България иска подкрепа от ЕС, за да се предпази от намеса в изборите през април, пише Политико. Това е безпрецедентен акт на едно европейско правителство, а зад него стои желанието на либералната власт да припише предстоящата победа на Румен Радев на някаква хипотетична хибридна руска намеса. Подобен опит за заговор имаше срещу Тръмп преди десет години в САЩ и миналата година срещу Калин Джорджеску в Румъния. Първият път конспирацията не успя, но вторият мина успешно. BNEWS вчера излезе с новината и приписа конспирацията на служебното правителство и насочена срещу Румен Радев. В дъното на БГ конспирация изплува спорното име на Христо Грозев, който има Оскар и минава за холивудски бонвиван, но в миналото е известен с бизнес връзките си със скандалния олигарх Делян Пеевски и Любомир Павлов – “Любо Пъпката”.
Автор Антоанета Роси:
София се готви за чуждестранна намеса преди важните парламентарни избори през април.
БРЮКСЕЛ — България е поискала помощ от Европейския съюз, за да се предпази от намесата на Русия преди изборите си по-късно този месец, според кореспонденция, прегледана от POLITICO. В рядък ход за страна от ЕС, българските власти миналата седмица поискаха от дипломатическата служба на блока да помогне за откриването – и в крайна сметка за спирането – на кампании от чуждестранни участници за манипулиране на общественото мнение чрез социалните медийни мрежи и пропагандни уебсайтове, използвайки европейски подход, разработен в отговор на руски и китайски заплахи.
Българското искане е част от опита на правителството да се бори с чуждестранната намеса. Министерството на външните работи на София миналата седмица създаде временно звено за координиране на реакцията си на чуждестранна намеса и привлече разследващия журналист Христо Грозев, известен с предишната си работа в онлайн разследващата група Bellingcat, за съветник на звеното.
Правителството се готви за намеса в изборите преди парламентарния вот на 19 април. Това са осмите избори в страната за пет години и противопоставят левия бивш президент Румен Радев, който води в анкетите, срещу ветерана от центристко-дясното крило Бойко Борисов.
Неотдавнашен доклад на Българския център за изследване на демокрацията заяви, че България „има една от най-позволените информационни среди за недемократични злонамерени манипулации в ЕС и един от най-слабо подготвените институционални отговори“, предупреждавайки за активни мрежи от руски влиятелни акаунти, които се стремят да сеят разделение.
Апелът на София включваше искане за помощ от дипломатическата служба на ЕС, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която координира работата на европейските служби за сигурност за откриване и анализ на кампании от чуждестранни участници за манипулиране на общественото мнение – задействайки механизъм, който най-често се използва за защита на съседни страни като Молдова от намеса на Москва.
София също поиска ЕС да активира процес, наречен система за бързо реагиране съгласно Закона за цифровите услуги (DSA), за да се срещне с основните социални медийни платформи Meta, Google, TikTok и други, за да открие и спре дезинформационните кампании, докато се развиват, показва кореспонденцията. Комисията потвърди миналата седмица, че е започнала процеса.
България поиска подкрепа от ЕС „с оглед на повишения риск от координирани дезинформационни кампании и чуждестранна намеса, които могат да подкопаят целостта на изборния процес“, пише правителството до Европейската комисия и Службата за външна дейност.
Един служител, пряко запознат с искането, на когото е предоставена анонимност за разкриване на поверителни подробности, заяви, че България „винаги е мълчала по тези въпроси и е отричала, че е имало каквато и да е намеса. Сега Министерството на външните работи е много по-чувствително по този въпрос и го е откроило като приоритет.“
Службата за външна дейност на ЕС (EEAS) използва своя набор от инструменти за манипулиране и намеса на чужда информация (FIMI), за да споделя информация от националните и европейските органи, които наблюдават дезинформацията и намесата, и да координира отговорите. Това може също да доведе до това правителствата да посочват и засрамват чуждестранни противници за хибридни кампании за намеса и дори да подкрепят решенията на ЕС за санкциониране на чуждестранни дезинформационни групи.
Правителството се срещна и с представители на TikTok в средата на март, за да обсъдят дезинформацията по време на предизборната кампания.
„Българският избирателен кодекс има строги правила за политически кампании, но те се отнасят само за традиционните медии“, каза Георги Ангелов, старши анализатор в Sensika technology, изследователска фирма, която следи онлайн съдържанието. „Голяма част от дезинформацията се измести онлайн.“
„След това, което видяхме в Румъния, това е много опасна тенденция“, каза Ангелов, визирайки изненадващата победа на почти неизвестния кандидат против НАТО, Калин Джорджеску, през ноември 2024 г. след обвинения за координирана кампания в TikTok. TikTok последователно отрича, че не е управлявал правилно риска в Румъния.
Дипломатическата служба на ЕС заяви в изявление, че е готова да подкрепи страните членки на ЕС срещу дезинформацията, „по-специално чрез Системата за бързо предупреждение за обмен на информация в реално време“, която би задействала предупреждения, ако службите за сигурност забележат дезинформационни кампании и е част от инструментариума на FIMI.
„Изборите са национална компетентност. Тяхната организация и провеждане са изцяло в ръцете на държавите членки“, подчерта службата.
Елиза Гкрици допринесе за този доклад.
Bnews.bg
