Северна Македония трябва първо да изпълни преговорната рамка.
Обвързването на Скопие с икономически проекти и заеми от Унгария, съпътствани от сериозни данни за китайски капитали зад тях, допълнително отдалечи страната от ядрото на проевропейските партньори на Балканите. Докато съседните държави напредват, Северна Македония остава блокирана на етапа след приключилия скрининг процес.
В този контекст Мицкоски определи Френското предложение пред парламента на Северна Македония като единственото в съвременна Европа, при което членството зависи от комисия, която тълкува историята. Официалните доклади на Европейската комисия обаче ясно посочват, че липсата на конституционни промени е единствената юридическа и политическа пречка страната да премине към следващия етап.
Твърдият отказ на ЕС и провалът на унгарското посредничество
Външнополитическата изолация на кабинета „Мицкоски“ личи най-ясно от позициите на ръководителите на институциите на Европейския съюз, които недвусмислено очертаха червените линии пред Скопие.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи при посещенията си в Скопие, че целта е първият преговорен клъстер да бъде отворен възможно най-скоро, но за това трябва да бъдат изпълнени поетите ангажименти за промяна на конституцията. По думите ѝ рамката е ясна и трябва да бъде уважена.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че няма план Б. Разширяването е процес, основан на ясни правила, а Европейският съвет вече се е произнесъл по преговорната рамка за Северна Македония. Промяна на тази рамка не е на дневен ред, а пътят напред минава през пълно изпълнение на критериите.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас напомни, че Европейският съюз е съюз на споделени ценности и договори, а началото на същинските преговори зависи от изпълнението на условията, договорени през 2022 г. Брюксел няма да направи компромис с принципите си.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос също изпрати директно послание. Пред Европейския парламент тя заяви, че няма да има заобикаляне на правилата и че Северна Македония трябва да промени конституцията си, за да продължи напред, защото преговорната рамка е „законът“, по който се движи процесът.
На този фон Скопие се опита да търси алтернативен изход през Будапеща. София реагира незабавно и категорично отхвърли предложеното от унгарския премиер Виктор Орбан посредничество за разрешаване на „спора“, като подчерта, че преговорите не се водят между отделни държави, а с Европейския съюз и при вече договорени условия.
В същото време финансовата инжекция от Унгария за Скопие под формата на кредит от 1 млрд. евро беше остро критикувана от икономически и политически експерти в региона. Според тях заемът по същество е с китайски произход, а Будапеща само пренасочва капитали от Пекин, за да засили геополитическото влияние на Китай в Западните Балкани. Това допълнително компрометира европейските претенции на кабинета „Мицкоски“.
Агресията и езикът на омразата срещу българската общност
Паралелно с политическата конфронтация през последните две години се наблюдава рязка и опасна ескалация на физическата агресия, вандализма и палежите, насочени срещу хора с българско самосъзнание, културни институции и дипломатически мисии в Република Северна Македония.
Основната сграда на Българското посолство в Скопие беше обект на вандалска проява, при която комплексът беше атакуван с камъни, а централният вход на дипломатическата ни мисия – сериозно повреден. Това последва по-ранни инциденти с разбиването на Българския културен център.
Напрежението ескалира още по-сериозно, след като пред самата сграда на Българското посолство в Скопие бяха умишлено подпалени дипломатически автомобили. Нападението предизвика остра реакция от всички 17 български евродепутати, които в обща официална позиция до Европейския парламент определиха акта като подло нападение и умишлен акт на агресия срещу българската държава и европейските ценности.
Натискът срещу хората с българско самосъзнание в Северна Македония се прояви и чрез зачестили случаи на физическо насилие. Поредният брутален случай на саморазправа беше нападението срещу популярния журналист и анализатор Владимир Перев в Скопие.
Случаят предизвика сериозни протести в София, включително пред сградата на Европейската комисия, под надслов „Нито един повече“. Българските организации алармираха, че масовото отразяване на нападението в Северна Македония е било подложено на цензура, а новините са били изтрити от местните медии още на следващия ден след побоя.
Тези събития продължават черната серия от предходния период, белязан от жестокия побой над секретаря на българския клуб „Цар Борис III“ в Охрид Християн Пендиков и стрелбите по културните центрове на българската общност.
Вместо да предприеме мерки за овладяване на езика на омразата, правителството на Християн Мицкоски използва инцидентите за вътрешнополитическа пропаганда. Премиерът лансира тезата, че зад последните провокации всъщност стояла организирана българска кампания в Северна Македония.
С тази реторика Скопие се опитва да превърне жертвите в извършители, внушавайки на обществото, че инцидентите са самоинсценировка с цел блокиране на европейския път на страната. За Брюксел обаче става все по-видимо, че в Северна Македония липсва политическа воля за покриване на базовия Копенхагенски критерий за членство – спазването на човешките права и защитата на малцинствата.
Intrigi.bg