На 10 ноември ще станат 37 години от преломните събития, случили се на тази дата през 1989 г. Тогава на пленум нa Цeнтрaлния кoмитeт нa БКП Тoдoр Живкoв е освободен от поста генерален секретар, на който беше в продължение на 35 години. Последвалите събития останаха в най-новата ни история като „тихата революция“. И независимо че системата бе сменена през следващата година, а първите икономически реформи започнаха едва след изборите за 36-о Народно събрание през 1991 г., Десети ноември 1989 г. се превърна в символ на началото на прехода ни към демокрация и пазарна икономика.
Тази годишнина винаги провокира спомени, размисли и равносметка. Пред „Ретро“ говори един от най-видните съвременни учени, наследник и съименник на автора на „Рибния буквар“, но и един от основателите на „Екогласност“ и Съюза на демократичните сили, участник в Националната кръгла маса, положил подписа си на новата ни Конституция – зоологът д-р Петър Берон.
На 1 ноември в Клуб „Опера“ той представи автобиографията си „Одисеи“ и „Пъстрословици“ – книга с всевъзможни статии за какво ли не. Д-р Берон има 52 книги излезли от печат досега, една голяма част от тях са научни.
– Д-р Берон, какво се случи на 10 ноември 1989 г.?
– На 10-ти ноември се направи вътрешнопартиен преврат, беше известно, че ще се случи такова нещо. Комунистите искаха да направят някаква смяна, която да опази БКП, тъй като видяха какво стана в Румъния – разстреляха Чаушеску и жена му. Някои са били доста уплашени тогава.
Няколко дни преди това Андрей Луканов ни събра в дома на Николай Хайтов, който беше също на ул. „Латинка“, където живееше и Луканов. Той искаше да ни разкаже някои неща, които беше донесъл като новини от Москва Петър Младенов. Руснаците бяха решили да сменят ръководството у нас и да си ходи бай Тошо. Горбачов беше решил да махне Тодор Живков.
Гласеше се нещо, тъй като във всички социалистически страни от Румъния нагоре се случиха събития. Знаеше се, че идват промени. Даже един виден комунистически деятел беше казал преди това: „Ако ще строим капитализъм, ще го строим, но капиталистите ще сме ние“. Това бе Луканов, който не беше особено добър капиталист, гледаше си своята партия, но накрая така направиха, че го убиха за жалост.
Аз се видях с него 1 седмица преди да го убият, той ме пита как съм, аз му рекох, че съм добре, но се притеснявам за него, защото както е казано в Библията: „Който трупа знания, трупа тъга“.
„А вие толкова знания натрупахте, че става вече доста опасно за вас“, му казах.
Последните му думи бяха: „Абе, те, ако са решили да ме убият, ще ме убият!“.
Всички знаеха, че нещо му се гласи, тъй като той беше на много ключови места. Казваха за него, че е натрупал много пари. Нищо не е натрупал, той имаше малка виличка, а в София живееше със семейството си в апартамент под наем.
– Как точно протекоха събитията около тази паметна дата?
– На 18 ноември направихме грамаден митинг пред храм „Александър Невски“. В „Работническо дело“ писаха тогава, че са се събрали група граждани, а тази „група“ беше от около 30-40 000 души. Имаше хора по балконите, по околните улици и прочее. Тогава Румен Воденичаров за пръв път се обърна към хората с думите „Дами и господа“.
На 7 декември направихме СДС, бях секретар и след това председател на партията. Луканов и Петър Младенов бяха против събирането на толкова много формации в СДС. Някои казват, че Луканов е създал СДС, което е съвършено невярно. Луканов и Младенов казваха през цялото време, че не трябва да се прави обща организация на опозиционните и възстановени партии, в СДС бяха тогава 16 организации. Но ние се събрахме и на 7 декември обявихме създаването на СДС.
След това започна Кръглата маса, която беше предавана по телевизията. Ние взехме модела от поляците, тъй като тяхната партия „Солидарност“ тогава проведоха такава кръгла маса. Разни лица, които тогава се криеха по сенките и изобщо не участваха в тези събития, сега са първи герои и ни укоряват, че сме правили кръгла маса с комунистите, вълнуват се защо сме писали заедно с тях конституция и сме свикали Великото народно събрание, защо не сме ги арестували и пратили в затвора… 1 млн. души у нас бяха членове на БКП, а семействата им?
Начинът да се избегне кръвопролитието беше провеждането на тази кръгла маса. На нея ние от СДС поискахме да се смени режимът и да отпадне чл. 1 от Конституцията, който казваше, че управлението е на Комунистическата партия, да се върнат правата на хората за частна инициатива, на пътуване, на свободно изразяване на мнение, връзка със Запада и прочее.
Още на кръглата маса изискахме от комунистите да си променят името на партията, да махнат разни символи – петолъчки и др., да си премахнат партийната организация от предприятия, заводи и т.н. И в нашия музей имаше партийна група, която взимаше решенията кой да стане професор, кой доцент, кой да пътува в чужбина и т.н.
– Смятате ли, че мирният преход беше правилното решение тогава?
