В чистите, тюркоазени води на Малдивите, там, където до съвсем скоро имаше предимно гмуркачи, търсещи да видят пъстрия подводен свят на атола Ноону, сега местното правителство се опитва да привлече нов, опасен вид хищници – милионери с дълбоки джобове и собствени яхти.
Самосвали, багери и кранове навлизат в местообитанията на защитените риби и папагали от местната фауна, за да създадат нов мегакомплекс от 25 изкуствени острова с луксозни жилища, яхтено пристанище и собствена инфраструктура.
Проектът за този нов комплекс носи името „Айла“ и инвестицията за него се оценява на обща стойност от над 790 милиона долара. Амбициите на правителството на Малдивите пък са с него да се стимулира икономиката и да се дадат нови възможности за развитие, като така се преодолее и все по-големият държавен дълг на страната.
Проблемът – всичко това може да дойде на изключително висока екологична цена, която да разбие основите на това, което прави региона толкова популярен за туристите – природата.
За създаването на комплекса в атола Ноону ще бъдат използвани над шест милиона кубически метра пясък. Драгажните дейности вече засягат местообитанията на морски животни.
Междувременно опозиционни политици и организации за прозрачност предупреждават, че специалният режим на зоната може да създаде условия за пране на пари и укриване на активи.
Какво се знае за проекта „Айла“?
Проектът се разработва от малдивската компания Crystal Holdings Private Limited и базираната в Дубай BluRock Group. Информация за крайните действителни собственици на двете дружества не е публично достъпна, а компаниите не са отговорили на запитванията на журналисти.
„Айла“ е замислен не просто като туристически курорт, а като постоянно населено селище с луксозни жилища и инфраструктура за дългосрочно пребиваване. Плановете включват над 70 жилища, яхтено пристанище, международна болница, академия за обучение в областта на хотелиерството и туризма и отделен остров за аквакултури и селско стопанство.
Проектът е обявен за специална икономическа зона, а строителната му фаза започва през януари 2026 г., като има и изключително амбициозен краен срок – очаква се комплексът да бъде завършен до 2028 г.
Предвижда се поне 60% от енергийните му нужди да се покриват от възобновяеми източници, предимно слънчева енергия, както и да бъдат внедрени системи за управление на отпадъците.
Снимка: iStock
За Малдивите този проект е жизненоважен, ако искат да спасят икономиката си.
Страната е изправена пред тежък финансов натиск, като според оценките на Международния валутен фонд държавният дълг на Малдивите се очаква да достигне около 130% от брутния вътрешен продукт през 2026 г.
Изграждането на нова суша има и друго обяснение. Около 80% от близо 1200-те острова на Малдивите се намират на по-малко от метър над морското равнище, което прави страната особено уязвима към климатичните промени.
Междувременно почти половината от населението – малко над 500 хил. души – живее в столицата Мале, разположена върху остров с площ едва два квадратни километра.
От години насам правителството полага усилия да разширява съществуващите острови, за да се справи с проблема с пренаселеността и да създаде още пространство за развитие.
Така през 2019 г. инвеститори изграждат туристически комплекси върху изкуствени острови, но едва сега се отваря възможност чужденци по-трайно да се установят в страната.
Законодателството на Малдивите забранява чужденци да притежават земя там, но сега с „Айла“ се цели това да се промени, за да може да бъдат привлечени заможни чужденци.
Идеята е целият комплекс да се обособи като специална икономическа зона с облекчения за чужденци. Желаещите да се сдобият с имот там ще придобиват права за ползване за срок от 99 години.
Предвидени са и данъчни облекчения, включително върху капиталовите печалби и вносните мита, които да направят мястото още по-привлекателно за инвеститори.
Законодателството допуска в подобни комплекси да работят и офшорни банки, предоставящи услуги, свързани с тръстове – финансови структури, които могат да се използват за управление на активи, но и за прикриване на собствеността върху тях.
Разкриването на действителните собственици на клиентите на тези банки, както и на самите банки, ще бъде незаконно без съдебна заповед или съгласието на съответния собственик.
Според критиците на проекта обаче това създава риск „Айла“ да се превърне в център за укриване на активи и пране на пари.
Бившият комисар по информацията на Малдивите Ахмед Ахид Рашид коментира пред местната медия Maldives Independent, че трябва да има по-голяма прозрачност по проекта и публични регистри, които да показват кой действително притежава компаниите и земята в специалните икономически зони.
„Няма принципна причина тази информация да не е публично достъпна. Ние, гражданите, имаме право да знаем кой купува имоти в нашата страна“, казва още той.
Подобни притеснения идват и от Азиатско-тихоокеанската група за борба с прането на пари (APG). Организацията цитира оценка на самото правителство, според която местният пазар на недвижими имоти е „силно уязвим“ към пране на пари.
Снимка: iStock
А големият риск е подобни икономически зони със специален статут да се превръщат в „държава в държавата“.
„Не знаем нищо за прането на пари, финансирането на тероризма или за това какво ще правят банките, създадени там. Малдивите разполагат с много ограничени ресурси. Говорим за милиардери, а ние няма да знаем дали големите мафиотски групировки в света няма да дойдат и да започнат да действат там“, коментира пред журналисти опозиционният депутат Ахмед Шамхид.
Тези опасения се засилват и във връзка с плановете на правителството да създаде програмата Maldives Pearl Residence, която ще позволява на чужденци да получат право на пребиваване срещу инвестиция. Минималната сума все още не е обявена.
