Гюров, Кандев и аз под Царевец
Днес на Царевец говорих с политици от различни партии, кандидати за президент и вицепрезизент. Всички отговориха спокойно. Само при Андрей Гюров и Георги Кандев нещата ескалираха, без да е търсена провокация. Не искам да си представя при търсен ефект какъв ще е резултатът.
Гюров – кандидат за президент – вместо да отговори, реши да ми обяснява, че не трябвало да бъда там на празника. И между другото обърка официален с национален празник. За протокола: 22 септември е Денят на Независимостта и е официален празник. Националният празник е 3 март. Но не очаквам много от човек, който разкри, че е миел чинии в библиотека.
При Кандев беше още по-живописно – мълчание от него, шум, музика и опити въпросите да потънат в децибели от “нежните” му сътрудници.
Само че журналистически въпрос не се заглушава толкова лесно. Колкото повече бягаш от него, толкова по-силно започва да звучи.
На Деня на Независимостта, на Царевец, кандидатите за най-високия пост в държавата би трябвало да могат да понесат поне един микрофон.
Знаех, че Кандев е тъп като гъдулка, но не очаквах Гюров да се държи като “розов фюрер”…
Георги Гюзелов
Bnews.bg