Полиграф при постъпване, тестове за интегритет при повишение и мандати за висшите ръководители са сред обявените промени
Нов Закон за МВР, полиграф при постъпване в системата и тестове за интегритет при всяко кариерно израстване са сред промените, които председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Петър Тодоров обяви като част от бъдещата реформа във ведомството. Народното събрание официално посочва Тодоров като председател на комисията от 4 юни 2026 г., а той твърди, че паралелно с подготовката на закона върви процес по отстраняване на служители, за които са събрани данни за зависимости. Според бившия главен секретар на МВР целта е такива кадри да напускат системата след съответните проверки и процедури, вместо да бъдат премествани между различни структури. Той определя политическото влияние във вътрешното министерство като сериозен проблем, натрупван през последните години. По думите му на ръководни позиции са стигали хора с икономически, политически или други зависимости, които създават риск за работата на службите.
Един от основните механизми в подготвяните текстове е проверката за интегритет още преди назначаването на кандидат в МВР. Тодоров заяви, че се обсъжда и полиграфско изследване, което да бъде част от процедурата за влизане в системата. Подобна проверка трябва да съпътства и израстването в кариерата, като служител, който не покрие изискванията за интегритет, няма да получава повишение. За висшите ръководни длъжности се планира мандатност по модел, сходен с този в ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и ДАТО. Така според Тодоров трябва да се ограничи трайното обвързване на ръководни кадри с политически и икономически центрове.
Планират се и по-строги правила за реакция при сигнали срещу полицаи и други служители на ведомството. Според Тодоров всеки ръководител трябва да носи отговорност да започне проверка, когато получи конкретен сигнал за действия на свой подчинен. Ако проверката установи данни за престъпление, материалите трябва да стигнат до прокуратурата, а когато основанията не са достатъчни за наказателно производство, да се търси дисциплинарна отговорност. Тя според тежестта на случая трябва да стига и до освобождаване от системата. Обявеният подход се различава от практиката проблемни служители да бъдат преназначавани, която Тодоров посочи като една от слабостите, които новата нормативна рамка трябва да прекрати.
Към 29 август официалният регистър на Народното събрание показва приет през юли Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за МВР, внесен от Министерския съвет на 5 май. Изцяло новият закон, за който говори Тодоров, все още е представен като предстояща законодателна инициатива, а заявеният срок за внасянето му е следващата парламентарна сесия. Това означава, че конкретните текстове за полиграфа, тестовете за интегритет и мандатността предстои да преминат през официалната законодателна процедура. Едва тогава ще стане ясно как точно ще бъдат формулирани условията и за кои категории служители ще се прилагат. Тодоров постави реформата като част от по-широка задача за ограничаване на зависимости вътре в МВР.
Председателят на вътрешната комисия свърза темата за вътрешните зависимости и с разследването в столичния квартал „Драгалевци“. МВР официално съобщи на 24 август, че СДВР е установила и иззела автомобил, оборудван с елементи на професионална система за заглушаване на сигнали, свързан със собствениците на проверяваните имоти в района. При съвместните действия на ДАНС, Комисията за регулиране на съобщенията и СДВР са иззети технически устройства, компютри, записваща техника, оръжия и боеприпаси, а по случая са назначени технически, видеотехнически и компютърно-технически експертизи. Тодоров смята, че разследващите трябва да проверят и дали информация за предстоящите действия на службите е достигнала предварително до хора, свързани с обекта. Той постави и въпроса дали при процесуалните действия е намерено цялото оборудване, или част от него е била премахната преди пристигането на екипите.
Същият адрес връща разследването и към неуспешната операция по издирването на бившия следовател Петьо Петров – Еврото. Тодоров припомни, че тогава ГДБОП е разполагала с оперативна информация, според която Петров се е намирал в обекта, но той не е бил открит при акцията. Бившият главен секретар не твърди, че е доказано предварително изтичане на информация, а посочва, че тогавашният вътрешен министър Иван Демерджиев е разпоредил проверка, чиито резултати не са били публично обявени. Едно от обясненията, представени тогава пред Тодоров, било наличието на таен тунел, за който участвалите в операцията служители не са знаели и който не е бил обезопасен. Тази версия отново привлече внимание след последните претърсвания в района, при които стана ясно за наличието на скрити пространства и проходи.
Тодоров се върна и към полицейското присъствие около ресторанта „Осемте джуджета“, свързван с Петьо Петров. По думите му, докато е бил главен секретар на МВР, е разпоредена проверка за патрулни служители, които системно са се задържали пред обекта. Те са били извадени от графика и срещу тях са предприети дисциплинарни действия, а обяснението, че мястото било удобно за установъчен пункт, според него не е било убедително. Тодоров вижда в подобни случаи риск от преплитане между държавни структури, икономически интереси и хора от криминалния контингент. Той настоява, че резултатите по знаковите разследвания зависят и от работата на прокуратурата, както и от избора на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор, докато МВР трябва да продължи да събира и предава годни доказателства по случаите.
Intrigi.bg
