Карл Велики: Владетелят, който обедини Европа и създаде империя

0

П адането на Римската империя през 476 г. причинило огромен разрив в Западна Европа. Без никаква централна власт, разпокъсаните кралства водели интензивни войни. Гражданите се борели да оцелеят, изкуствата и образованието почти изчезнали. Европа навлязла в Тъмните векове – хаотичен период от ранното Средновековие.

В разгара на тези изпитателни времена около 742 г. се раждило едно момче на име Карл Магнус, по-известен като Карл Велики, наследникът на династията на Каролингите, той станал един от най-великите лидери в Европа, като направил крачки към създаването една на по-просветена, ориентирана към културата цивилизация.

Преди Карл Велики
Във времето преди Карл Велики мюсюлманите успели да отидат на север в Европа. Подкрепени от могъщия халиф на Дамаск, берберските мюсюлмани (местни народи от Северна Африка, известни също като маври) окупирали Испания през 711 г. и останали там повече от 700 години. Тогава мюсюлманите имали почти пълен икономически и политически контрол над Средиземно море.

Мюсюлманите прекосили Пиренейските планини и тръгнали към Франкското кралство, спечелвайки си още едно име: сарацини. Въпреки че франкският херцог Одо от Аквитания, ги забавил в Тулуза през 721 г., не успял да спре мюсюлманското нашествие и помолил за помощ Карл Мартел – дядото на Карл Велики.

Възходът на Каролингите

Владетел на Франкското кралство станал незаконният син на франкски благородник – Карл Мартел. Той обединил силите си с тези на херцог Одо, за да се изправят срещу сарацините и благодарение на военния му гений франките победили маврите в битката при Тур през 732 г. През следващите няколко години имало и други мюсюлмански нашествия, но франките, обединени от Карл, доказали, че могат да бъдат спрени.

Карл Мартел дал началото на нова династия, Каролингите – от латинското Carolus или Charles. Пипин Къси, синът на Карл Мартел, успял да получи папската благословия и станал първият крал на Каролингите. Той подписал пакт с църковните лидери, обещавайки, че в замяна на подкрепата на църквата винаги ще защитава папството в Рим и християнството навсякъде. Пипин е и бащата на Карл Велики.

Раждането на владетел

Точното родно място на Карл Велики не е известно. Историците са се обединили около хипотезата, че това е Лиеж в днешна Белгия или Аахен в днешна Германия. Малко се знае и за детството му. Предполага се, че е имал политически и военни познания и вероятно изучавал езици, въпреки че е бил неграмотен.

Известно е, че Пипин умрял през 768 г. и тогава започнало управлението на Карл Велики. Той имал брат, Карломан, с когото управлявали заедно, но били в обтегнати отношения. През 771 г. брат му умрял и властта останала изцяло в ръцете на Карл. Той наследил земите, които се простирали между днешна Франция и Холандия и части от Германия.

Целта му била да обедини всички германски народи в едно кралство и да покръсти поданиците си. Карл Велики предприел поредица от военни кампании – над 50 битки, повечето от които ръководил лично. Скоро след като станал крал, той завладял по-голямата част от континентална Европа, включително мощните лангобарди (в днешна Северна Италия), аварите (група азиатски номади в днешна Австрия и Унгария) и баварците.

Отнело му обаче три десетилетия, за да победи саксите – германско племе от езичници. Кулминацията настъпила през 782 г. при клането във Верден когато се предполага, че Карл Велики заповядал смъртта на около 4500 саксонци, отказали да приемат християнството.

Нов император

Карл Велики бил изключително предан към християнството и получавал защита от папите. На Коледа през 800 г., в базиликата Свети Петър в Рим папа Лъв III коронясал Карл за император на римляните. Той бил първият император, който управлявал Европа след падането на Римската империя. Въпреки че Карл Велики не спечелил значителни територии, коронацията създала конфедерация, която щяла да просъществува хиляда години като Свещената Римска империя. Много историци приписват на Карл Велики разпространението на християнството в тези бивши езически региони, внасяйки култура и хомогенност сред различни племена.

Дори владетелите на Византийската империя – континуумът на Римската империя в източните провинции – официално го признали за император на Западната Римска империя и защитник на християнската вяра.

Каролингски ренесанс

Като император на Свещената Римска империя, Карл Велики въвел културни, икономически и религиозни реформи, които дали началото на Каролингския ренесанс. Той високо ценял образоваността, изкуствата и литературата и затова се заел да подобрява културната грамотност на своя народ, разширявайки и насърчавайки учението, което толкова дълго идвало от Рим. Той насърчавал изучаването на родния му латински език в цялото кралство и бил силен поддръжник на каролингския минускул – стандартизирана форма на писане, която станала основа на съвременните европейски печатни азбуки.

Карл Велики направил мащабни икономически реформи, включително въвел една и съща сребърна валута в цяла Европа, улеснявайки търговията през границите. Някога разкъсвани от различия, регионите на Европа били свързани с мирни търговски отношения и можели да общуват помежду си. Континентът процъфтявал.

По темата

Източник: vesti.bg