Премиерът Румен Радев пое ангажимент пред синдикатите да защитава българската топлоенергетика пред Европейската комисия и да търси промяна на регулациите, което означава реформа в „Зелената сделка“. Българският министър-председател подчерта, че България не е сама в тази битка. Цяла група европейски държави търсят решение на проблема със скъпите въглеродни квоти.
Темата тепърва ще набира скорост при очертаващата се поне в региона криза в ядрената енергетика заради ниските нива на Дунав, а през предстоящата зима са възможни рекордни цени на природния газ заради конфликта в Персийския залив. Тези цени може рязко да повишат цената на електричеството, както в нашия регион, така и в цяла Европа.
Инсталирането на огромни ВЕИ мощности изисква използването на „гъвкави базови мощности“. Тази роля най-добре играят газовите централи. Парадоксално, но факт, „Зелената сделка“ задълбочава зависимостта на Европейския съюз от внос на природен газ. Цените на природния газ рязко се вдигнаха заради войната в Украйна и санкциите срещу Русия, а кризата в Близкия изток и конфликтът между САЩ и Иран предизвикват нов шок на световните газови пазари.
Всички факти говорят за нуждата от пълна ревизия на недомисления от брюкселската администрация енергиен преход към въглеродна неутралност. Вместо обещаното общо и постоянно намаляване на цените на електрическата енергия за крайните потребители и индустрията, имаме точно обратния процес – цените постоянно се движат нагоре. В условията на общо повишаване на цените на всички други енергоносители „Зелената сделка“ води европейската индустрия към спад на производството и цялата европейска икономика към рецесия. Едновременно с това цените на тока стимулират инфлацията, а с нея и реалното обедняване на стотици милиони европейци.
Логично е да се запитаме каква е причината Европейската комисия да продължава по същия курс без никаква корекция. Отвъд общите загуби за всички в Европа от избраната енергийна стратегия има конкретни големи губещи и големи печеливши. Най-големите губещи са предприятията, които предстои да се закрият и хората, работещи в тях, както и регионите, разчитащи на тези предприятия и работни места.
За компенсация на този тип загуби и на самите губещи Съюзът използва два фонда – за справедлив преход и за модернизация. Общата сума за България по двата фонда е около 2 милиарда евро. Но най-големите потърпевши – работниците от тези средства ще получат само възможности за преквалификация. Последното по никакъв начин не им решава проблемите, тъй като никой не дава никаква гаранция, че ще се създадат нови работни места. Няма гаранция, че тези работни места ще са същите като бройка, няма и гаранция.
Едва ли е изненада, че Европа е доста по-щедра към собствениците на централите. Те имат възможност да получат директно финансиране за изграждане на заместващи ВЕИ мощности. Със сигурност има логика в това Брюксел да се погрижи да компенсира на 100% едни от най-големите европейски корпорации, каквито са тези в енергетиката. Просто тези компании имат доста по-сериозни лобита сред европейските политици и чиновници от редовите миньори и работниците в ТЕЦ.
Както може би читателите вече са се досетили, най-големите печеливши от „Зелената сделка“ са инвеститорите в големи фотоволтаични и вятърни централи, както и в големите батерии, които съхраняват тока, който се произвежда, когато духа вятър и грее слънце, а пиковете в потреблението много често са в други часове.
Публично няма много информация кои са те. По някаква „странна причина“ медиите не пишат за тях. Още по-малко има журналистически разследвания и анализи затова кой стои зад фирмите собственици на една или друга голяма фотоволтаична централа или батерия. Това не бива да ни изненадва. Нормално е за всеки бизнес, получил огромен публичен ресурс, да не иска да концентрира обществено внимание върху себе си или въпроси дали и защо точно тези фирми и хора получават много пари, които други не получават.
Проблемът е, че нищо друго освен защитата на тези корпоративни интереси не обяснява защо „Брюксел“ продължава тъпо и старателно да води същата политика. Цените на електрическата енергия и енергоносителите продължават да растат. Няма изгледи за скорошен финал на войните в Украйна и Персийския залив. Очевидно е, че не е възможно едновременно да се воюва с Русия и да се прокарва зелена сделка поне в този й вид.
На този фон приказките за реиндустриализация на Европа звучат нелепо. Още по-нелепо звучи идеята за съревнование със САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект, докато Европа закрива базови мощности, изобщо не се е засилила да строи нови атомни централи и изобщо не е ясно откъде ще дойдат огромните базови мощности, нужни за елементарно осигуряване на някаква надпревара в областта на изкуствения интелект.
Със сигурност е важно правителството да подкрепя родните ТЕЦ, мини и миньори. Но трябва и да бъде проактивно. Много други правителства в Европа осъзнават, че Зелената сделка трябва да бъде отхвърлена. Колкото и да са мощни лобитата, които печелят за сметка на цяла Европа, трябва да им се даде отпор. Иначе скоро няма да има европейска индустрия, няма да има европейски изкуствен интелект, а може да няма изобщо и обединена Европа.
Център за конкурентна икономика и индустрия
Intrigi.bg