Все още не може да се говори за предизборна агитация в рамките на официално започнала кампания за балотажа, тъй като няма окончателно решение кои кандидатпрезидентски двойки ще участват в него. Това коментира преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров .
Според него въпросът дали министър-председателят има право да изразява позиция по изборите е деликатен. Киров посочи, че Радев може да изказва политическо мнение в качеството си на лидер на партия, но постави под съмнение решението то да бъде публикувано на официалната страница на Министерския съвет. По думите му подобна публикация създава впечатление за институционална позиция, а не за лично политическо изявление.
На различно мнение е адвокатът от сдружение „Правосъдие за всеки“ Емил Георгиев. Според него изказването на Румен Радев представлява ясна подкрепа за един от кандидатите и може да бъде определено като предизборна агитация. Георгиев подчерта, че премиерът има право да изразява политическите си убеждения като гражданин и политик, но това не означава, че държавните институции могат да участват в агитацията.
Адвокатът обърна внимание на факта, че министър-председателят ръководи изпълнителната власт, а правителствената информационна служба е част от държавната администрация. Според него именно тук възниква основният проблем – дали става дума за лично мнение на политическа фигура, или за позиция, разпространена с помощта на държавен ресурс.
Георгиев очерта две възможни обяснения на ситуацията. Първото е, че Радев е използвал позицията си на премиер, за да подкрепи определен кандидат чрез официален държавен канал. Второто е, че правителствената информационна служба е разпространила негово лично политическо послание. Според адвоката и двата варианта пораждат сериозни въпроси за политическата неутралност на институциите.
Проф. Пламен Киров от своя страна припомни, че министър-председателят и министрите са политически лица, а не държавни служители. Законодателството предвижда изисквания за политическа неутралност на държавната администрация, но според него тези ограничения не се прилагат по същия начин към членовете на правителството.
Преподавателят посочи и решение на Конституционния съд, свързано с участието на министър-председатели и министри в парламентарни избори. Макар настоящият случай да е различен, мотивите в това решение биха могли да послужат като отправна точка при анализа на възникналия спор.
Емил Георгиев обаче смята, че основният въпрос не е дали премиерът има статут на държавен служител, а дали служителите в правителствената информационна служба са спазили задълженията си за политическа неутралност и равнопоставеност. По думите му случаят създава неблагоприятен прецедент, чиито последици тепърва ще трябва да бъдат изяснени.
Окончателната оценка на ситуацията предстои да бъде дадена от Централната избирателна комисия, която трябва да прецени обстоятелствата около публикацията и приложимите правила.
Intrigi.bg
