За 5 години системите на България са били разграден двор за хакери

София (19 март 2026) В зала 3 на Националния дворец на културата (НДК) се провежда събитие, на което Коалиция „Прогресивна България“ представя приоритетите си. На снимката: финансистът Иван Василев.
Снимка: Христо Касабов/БТА (ПБ)

В продължение на пет години международна хакерска група е имала необезпокояван достъп до информационните системи на българската държава. Това разкри министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев пред bTV.

По думите му за периода от 2021 г. до лятото на 2026 г. хакерите са изтеглили над 130 гигабайта информация, равняващи се на приблизително 62 милиона страници държавни документи.

Какво е засегнала хакерската атака

Целта е била събиране на информация и следене на дейността на държавата в интерес на различни субекти. Засега няма данни за изтичане на лични данни на български граждани или за финансови щети, а прокуратурата е сезирана по случая, обясни министърът.

Василев посочи, че са засегнати редица институции. За тези 5 години хакерите са имали възможност да следят какво се случва в държавните системи и да извличат информация от тях.

„Не става въпрос само за един или два документа. Важен обаче е принципът – българската държава до момента не е била защитена през тези пет години. Нещо, което ние променихме и надграждаме всеки ден“, коментира Василев и допълни, че за този период държавата не е разполагала с актуален софтуер за защита на системите си.

Министърът увери, че няма данни за компрометиране или изтичане на лични данни на граждани, като уточни, че държавата знае кои институции са били засегнати.

Той допълни, че вече са предприети необходимите действия за идентифициране на злонамерения достъп, ограничаването му и окончателното отстраняване на хакерите от държавната мрежа.

„Заварихме хакерите в системите и ги отстранихме през последните три-четири месеца. Така че заставам пред вас със свършена работа, а не с оправдания“, заяви Василев.

Вина за ситуацията има политическата нестабилност

Той посочи, че политическата нестабилност в страната през последните пет години е допринесла за уязвимостта на държавните системи.

За този период България е провела осем парламентарни избора, а постоянната смяна на ръководствата в министерствата е затруднила изпълнението на дългосрочни задачи, включително изграждането и поддържането на адекватна киберзащита.

Според министъра сериозен проблем е била и липсата на подходящ софтуер за защита, както и недостатъчно добре конфигурирани системи, които да осигуряват необходимата видимост върху случващото се в държавната информационна инфраструктура.

„Тази политическа нестабилност е била в основата на това българската държава, първо, да бъде в интерес на тези международни хакерски групи. Но, второ, постоянната смяна на ръководствата на министерствата води до това, че всъщност не се случват важните за държавата неща“, коментира Василев.

Той допълни, че след идването на правителството на „Прогресивна България“ и установяването на стабилно парламентарно мнозинство е създадена възможност за фокусиране върху проблемите на информационната сигурност.

Василев увери, че държавната инфраструктура вече е надградена и защитата ѝ се подобрява ежедневно.

Той обаче подчерта, че в условията на развитие на изкуствения интелект и новите технологии няма как една система да бъде напълно защитена от кибератаки. И даде за пример ежедневните атаки срещу държавни и частни системи в Европа и САЩ, като посочи, че основната задача е изграждането на капацитет за своевременно откриване и предотвратяване на злонамерени намеси.

Министърът увери, че България разполага с достатъчно добре подготвени специалисти в сферата на информационните технологии и киберсигурността. Работата по защитата на държавните системи се осъществява и в сътрудничество с партньорите и съюзниците на страната в Европейския съюз и НАТО.

СИГМА и обществените поръчки

В интервюто Василев коментира и надграждането на платформата СИГМА, която предоставя информация за движението на публичните средства, фирмите, спечелили обществени поръчки, и начина, по който се разходват държавните ресурси.

Според министъра над 500 души, включително 45 бивши и настоящи народни представители, са свързани с фирми, получили публичен ресурс. Той уточни, че установяването на евентуални нарушения е в компетенциите на други институции, но целта на министерството е информацията за разходването на публични средства да бъде представена по достъпен и разбираем начин.

Василев посочи, че част от данните досега са били публично достъпни, но на практика трудно откриваеми и използваеми от гражданите. Сега те се подреждат така, че да може да се проследява пътят на средствата – от конкретната институция и изпълнител до евентуалните подизпълнители и свързани фирми.

„Прозрачността е едно от най-силните лекарства срещу корупцията“, заяви министърът, като допълни, че по-лесният достъп до информация ще затрудни злоупотребите с публичен ресурс.

Министерството планира да продължи работата по платформата заедно с организации като Антикорупционния фонд и „Прозрачност без граници“, както и с експерти и социолози. Сред основните цели е повишаването на ефективността при разходването на публични средства и ограничаването на порочните практики при обществените поръчки.

В следващата версия на СИГМА се предвижда въвеждането на механизъм за контрол върху възложителите, който да ограничава възможностите за фаворизиране на определени фирми при подготовката и провеждането на процедури.

Василев заяви, че се работи по алгоритъм с изкуствен интелект, който да подпомага предварителната оценка на обществените поръчки и да ограничава възможностите за манипулиране на критериите в полза на конкретни участници. За реализацията му обаче ще са необходими както законодателни промени в Закона за обществените поръчки, така и допълнителна изчислителна мощ, включително суперкомпютри.

Нов ВСС и електронният портфейл BG Wallet

Министърът изрази надежда, че Народното събрание ще събере необходимите 160 гласа за избор на представители от парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет (ВСС). Според него това е възможност за промяна на правилата в съдебната система и за гарантиране на повече справедливост.

Василев коментира и платформата BG Wallet, която ще позволява на гражданите да съхраняват електронни версии на личните си документи и да ги използват при взаимодействие с държавните институции. Сред документите, които ще могат да бъдат достъпни в цифров формат, са личната карта, шофьорската книжка и дипломата.

По думите му електронният портфейл ще улесни достъпа до административни услуги и ще спести време както на гражданите, така и на бизнеса, като Европейският цифров портфейл няма да бъде задължителен.

Василев увери, че ще бъдат предприети необходимите мерки за защита на личните данни в платформата, така че използването ѝ да бъде сигурно при взаимодействието с публичните институции.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

Intrigi.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *