Ресторантьорският бранш отново поиска държавна подкрепа и връщане на ДДС от 9% – мярка, от която секторът вече се възползва години наред по време на пандемията от COVID-19 и дълго след нея. Искането идва на фона на сериозно поскъпване в заведенията и поставя въпроса доколко е оправдано бизнесът да разчита на постоянна държавна подкрепа.
На среща със служебния премиер Андрей Гюров днес представители на бранша посочиха по-високите разходи за ток, заплати и суровини като основен проблем. Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов заяви, че намаляването на ДДС е „единствената мярка“, която може да помогне. Но именно тази „мярка“ вече беше въведена по време на COVID кризата, като извънредна помощ, която остана в сила с години.
По време на пандемията държавата въведе намалена ставка от 9% за ресторантьорите като временна антикризисна мярка. За кратък период тя беше оправдана – обектите бяха затворени, приходите се сринаха, а секторът беше сред най-засегнатите. Но вместо да остане извънредна, мярката беше удължавана години наред. И днес, при напълно различна ситуация, браншът отново настоява за същото. Това вече не изглежда като помощ в криза, а като опит временната привилегия да се превърне в постоянен стандарт.
Бизнес на държавна хранилка?
На срещата със служебния премиер Андрей Гюров представители на бранша отново очертаха познатия списък с проблеми – ток, заплати, суровини. Но тези фактори засягат всички сектори. Разликата е, че не всички искат специален данъчен режим.
Тук възниква ключовият въпрос: защо ресторантьорите трябва да бъдат изключение? И още по-важно – не се ли превръща този сектор в зависим от държавата, вместо да се адаптира към пазарната среда?
Браншът посочва и наемите и разходите на служителите като проблем. Това е реален социален въпрос, но решението му отново се търси през държавата. Вместо да се говори за структурни решения, инвестиции или повишаване на продуктивността, отново се предлага най-лесният вариант – намаляване на данъци и директна подкрепа.
Вместо да се говори за ефективност, оптимизация или адаптация, исканията отново са насочени към бюджета. Това създава усещането, че част от бранша разчита на държавата като на постоянен източник на подкрепа, а не като на временна помощ в извънредни ситуации.
В същото време други сектори, които също са засегнати от инфлацията и високите разходи, не получават подобно третиране.
Цените растат, но исканията също
Парадоксът е очевиден – ресторантите настояват за помощ, докато цените в заведенията растат устойчиво през последните години. Менюта поскъпват, услугите също, а аргументът остава същият – разходите са високи. Това поставя логичен въпрос: ако цените вече са увеличени, защо отново е необходима държавна намеса?
И още – адекватно ли е бизнесът, който прехвърля разходите върху клиентите, да иска и допълнителни данъчни облекчения?
Повтарящ се сценарий
По време на пандемията ресторантьорите бяха сред най-силно подкрепените. Получиха намален ДДС, компенсации и различни форми на помощ. Днес, при различна икономическа ситуация, исканията са същите. Това поражда съмнение дали временните мерки не са се превърнали в очаквана норма.
Премиерът Андрей Гюров заяви, че ще се търсят балансирани решения и помощ за най-уязвимите. Натискът от бранша обаче остава ясен – повече държавна подкрепа, по-ниски данъци и нови стимули.
В крайна сметка въпросът не е дали секторът има проблеми – има. Въпросът е дали решението винаги трябва да идва от държавния бюджет. И още по-важно – докога. Когато всяка трудност води до ново искане за помощ, а всяка помощ се превръща в очакване, границата между подкрепа и зависимост започва да се размива. А това вече поставя под съмнение не само устойчивостта на сектора, но и самата логика на публичната подкрепа.
След ресторантьорите: И земеделците искат държавата да поеме сметката
Само ден след като ресторантьорският бранш настоя за връщане на намаленото ДДС и нова държавна подкрепа, сходни искания бяха поставени и от земеделския сектор. На среща със служебния премиер Андрей Гюров „Асоциацията на земеделските производители в България представи пакет от мерки, насочени към овладяване на цените на храните и стабилизиране на аграрния сектор. Заявката е за реформи и пазарна стабилност. Предложенията обаче отново минават през държавата – чрез данъчни облекчения, регулации и компенсации.
От АЗПБ подчертават, че основният натиск върху крайните цени не произтича от първичното производство. По думите им земеделските производители работят при високи разходи и минимални маржове, докато оскъпяването се формира основно по веригата на доставки.
Това е важен аргумент, който насочва вниманието към търговията и посредниците. В същото време обаче голяма част от предложените решения не са насочени именно към тези сегменти, а към по-широка намеса чрез държавни инструменти.
Данъчни облекчения с „бърз ефект“
Като ключова мярка асоциацията предлага въвеждане на диференцирани ставки на ДДС за срок от 36 месеца – до 9% за храни, произведени в България с доказан произход, и до 5% за биосертифицирани фермерски продукти.
Според бранша това ще доведе до директно облекчаване на потребителите и ще стимулира търсенето на българска продукция. Подобна мярка обаче предполага намаляване на бюджетните приходи и поставя въпроса доколко ефектът ще достигне до крайните цени, при положение че самите производители твърдят, че оскъпяването се случва на по-късен етап от веригата.
Повече контрол върху цените и пазара
АЗПБ предлага и създаване на механизъм за ежемесечен мониторинг на цените и търговските надценки, както и повишена прозрачност по цялата агрохранителна верига.
Сред идеите е и въвеждане на регулаторен модел по примера на френското законодателство (EGalim), който да гарантира, че фермерите няма да продават под себестойност. Предлага се още засилен контрол върху сивия сектор, както и забрана на имитиращи продукти с растителни мазнини в млечния и месния сектор.
Допълнително се настоява за т.нар. „огледални клаузи“ за вноса, които да въведат равни стандарти за всички производители.
Тези мерки очертават по-активна роля на държавата в регулирането на пазара – както по отношение на цените, така и на конкуренцията.
Искания за компенсации и държавна подкрепа
Пакетът включва и конкретни искания за финансова подкрепа от държавата. Сред тях са включване на земеделието в схемите за компенсации за електроенергия и природен газ, създаване на кредитни линии с държавна гаранция и ускорени процедури за инвестиции чрез т.нар. „зелен коридор“.
Аргументът е запазване на производствения капацитет и възможност за модернизация на сектора.
От АЗПБ заявяват, че българските земеделски производители не търсят преференции, а равнопоставеност. В същото време предложенията включват по-ниски данъчни ставки, компенсации и целенасочени политики, което поставя въпроса как се дефинира тази равнопоставеност на практика.
Повтарящ се модел
Срещата със земеделците идва непосредствено след аналогична среща с ресторантьорския бранш, който също настоя за намаляване на ДДС и държавна подкрепа, позовавайки се на високите разходи за енергия, труд и суровини.
Това очертава по-широка тенденция – различни сектори, изправени пред сходни икономически трудности, формулират сходни решения, насочени към бюджета и държавната политика.
Големият въпрос
Земеделието безспорно е стратегически сектор. Подкрепата за него е част от икономическата политика в много държави. В същото време обаче поставените предложения повдигат по-общ въпрос – какъв е балансът между пазарните механизми и държавната намеса.
Когато различни браншове последователно търсят решения чрез данъчни облекчения и компенсации, темата вече излиза извън рамките на отделните сектори. Тя засяга начина, по който функционира икономиката като цяло – и ролята на държавата в нея.
Intrigi.bg