– Да, правилно беше да се направи Велико народно събрание, което да промени конституцията. Родените след промените млади хора у нас, за щастие, нямат представа от онова време. Те недоумяват как така някой ще реши, че няма да пътуват, да не слушат определена музика, да носят дадени дрехи…
До голяма степен тогавашната програма на СДС е изпълнена, тя беше главно свързана с правата на хората и възможностите за свободно движение, собственост и т.н. Ние нямахме много пълна стопанска програма тогава.
– Да де, но този преход стана нескончаем…
– По време на прехода изплува всякаква измет. По-голямата част от нея наистина бяха бивши борци, които станаха бандити, и разни други, които използваха връзките на родителите си, за да заграбят парите. Тъй като ние на кръглата маса и с конституцията основно се занимавахме с политическите въпроси, а от БСП с икономическите въпроси. При тях беше информацията, парите, задграничните дружества. Сега, ако погледнете, всички богаташки семейства у нас са с червени корени. Няма едно капиталистическо семейство, което е основано на старите капитали. Всичко е от комунистически дечица, които обаче, въобще не са комунисти. Те са капиталисти. Сега, ако им предложите да се върне комунизмът, те няма да се съгласят по никакъв начин.
Навремето синчето на еди кого си ходило да почива на морето с предимства в хотел – сега той е негов! Ние, докато се занимавахме с най-различни неща, те си взеха и фабрики, и хотели.
– Всичко се разграби за тези години и точно затова преходът се компрометира – не мислите ли?
– Лошото е, че много от нещата се затриха. Трябваше да има следприватизационен контрол. 3000 предприятия са разрушени и разграбени, а хората останаха без работа. Ние направихме каквото можахме, който може да направи повече!
– Сегашният период с политическо-социална турбулентност прилича ли ви на някой друг от близката ни история?
– Не, сега е по-друг периодът у нас, но тази обстановка прилича много на ситуацията в момента в други страни. Виждате какво става в западните държави, поне у нас няма голяма гюрултия.
У нас основните права и свободи са си същите като преди, обаче икономиката е най-важното от цялата работа, но не можем да я докараме до добро ниво.
– Срещали ли сте с Тодор Живков?
– Да, веднъж се видях с него. Това беше през 1992-1993 г., той тогава беше под домашен арест, живееше във вилата на внучката си. Не му даваха да излиза и затова привикваше разни хора да си приказва с тях. Един ден идва при мен едно момиче и ми казва, че г-н Живков много би искал да отида при него и да си поговорим. Качихме се на едно такси и отидохме на ул. „Секвоя“ в Бояна. Посреща ме бай Тошо по чехли на вратата и ме приветства гръмогласно с добре дошъл. Пита ме: „Бероне, какво мислиш за мен?“.
Аз на шега му казвам: „Ами, мисля, че трябваше по време на промяната да ви разстреляме като Чаушеску“.
Момичето прежълтя буквално, а Живков се разсмя и рече: „Знам, че все приказваш такива работи, ела да ти направя едно кафе“.
Доживях Тодор Живков да ми вари кафе и да ми налива в чашата! И това ми се случи в живота. Той между другото, въобще не се стресна от думите ми. Хладнокръвен беше, как иначе да оцелее начело на държавата 35 години?! Той си беше селски хитрец, който обаче имаше много добър усет към хората.
– Какво мислите за управлението на Румен Радев?
– Все още нямам пълно мнение, защото минаха само няколко месеца, откакто работи това правителство. Имат проекти, които не е лошо да се осъществят, но нека изчакаме още 1 година и да видим наистина дали ще станат тези неща.
Преди това имахме правителства, които обещаваха да направят още 3 моста на Дунав, 4 тунела – под Шипка, Петрохан и т.н. Няма нищо свършено.
Нека да има мир. За мен от всички проблеми, които стоят в момента пред човечеството, най-важният въпрос е за мира. Няма по-важно от това. Не трябва да се допуска да има война.
Аз съм преживял бомбардировките на София на 10 януари 1944 г. от американците и англичаните, гледах как горят къщите около нас. Нашата не изгоря, беше ударена само, угасиха я. Ние живеехме на Патриарха, на Ангел Каралийчев къщата изгоря пред мен. Там беше немското посолство и те се целеха в него. И то изгоря, де. Пускаха запалителни бомби. После се евакуирахме в Търговище, майка ми, сиромашката, с деца на 4 и на 2 г., и бременна пътуваше през януари. После се връщаме тук, всички прозорци изпочупени, студ, слагаме разни неща. Преживяхме и тия години.
– Защо не просъществува тогавашното СДС?
– Във всички страни, където различни партии направиха промените, след това се разпаднаха. Не искам да говоря срещу СДС.
Никой от сегашните в СДС, с изключение на Сашо Йорданов, не са и помирисвали нещата, които направихме тогава. Да са живи и здрави, но да си сменят името. Но понеже СДС обхвана много хора тогава, продължават да се наричат така, а тези новите са се залепили като кръпка към ГЕРБ и само папкат и слушкат.
Intrigi.bg