Президентските избори наближават все повече, като вече остават по-малко от два месеца, а тепърва ще видим всички кандидати.
Действащият държавен глава Илияна Йотова се очаква да обяви кандидата си за вице, докато поне засега тандемът Андрей Гюров и Георги Кандев се оформя като основния ѝ опонент.
„Възраждане“ се очаква скоро да обявят своя претендент за „Дондуков 2“, докато другите по малки партии и независими кандидати вече се позиционират за вота.
Едно голямо име засега обаче липсва. И сякаш е възможно напълно да пропусне вота – ГЕРБ.
Партията на Бойко Борисов преминава през нелека година. До съвсем скоро тя изглеждаше твърда и непоклатима първа политическа сила, без която няма как да се случи управление. А след това дойдоха местните избори в Пазарджик…
В момента формацията изглежда по-скоро апатично, отколкото готова да си върне първото място.
Самият Борисов в момента обикаля отново местните структури на партията си с обещания за обновяване, повече принципност, по-малко компромиси с други политически сили и повече активност. Беше направена малка промяна в партийното ръководство, но извън това ГЕРБ са сякаш притихнали.
И преди сме виждали партията в опозиция, но никога досега толкова… вяла.
Това личи особено силно сега покрай очертаващата се предизборна кампания, за която Бойко Борисов вече намекна, че може и да не издигне свой кандидат.
„ГЕРБ ще участва в политическите битки, в които трябва да става първа. ГЕРБ не е олимпийска организация. Не е Олимпийски комитет и не трябва да участваме, защото трябва да участваме. Ние ще участваме там, където трябва да ставаме първи“, заяви той преди дни по време на Национално събрание на партията.
В последните месеци Борисов многократно призоваваше за обединение в център-дясно за президентския вот, за да може да се противостои на кандидатурата на Илияна Йотова , но и от „Продължаваме промяната“, и от „Демократична България“ получи студен отказ.
За свой кандидат обаче той така и не е говорил, което е рязък контраст с поведението на партията преди, когато лидерът ѝ твърдеше, че има хора за всички постове.
Истината е, че сегашната ситуация е лоша за ГЕРБ – те не разполагат с достатъчно силна фигура, която да може да се изправи в оспорвана битка с Илияна Йотова, но опцията да останат без кандидат за президентския вот ще е своеобразно признаване на поражение – доброволен отказ на доскорошната първа политическа сила дори да се опита да победи.
Избиратели може да прощават много неща – и грешки, и безразсъдно поведение, и странни, дори безпринципни коалиции, но дали ще простят пораженческо поведение?
Подобен ход ще е много силно послание, че Борисов и компания сами решават да отстъпят инициативата на друга партия да управлява, докато те гледат отстрани.
От друга страна обаче, какво ще стане, ако ГЕРБ издигнат свой кандидат (или подкрепят независим, маркирайки го като свой, както направиха през 2021 г. с проф. Анастас Герджиков), и се окаже, че този кандидат дори не стигне до балотаж? Сценарий като на кметския вот в София.
Това също е риск, който партията на Борисов не може да поеме с лека ръка, защото подобно нещо със сигурност ще бъде използвано от опонентите на ГЕРБ, който ще разтръбят, че те не са вече дори втора политическа сила (с всички условности на едно подобно твърдение, направено около мажоритарния вот за президент).
Политиката е сфера, която работи много със символи, идеи и възприятия, и Борисов има достатъчно опит, за да знае това. А сега е поставен между два лоши избора, всеки от който може да изпрати много неприятен сигнал към избирателите.
В перфектния за партията случай, те ще издигнат силен претендент за „Дондуков 2“, но нека бъдем честни – ако имаха такъв под ръка, досега вече да сме чули неговото (или нейното) име.
Борисов има предостатъчно опит в това да вдига неподходящи хора за президент. Един такъв ход през 2016 г. на практика отвори вратата пред Румен Радев да влезе в българската политика.
За сметка на това отказът от участие, колкото и да се изобразява като стратегическо прегрупиране, може лесно да бъде изтълкуван като слабост, малодушие и липса на дори един подходящ кандидат.
По-малко от месец остава до началото на същинската кампания, а крайният срок за обявяване на кандидатите е дори още по-малък.
И всяко отлагане, замисляне и суетене приближава Илияна Йотова до лесна победа.
Ако не друго, то ГЕРБ поне ясно трябва да обяви плановете си, а не да седи кротко в ъгъла и да чака. Не и ако има дори малко амбиции да си върне мястото на първа политическа сила някога.
Intrigi.bg
