Всичко започва по познатия начин. На този етап страхът е още бебе, по-скоро сензация, по-скоро любопитен факт за раздумка в кафенето, отколкото паника и ужас, в каквото вероятно ще се превърне, ако оторизираните органи го отглеждат правилно. Нека наречем този ранен етап
Началото
Четохте как на някакъв круизен кораб (холандски, ако това има някакво значение) трима души били умрели от хантавирус. Този вирус не е нещо ново както беше навремето SARS-CoV-2, никой не мисли, че е изкуствено създаден, напротив, познават го още от 1993 (ако не се лъжа) и твърдят, че се предава по-трудно от човек на човек. Иначе се разнася ат мишки и плъхове. Виждате ли иронията? Ковидът се разнасяше от прилепи, които китайците ги похапвали, разправят, докато тук става дума за мишки. За мнозина прилепите са мишки с крила, а мишките са прилепи без крила. В една белогвардейска блатна песен се пееше:
Ведь я институтка, я дочь камергера,
Я чёрная моль, я летучая мышь
Но това е тема на съвсем различен и много по-изтънчен разговор. За да не си помислите, че на луксозните холандски круизни кораби има плъхове и мишки, от които невинните туристи да лепнат хантавирус, се предлага следната история. Нидерландска двойка на 69-годишна възраст – вероятно мъж и жена – може да са се заразили по време на разходка за наблюдение на птици в Ушуая, Аржентина. Според разследващи, пожелали анонимност, двойката посетила сметище по време на екскурзията си. Именно там те може да са били изложени на контакт с гризачи.
Ти ако не посетиш сметище, защо изобщо си тръгнал на круиз!
Спомням си и съответната легенда в началото на Ковида. Първо бяха някакви истории за семейство на рибния пазар. После имаше прилепи. Обичайна практика за китайците била да ядат прилепи, макар че аз не знам колко прилепа са нужни, за да се нахрани един китаец, освен ако не са от вида Acerodon jubatus (Гигантска златна летяща лисица), ама май не били. Накрая разузнавателна операция с кодово име „Сааремаа“ (така се казва естонски остров в Балтийско море) предостави данни, че с вероятност от 95% вирусът на КОВИД-19 е изпуснат заради авария в китайска лаборатория. Което, разбира се прави нещата още по-подозрителни, още по-загадъчни, но нека не се оплитаме в конспиративни теории, нищо че накрая може да излязат верни. За съжаление обаче, извън конспиративните теории, на мен всичко това ми прилича на началото на КОВИД-2. В началото на КОВИД-1 аз високомерно се подиграх на случващото се в надменната си статия „Коронавирусът и тънкият гласец на здравия разум“, пък вижте какво стана после – разказаха ни играта.
Днес загиналите от хантавирус са все още само трима, но медиите излязоха със заглавия
„Задава ли се пандемия от хантавирус?“ и илюстрации, направени с изкуствен интелект и изобразяващи абсолютно същия вирус-страшилище от предния път:
Разгледайте илюстрацията, за никъде не бързаме. Тя казва всичко – заразния гризач, разядения бял дроб, самоотвержения учен, демаскирания вирус и най-вече – сиви хора с маски, крачещи по улиците на сив карантиниран град. Въздействащо, нали? Предразполагащо към това, което има да се случи.
Да, през 2020 се подиграх с медийната разработка на Ковида, казах че се вдига много шум за нищо в името на евтината сензация, и сбърках. Оказа се, че медийната сензация изобщо не е евтина, а излезе доста скъпо на всички с малки щастливи изключения, които излязоха от данданията неколкократно по-богати.
Сега казвам обратното. Наплашен от предния път, бия нещо като аларма, че всичко може да се повтори, защото започва по подозрително сходен начин. А всъщност може и да не се случи нищо такова, може пак да не позная. Нищо, няма значение. Изобщо не държа всеки път да познавам. Ако държах, щях да стана социолог.
