Екип от учени от Българската академия на науките (БАН) обяви, че е разработил нов тип биополимер, който може да се разгражда напълно в рамките на 7 дни при естествени условия. Това откритие бе представено в началото на юли по време на конференция по устойчиви технологии, проведена в София, и привлече вниманието на международната научна общност.
Какво представлява новият материал?
Става дума за биоразградим полимер, създаден на базата на растителни влакна, млечна киселина и ензими, извлечени от гъби. За разлика от познатите досега биопластмаси, които се разграждат в рамките на месеци или дори години, новият материал се разпада в рамките на една седмица, без да оставя токсични следи.
Според ръководителя на проекта, проф. д-р Милена Стаменова, материалът може да бъде използван за производство на опаковки, торбички, еднократни съдове и дори медицински консумативи.
„Основната ни цел беше да създадем устойчив продукт, който е евтин за производство и максимално щадящ към природата. Това е резултат от над две години интензивна работа“, коментира проф. Стаменова.
Приложения и потенциал
Новият биополимер вече е преминал успешно лабораторни тестове и в момента се подготвя за индустриално тестване в сътрудничество с българска компания за екологични опаковки. Очаква се първите продукти да бъдат пуснати в търговската мрежа още в края на тази година.
Материалът има и потенциал за приложение в земеделието – за биоразградими саксии, мулчиращи фолиа и опаковки за семена. Освен това може да се използва в медицината – за превръзки, които се разпадат сами, или за временни импланти.
Международен интерес
Още преди официалното му представяне, проектът предизвика интерес от страна на няколко европейски научни института, както и от японска компания, работеща в сферата на нулевите отпадъци. Очаква се в близките месеци да бъдат подписани първи споразумения за международно сътрудничество и лицензиране.
Европейската комисия също е изразила подкрепа за проекта чрез писмо с намерение за финансиране по програма „Хоризонт Европа“.
Поглед към бъдещето
Разработката идва на фона на засиления глобален натиск за намаляване на пластмасовите отпадъци. Според статистиката, всяка година в Европейския съюз се генерират над 26 милиона тона пластмаса, голяма част от която не се рециклира. Експертите определят откритието като „значима крачка“ към по-чисто бъдеще.
