Елените и Свети Влас са сред най-показателните примери за това докъде стигна презастрояването на българското Черноморие, без паралелно с него да бъде решен един от най-важните въпроси — може ли съществуващата инфраструктура да поеме всичко, което се строи върху нея.
Години наред в района се появяваха нови сгради, комплекси и инвестиционни проекти. Бетонът се разрастваше, броят на туристите и жителите се увеличаваше, а заедно с тях растеше и натоварването върху канализацията и пречиствателната инфраструктура. Днес вече е очевидно, че този въпрос не може да бъде заметен под килима.
През това лято проблемите стигнаха и до морето, след като бяха установени случаи на фекално замърсяване и бяха предприети институционални мерки. В същото време държавата и общината обсъждат необходимостта от нова пречиствателна инфраструктура и увеличаване на капацитета.
Тогава идва най-простият въпрос: ако инфраструктурата не е можела да поеме новото строителство, на какво основание през годините са издавани разрешения за нови обекти?
Тук вече говорим не само за инвеститори и строителни компании. Говорим за институциите и длъжностните лица, които са разрешавали това строителство.
Името, което неизбежно стои в центъра на този въпрос, е Валентин Димов — главен архитект на община Несебър.
Има и конкретен законов текст, който прави въпроса още по-сериозен. Член 125а от Закона за водите поставя ограничения за включването на нови потребители към канализационни системи, когато те не могат да осигурят отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Именно затова при всеки нов инвестиционен проект въпросът за реалния капацитет на канализационната и пречиствателната инфраструктура не може да бъде формалност.
Какви становища на ВиК са били представяни при издаването на разрешенията? Какво е пишело в тях? Какви са били реалните параметри на пречиствателната станция? Кога е станало ясно, че капацитетът вече е недостатъчен? И защо, ако това е било известно, строителството е продължило?
Тук ролята на Валентин Димов като главен архитект трябва да бъде проверена задълбочено.
И това не е въпрос, който възниква за първи път.
Името на Валентин Димов излиза в редица сериозни скандали и проверки през годините. Още през 2013 г. Окръжната прокуратура в Бургас го привлича като обвиняем за престъпление по служба във връзка с издадено разрешение за строеж в защитена зона, а съдът го отстранява от длъжност за периода на досъдебното производство.
През 2020 г. прокуратурата отново атакува разрешения за строеж, издадени от главния архитект на община Несебър. След проверка на законността на комплекс „Венид Еко вилидж“ в Свети Влас прокуратурата внася протести срещу осем разрешения за строеж, като посочва редица проблеми, включително липса на задължителна виза за проектиране и нарушения, свързани с режима на защитената зона.
Тези случаи сами по себе си показват защо работата на Валентин Димов не трябва да бъде разглеждана само през един конкретен строеж.
Напротив — според нас като редакция е необходимо да бъде извършена цялостна проверка на дейността му като главен архитект през годините.
Всички разрешения за строеж, всички изменения, всички свързани документи, всички удостоверения за търпимост и всички процедури, в които неговият подпис има значение, трябва да бъдат поставени под лупа там, където съществуват данни за нарушения или несъответствия.
Това не е преследване на един човек. Това е въпрос на обществен контрол върху длъжностно лице, което от години има ключова роля за начина, по който се развива една от най-застроените туристически територии по българското Черноморие.
А нашето редакционно съмнение е ясно: има достатъчно основания да се провери дали проблемите в работата на Валентин Димов са отделни случаи или част от по-широк модел, продължил години наред.
Точно това трябва да установят документите.
Защото един главен архитект не работи в информационен вакуум. Зад всяко разрешение има проект, документи, съгласувания и становища. От тях трябва да стане ясно как е била преценявана възможността дадена територия да понесе поредния строеж.
А ако капацитетът на инфраструктурата не е достигал, въпросът е прост: защо е продължило разрешаването?
За какво беше необходимо да се бетонира Черноморието с такива темпове?
От алчност? От глупост? От некадърност? Заради пари?
Въпросът не е риторичен, когато последствията вече се виждат.