Но каквото и да се случи, както и да се развият събитията този път, непоклатимо остава убеждението, че човечеството не може и не бива да бъде оставяно да живее дълго време без плашило. Преди време разговаряхме с Вилма Карталска – забележителен човек, актриса и политолог, като и в двете е много добра, – която сподели впечатленията си от една книга на Майкъл Крайтън, писана някъде в началото на 21 век. Книгата се нарича „Състояние на страх“ и там Крайтън заключава, че след края на Студената война класическите плашила изчезват и се появява нещо като вакуум в човешкото „страхуване“. Плашилата трябва да се заменят с нещо ново, та да се поотпусне вакуумът. И в крайна сметка изборът пада върху климатичните (и всякакви други зелени) ужаси, които ще ни оставят без космически дом. Дори най-дръзките угрозители като Ал Гор се ангажираха с дати за този апокалипсис, които дати вече минаха, без апокалипсисът да се състои. Но колко дати за края на света се насрочват и след като минат, се насрочват нови, без някой да е потърсил сметка на старите пророци!
Днес вече плашилата са повече (без това за „майката планета“ да губи актуалност) и към тях непременно трябва да добавим пандемиите. Не казвам, че болести няма. Не казвам, че те не засягат повече или по-малко на брой хора в по-лека или по-тежка степен. Просто, следейки медийното развитие на темата, се опасявам, че отново страхът ще бъде използван в угода на най-различни хора и за най-различни цели. И за да ни карат да правим ненужни извратени неща като това да носим навсякъде маски. В разгара на истерията съм виждал съвестни граждани да управляват автомобилите си с маска, нищо че са сами в тях. Виждал съм и музиканти на духови инструменти, които свирят с маски, но маските са срязани, за да може мундщукът на съответния инструмент да стигне до устата на съответния музикант.
А дали вече не опипват почвата за евентуален локдаун, когато му дойде времето?
„Анализ на епидемията от хантавирус в Аржентина през ноември 2018 г. показва колко ефективно социалното дистанциране като основна мярка за овладяването на разпространението забавя прехвърлянето на инфекцията от човек на човек“. Така написа Дойче веле, а когато става дума за подобно нещо, Дойче веле трябва да бъде слушано с повишено внимание.
Видовете страх като видовете смях, да ги наречем „добър“ и „лош“ или „полезен“ и „вреден“. Лошият страх озлобява. Дивите зверове са свирепи много по-често от страх, отколкото от глад. Лошият страх води до предателство, кара те да се откажеш от ценности и принципи , да пожертваш другия, за да спасиш себе си. И това е толкова типично, че все още приемаме мъчениците за чудо, за чудесно изключение. От друга страна без страх няма смирение, няма съкрушение и покаяние. „Начало на мъдростта е страхът Господен“, казва Псалм 110:10. Страхът Господен е най-висшият вид добър страх. Той не е страх от това, бе Бог ще ти стори нещо лошо, а страх да не Го разочароваш от себе си. Това е страх от любов, страх да не огорчиш любимото същество. Страховете от пандемиите (целенасочено възпитавани от медиите) са лоши страхове, не са добри.
Какво е общото на всичко това със смеха?
И смехът може да бъде добър и лош. Добрият смях създава великодушие, широта и опрощение. Добрият смях е благородна игра на ума и въображението. Той върви ръка за ръка с интелигентността. Шегаджиите обикновено са добряци. Лошият смях е нещо съвсем друго. Той подклажда желанието за духовно превъзходство над ближния. Често приема формата на присмех, на подигравка, на унижаване на някого в името на забавлението на другиго. Да, смехът елиминира страха, но лошият смях елиминира и добрия страх. А без добрия страх, без страха Господен, трудно можем да постигнем смирение, съкрушение и покаяние – единствения ни билет за Царството Божие.
Има и един трети страх, по-ограничен и по-специфичен. Това е страхът на финикийците – почитатели на Баал-Хамон, – че Картаген ще бъде разрушен.
Intrigi.bg