„Зависимостите са проблем вече няколко десетилетия, но в момента сме в пика“. Така започва разговорът ми с Пламен Йотински, който е бил и от двете страни на барикадата, а в момента ръководи Център за рехабилитация на зависими I A.M. WAY. И това не е единствената лоша новина. Ако някога човек можеше да избира дали да влезе в дълбокото с хероин, да използва амфетамини само в петък вечер или да пуши ганджа в двора след училище, днешната действителност лишава дори от този „избор“.
„Фентанилът промени целия пазар, защото може и се слага във всеки друг наркотик. Вече няма застраховани. Тези, които си купуват т.нар. лека дрога, като марихуаната, въпреки че лека дрога няма, също са заплашени. Те също вече са примесени с фентанил. Засега някакъв процент, но в един момент ще станат всички. Така че всеки, който купува какъвто и да било наркотик, трябва да е наясно, че рискува да употребява и фентанил“, предупреждава Йотински в интервю за ФрогНюз.
Репресия е нужна, превенцията – жизненоважна
Разбира се, разговорът ни няма как да мине без темата за разбитата мегафабрика за фентанил в столицата. А той неминуемо повдига въпроса: Репресивният елемент ли е единственият, с който разполага държавата в борбата си срещу разпространението на наркотици?
Краткият отговор е – не. По-дългият: Има и други механизми, но в България ги няма.
„Превантивната мярка не се използва въобще. Обществото трябва да бъде отново образовано, отново калибровано, да бъде очовечено и морализирано, защото ние сме много деморализирани в момента. Това са основните мерки. Един нарколог, с когото бяхме заедно в едно телевизионно студио, наскоро цитира шеф на полицията в САЩ, който казва: „Полицията трябва да върши остатъчната част от работата. Първо са образование, социална политика, църква, вяра“. Това е. При нас подобно нещо няма и репресията се превръща в необходимост“, обяснява ръководителят на Център за рехабилитация на зависими I A.M. WAY.
А относно наказанията добавя: „Когато говорим за зависими, става въпрос за болестно състояние. Наказания са нужни. Но наказания без лечение могат да направят един човек само по-голям рецидивист“.
В същото време, твърди той, висши магистрати и шефове на районни управления продължават „да са на заплата“ извън официалната си, а корупцията по ниските етажи не спира: „Ако това не бъде променено, нищо няма да се промени“.
Зависимостите ръка за ръка
И като говорим за зависимости, Йотински натъртва няколко пъти, че наркотиците далеч не са единственият проблем.
„В това число влиза и хазартната зависимост. Доставчиците на подобни услуги направиха държавата хазартнозависима, а институциите категорично нищо не правят, за да променят това“, обяснява той.
Това пък води до друг проблем.
„Увеличаването на броя и спадането на възрастта на хазартно зависимите върви ръка за ръка със спада на възрастовата граница на употребяващите психоактивни вещества, наркотици и алкохол“, посочва в заключение Йотински. „Дали човек ще си избере една отрова, с която да разруши живота, здравето и ежедневието си, а оттам и на своите близки, или друга – значение няма“.
Intrigi.bg