Как депутатите променят бързо, лесно и удобно за самите тях законите, без обществено обсъждане и оценки на въздействие? Отговорът от десетилетия е един и същ – чрез преходните и заключителни разпоредби в закона бюджета.
Дали става въпрос за социални, здравни или административни норми, няма значение. Всяка година така се постигат изменения в закони, които често нямат нищо общо с приходите и разходите на държавата.
Още от 4 февруари 2020 г. има решение на Конституционния съд, че “предвид особеното предназначение на Закона за държавния бюджет, чрез него не могат да се извършват трайни изменения на материални закони, които не са непосредствено обусловени от изпълнението на бюджета”. И новата власт от “Прогресивна България” обаче спази традицията на предишните да не се съобразява с него и промени над 10 закона.
Това разгневи не само опозицията от ГЕРБ и ПП, но и синдикатите, които атакуваха текстовете пред КС.
Първа бе жалбата на ГЕРБ, че дефицитът в бюджет 2026 г. е 5,7% от БВП, с което се нарушава Законът за публичните финанси – там ограничението е 3%. Нарушени са и договорът за функциониране на ЕС и българската конституция.
“Продължаваме промяната” пък внесоха две жалби – срещу Закона за държавния бюджет и този за бюджета на общественото осигуряване. Посочват 3 противоконституционни положения в големия бюджет – отмяната на формулата за определяне на минималната работна заплата като 50% от средната, обвързването на заплатите на магистратите с тези на депутатите и промяната в Кодекса на труда, с която се въвеждат нови правила за изчисляване на трудовия стаж. В ДОО пък се атакува правото на НОИ да иска преразглеждане на неизтекли ТЕЛК решения.
Омбудсманът Велислава Делчева чу синдикатите и атакува два текста пред КС – за “замразяването” на минималната работна заплата и промените в отчитането на трудовия стаж. Той е юридически факт, с който се свързват възникването, упражняването или размерът на редица трудови и социални права. Затова промяната засяга особено неблагоприятно лицата, работещи при непълно работно време – родители на малки деца, хора с трайни увреждания или със здравословни ограничения, студенти, пенсионери, близки, които се грижат за членове на семейството, както и граждани, за които непълната заетост е единствената реална възможност за участие на пазара на труда, пише тя.
Намаляват се трудови права – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, клас прослужено време, обезщетения, чийто размер или възникване зависят от продължителността на трудовия стаж.
А отмяната на законовия механизъм за минималната заплата и замяната ѝ “с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие”, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите, пише още омбудсманът до КС. Напомня, че измененията в Кодекса на труда са включени в преходните и заключителните разпоредби на бюджета, без да бъдат проведени процедурите, предвидени в Закона за нормативните актове, и без да са обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
КС прие и 4-те жалби. Тези за държавния бюджет са обединени в едно дело, докладчик е съдия Соня Янкулова. По това срещу Закона за бюджета на ДОО докладчик е съдия Борислав Белазелков.
“През последните дни сме свидетели на поредната шумна акция на опозицията, която сезира КС с твърдението, че бюджет 2026 бил “противоконституционен” заради заложения дефицит. Нееднократно съм предупреждавал за системното публично насилие над Закона за публичните финанси, което се извършваше в миналото. Тогава, при абсолютно същите законови рамки, се пренасочваха милиарди левове с постановления на МС “под масата” чрез умишлено подценени приходи и изкуствени излишъци, изцяло заобикаляйки парламента. Тогава днешната опозиция мълчеше”, реагира шефът на икономическата комисия Стефан Белчев във фейсбук.
Според него има 4 причини атаките да нямат правно основание
Първата е, че в конституцията няма нито една разпоредба, която да забранява бюджетен дефицит, да го ограничава до 3% или да изисква балансиран бюджет. Втората – чл. 126 от Договора за функционирането на ЕС не съдържа забрана за приемане на бюджет с дефицит над 3%, а урежда гъвкав механизъм за наблюдение, оценка и корекция, който отчита дори геополитическата ситуация. Трето – съществуват разходи, които са пряко свързани с конституционно установени права на гражданите.
Твърди, че сезирането на КС няма за цел да защити правото, а “да блокира държавата,
да създаде изкуствен хаос и да спре дълбоките дебати за реформи в данъчната и фискалната система, които подготвяме за бюджет 2027”. КС може да бъде сезиран от 1/5 от депутатите, президента, Министерския съвет, от двете върховни съдилища и главния прокурор, а в случаите, когато става въпрос за засягане на права и свободи на гражданите – и от омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Почти няма държавен бюджет от 2000 г. насам, който да не е бил атакуван от опозицията, президента или омбудсмана заради текстове в неговите преходни и заключителни разпоредби.
През 2010 г. ГЕРБ прокара антикризисна мярка – първите 3 дни от болничния да се плащат от работодателя в размер на 70% от заплатата. Преди това се плащаше само първият ден. Опозицията го даде на КС , но той прие, че мярката има временен характер. Към днешна дата работодателите плащат 2 дни и това съвсем не е временно.
През 2012 г. пък орязаха обезщетенията при пенсиониране и бяха премахнати допълнителните плащания за прослужено време за новопостъпили държавни служители. КС прие, че държавата има право автономно да определя параметрите на администрацията си според финансовите си възможности.
Швейцарското правило за пенсиите през годините се пренаписваше и не се спазваше
Пак с подобни промени майчинството започна да се изчислява на база 24 месеца назад вместо 18.
През 2022 г. пък кабинетът на Кирил Петков с промени в Закона за енергетиката създаде механизма за изземване на “свръхпечалбите” от държавните енергийни дружества, за да даде компенсации на бизнеса за скъпия ток. КС отхвърли жалбата на опозицията срещу текста, отчитайки безпрецедентната енергийна криза в света.
С бюджет 2024 пък създадоха инвестиционна програма за общински проекти, което отне възможността на Министерския съвет да раздава пари на калпак с постановления и бе атакувано от опозицията. Въведоха такса за транзит на руски газ, което пък Румен Радев като президент даде на КС. Съдът реши, че енергийната вноска за газа е противоконституционна и допусна тази за общинските програми, но прие, че парламентът няма право да променя инвестиционната програма с обикновени решения, а само със закон за изменение на Закона за държавния бюджет.
Intrigi.bg