Когато една територия се застроява година след година, натоварването върху канализацията и пречистването не изчезва. То расте с всяка нова сграда, всеки нов апартамент, всеки нов хотел и всеки нов турист.
А когато системата не издържи, проблемът вече не е само на инвеститора. Той става проблем на всички.
И точно затова не е достатъчно да се каже, че строежите са имали разрешения. Въпросът е как са били издавани тези разрешения и дали при издаването им са били изпълнени необходимите законови и инфраструктурни предпоставки.
Защо проверката да спира само до последните строежи?
Защо да не бъдат прегледани разрешенията, издавани през годините, включително тези, подписвани от Валентин Димов като главен архитект?
Ако има данни, че инфраструктурният капацитет е бил недостатъчен, трябва да се установи кога това е било известно и какви действия са предприемани след това. Ако има документи, които показват едно, а строителството е продължило по друг начин, именно тези документи трябва да бъдат проследени.
Вижте позицията на Кръстьо Пеев председател на Обществен съвет-Несебър
ЕЛЕНИТЕ и СВЕТИ ВЛАС: КОЙ Е РАЗРЕШАВАЛ ДА СЕ СТРОИ, АКО ИНФРАСТРУКТУРАТА НЕ Е МОЖЕЛА ДА ПОЕМЕ НОВОТО СТРОИТЕЛСТВО?
Това е въпросът, който днес задавам с името и лицето си.
Години наред в района са се появявали нови сгради.
В същото време днес държавата и общината предприемат действия за нова пречиствателна станция именно заради проблема с инфраструктурата и необходимия капацитет.
Тогава въз основа на какво през тези години са разрешавани новите строежи?
Kой е подписвал?
Какви становища са издавани?
Как е преценяван капацитетът на ВиК и пречиствателната инфраструктура?
И знаели ли са отговорните длъжностни лица какво е реалното състояние на системата, когато са одобрявали следващите инвестиционни проекти?
Затова ще зададем тези въпроси официално на компетентните държавни институции и ще поискаме проверка на цялата верига от решения.
Нека институциите установят фактите и отговорността там, където такава съществува.
А ако живеете в Елените или разполагате с документи, разрешения, становища или друга информация, свързана със строителството и инфраструктурата в комплекса — пишете ни»
Позицията на Кръстьо Пеев поставя точно въпроса, който институциите вече трябва да проверят с документи: кой е разрешавал, какво е подписвал и на какви данни се е основавал.
А в центъра на тази проверка неизбежно трябва да попадне и работата на Валентин Димов като главен архитект на община Несебър.
Прокуратурата вече е показала, че подобна проверка не е само теоретична възможност. При разследването след наводнението в Елените е разпоредена проверка на всички разрешения за строеж в комплекса, включително тяхната законосъобразност и реализацията им.
Сега е време да се постави и по-широкият въпрос: какво се е случвало с разрешенията и строителните процедури в останалата част от общината през годините.
Защото Елените и Свети Влас не са отделен строителен казус. Те са резултат от начина, по който е управлявана територията в продължение на години.
И ако днес се оказва необходимо да се изгражда нова и по-мощна инфраструктура, защото съществуващата не може да поеме натоварването, напълно основателно е да се провери как е бил изчисляван този капацитет в миналото.
Да бъдат проверени документите. Да бъдат проверени разрешенията. Да бъдат проверени удостоверенията за търпимост. Да бъдат проверени становищата. Да бъдат проверени подписите.
И да бъде проверена цялостната дейност на Валентин Димов като главен архитект.
Защото общественият интерес не е да бъде защитаван или обвиняван предварително който и да било. Общественият интерес е да се види какво действително е подписвано, на какво основание и дали законът е спазван.
Ако проверката покаже нарушения, тогава вече трябва да има и отговорност.
Елените и Свети Влас вече са стигнали до момента, в който тази сметка трябва да бъде платена.
И този път въпросът не е колко още може да се построи.
Въпросът е кой разрешаваше строителството, кой проверяваше инфраструктурата и как Валентин Димов като главен архитект е изпълнявал правомощията си през годините, през които районът продължаваше да се застроява.
Това вече е въпрос не на бетон, а на отговорност.
Intrigi.bg