Според министъра на икономическото развитие и търговията Мохамед Саид програмата може да привлече над един милиард долара под формата на преки и непреки финансови потоци. Не е уточнено за какъв период се очаква да постъпи тази сума.
Подобни схеми, известни като програми за „златни визи“ и „златни паспорти“, позволяват на заможни чужденци да получат право на пребиваване или гражданство срещу инвестиция.
Те са законни, но международни организации предупреждават, че могат да бъдат използвани за изпиране на незаконно придобити средства, укриване на активи и избягване на правосъдието.
„В крайна сметка всичко зависи от начина, по който е разработена програмата, от надзора върху нея и от силата на правната, регулаторната и институционалната рамка в съответната юрисдикция“, заяви говорител на секретариата на международната организация за борба с прането на пари FATF, цитирана от Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP).
В България също имаше подобна програма за „златни паспорти“, но тя беше премахната от Народното събрание през 2022 г.
Преди това инвестиция от 2 милиона лева в държавни облигации или 1 милион лева в кредитни институции осигуряваше бързо получаване на българско (и съответно европейско) гражданство.
В периода 2013-2022 г. България е издала около 102 такива паспорта – предимно на граждани от Русия, Китай и арабския свят.
Впоследствие обаче се оказа, че у нас до голяма степен схемата е действала фиктивно – в много от случаите чужденците масово са купували държавни ценни книжа или са внасяли средства в банкови сметки, за да получат гражданство, след което веднага са изтегляли или препродавали активите си. Така държавата е предоставяла паспорти, без икономиката да усети реален финансов ефект.
Паралелно с това Европейската комисия (ЕК) и Европейският парламент години наред настояваха България, Малта и Кипър да прекратят тези практики. ЕК стартира наказателни процедури, тъй като българският паспорт дава право на свободно придвижване и работа в целия Европейски съюз, което превръщаше схемата в риск за сигурността на целия блок.
Премахването на „златните паспорти“ беше изрично поставено като едно от ключовите технически изисквания от страна на САЩ, за да може България да бъде включена в програмата за безвизово пътуване, тъй като документи за самоличност се раздаваха на лица с неясен произход на капиталите си. Това създаде обосновани опасения, че през схемата могат да се легитимират лица, свързани с престъпния свят, прането на пари или международни санкции.
След прекратяването на схемата държавата започна преглед на случаите и отнемане на издадените документи при установени нарушения (към средата на 2023 г. най-малко 17 лица са с отнето българско гражданство).
В Малдивите програмата ще бъде разработена от правителството съвместно с Henley & Partners – компания, специализирана в посредничеството при придобиване на гражданство и паспорти.
Тя ще подпомага обработването на заявленията, административната работа и изготвянето на препоръки, но окончателните решения ще останат в ръцете на малдивските власти.
Проблемът е, че името на Henley & Partners вече е свързано със скандал покрай разследване на OCCRP, което установява, че в Сейнт Китс и Невис тя е съдействала за кандидатстването за паспорти на близо дузина лица, сред които известни политици, хора, обвинявани в престъпления, и издирвани от правосъдието бегълци.
От Henley & Partners отричат обвиненията и критиките, като твърдят, че всички подобни твърдения са били опровергани.
Компанията твърди, че програмите ѝ разполагат с надеждни механизми срещу пране на пари, корупция и укриване на данъци, и изтъква икономическите ползи за държавите, които ги прилагат.
Аза Мохамед от малдивския клон на Transparency International посочва, че развитието на специалните икономически зони може да върне страната към условията, довели до голям корупционен скандал преди около 12 години.
Разследване на OCCRP установява, че през 2014 и 2015 г. високопоставени политици неправомерно са отдавали острови на инвеститори в туристическия сектор, като са прибрали десетки милиони долари от сделките.
Според Мохамед ако местните власти искат да предотвратят подобни бъдещи злоупотреби, се изисква в проекта да заложат много повече прозрачност за действителните собственици, независим надзор върху обществените поръчки и одобренията, както и механизми за проследяване и възстановяване на незаконно придобити средства.
Засега обаче собствеността върху компаниите, разработващи „Айла“, остава неясна.
Липсата на публична информация за крайните им собственици затруднява и независимата оценка кой стои зад инвестицията от 790 милиона долара.
Освен финансовите и политическите рискове „Айла“ предизвиква и сериозни екологични опасения.
За изграждането на изкуствените острови се извличат огромни количества пясък от морското дъно. Драгажните дейности вдигат седименти, които могат да задушат коралите и да нарушат местообитанията на морските животни.
„Това променя морските течения, движението на водата и хидрологията. Освен това се образуват седименти, които се превръщат в убиец“, предупреждава Хумайда Абдул Гафур от природозащитната кампания Save Maldives.
По думите ѝ извличането на пясък унищожава „цялата екосистема“ и причинява „необратими щети“ на морския живот.
Президентът Мохамед Муизу защитава строителните проекти с аргумента, че правителството се стреми да съчетава развитието с опазването на природата.
Той посочва като част от тези усилия програми за размножаване и засаждане на корали.
Въпросът е дали подобни мерки ще бъдат достатъчни, за да ограничат последствията от мащабното насипване на нова суша. За Малдивите, чието бъдеще е пряко свързано със състоянието на океана и покачването на морското равнище, това е особено важен проблем.
Intrigi.bg