Разтърсваща реч на незабравимия и неподражаем Радой Ралин, произнесена в началото на 90-те на церемония по връчване на наградите на Националната „Ку-Ку Академия“, отеква със силата си и до днес. Запис от нея напоследък се споделя усилено в социалните мрежи заради тежкото положение на едва оцеляващите и в момента български пенсионери. Словото му е пропито с патриотизъм, емоция, непримиримост към социалните несправедливости и бунтарски дух. Макар да е починал през 2004 г известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата, с „лютия“ си език и непримиримо чувство за справедливост, сякаш говори за днешната ни действителност.
В далечната 1993 г. на зрелищна за времето си церемония „кукувците“ бяха решили да връчат на гениалния Радой награда за цялостно творчество. Към моралното отличие имаше предвиден и нов мерцедес. Сатирикът обаче сюрпризира Курумбашев и компания с категоричния си отказ да получи статуетката, а мерцедеса реши да предостави на най-нуждаещия се кардиологичен институт към Министерството на народното здраве, както той го назова тогава.
Ето част от силната и прочувствена реч на Радой Ралин пред публиката в НДК:
„Мен ме наградиха и от родния ми град Сливен с наградата за поезия „Добри Чинтулов“. Аз я отказах в знак на протест срещу нашите политици, които докараха своите бащи пенсионери до такова мизерно положение! Такова срамно отцеубийство не е съществувало в България от нейното основаване! Аз отказах тази премия, защото също така българската култура никога не е била унизявана така от нейните загрижени политици-демократи, които колкото и да воюват помежду си, за една секунда стават единни, когато трябва да си повишат заплатите и да живеят с гордото съзнание, че никога в съществуването на българския парламентаризъм не са получавали толкова високи възнаграждения.
Аз отказах и наградата, и паричната сума към нея на сп. „Орфей“, защото, когато сред народа забогатяват случайни хора, срамота е да обедняват неслучайни хора.
Аз също отказах и наградата „Райко Алексиев“, защото журито беше несправедливо да я даде на мен. След като Райко Алексиев още е молепсан и всички български емигранти, и всички пострадали от законите, всички хора, на които отнеха имотите, всички хора, на които издадоха такава присъда, която да тежи не само на тяхното име, но и на съребрените им роднини. Тези хора, макар и да сме демократична и цивилизована страна, още са дискриминирани и днес.
Извинявайте, че накрая развалих играта, но защо ми е тази статуетка? Благодаря ви за обичта, но разберете – аз няма да вземам никакви награди и никакви премии, докато този народ бива измъчван по един много демагогски начин.
И накрая ще ви кажа една епиграмка, за да видите, че съвсем не съм престанал да ги пиша:
„Българийо, къде я смяташ,
докога ще се мяташ,
като влечуго
от едно робство към друго!“
Няма вече творци и общественици като Радой Ралин, но нека не забравяме заветите, които ни оставиха. Кой знае? Може пък да събудят прословутата човечност на българина!
Intrigi.bg