Митьо Гърнето и Иво Праховеца сред кандидатите за €350 милиона за язовир „Яденица“

Митьо Гърнето (вляво) и Иво Праховеца са сред кандидатите да правят важния за ПАВЕЦ-а язовир

Интересът към търга за язовир „Яденица“, който трябва да увеличи обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, е огромен. Цели 11 обединения и консорциуми са заявили желание да се включат в проекта с прогнозна стойност 350 млн. евро, показа справка на „Капитал“ в регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

Срокът за подаване на оферти изтече на 4 ноември и те бяха отворени на следващия ден. От подадените документи се вижда, че има редица познати играчи като „Трейс“, ГБС, „Геострой“, „Джи Пи груп“, ВДХ, „ИСА 2000“ и други, сред които компании от Турция, Гърция и Испания. Има и колоритен участник – една от големите сметосъбиращи фирми у нас – „Нелсен – Чистота“ ЕООД, част от „Титан Интернешанъл Холдинг“ АД на Иво Димитров Иванов – Праховеца и Димитър Йосифов Борисов – Митьо Гърнето.

Това е едва първата фаза на обществената поръчка, която не е стандартна, а е от типа договаряне с предварителна покана за участие. Това означава, че ще има предварителен подбор на кандидатите с преговори и възлагане.

Крайната цел на проекта е увеличаването на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, така че централата да може да работи в денонощен режим. Това ще стане чрез реверсивен напорен тунел „Яденица“ за връзка между язовирите „Яденица“ и „Чаира“, както и прилежащи съоръжения, а работата ще се извършва на две строителни площадки.

Кои са кандидатите

За разлика от търговете за ремонт на самата ПАВЕЦ „Чаира“, където нямаше подадени оферти и НЕК се видя принудена да промени стратегията и да раздели търга на три отделни части – за анализ на риска, демонтаж и монтаж на новото оборудване, в поръчката за „Яденица“ има 11 кандидати.

• „Терна“ АД – компанията е част от GEK TERNA GROUP, един от най-големите консорциуми в Гърция в областта на строителството. Тя има над 20-годишна история на тежко инфраструктурно строителство в България. Компанията изгради големи участъци от жп линията Пловдив – Свиленград, софийски молове, а в момента изпълнява модернизацията на жп трасето Петърч – Драгоман с договор за над 330 млн. лв. „Терна“ има договор за тунелните и пътните работи по гръцката ПАВЕЦ „Амфилохия“ с мощност 680 MW.
• Лимак Иншаат Санайи ве Тиджарет Аноним Ширкети е една от най-големите и водещи строителни компании в Турция. Компанията е специализирана в изграждането на мащабни проекти като мегалетището в Истанбул, новия терминал на летището в Кувейт, жп линии, язовири. Към момента обаче „Лимак Иншаат“ няма реализиран голям самостоятелен инфраструктурен или сграден проект в България. Но е работила по турския язовир „Юсуфели“.
• DOGUS EОOD-DOGUS Joint Venture – част от строителния гигант Doğuş İnşaat ve Ticaret A.Ş. (част от Dogus Group), като има самостоятелно регистрирано българско дъщерно дружество. За един от най-знаковите проекти на компанията (в обединение, а не самостоятелно) в България се счита работата по втората линия на метрото, като от дружеството имаха интерес и към част от магистрала „Тракия“, Северната скоростна тангента и др. Обединението около Doğuş прокопа и централния подземен тунел на третата метролиния.
• ДЗЗД „Язовир Яденица“ – в него влиза „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД, чийто нов проект е изграждането на прилежащата инфраструктура и паркингите към бъдещия Терминал 3 на летище София, и „Глобал кънстръкшън“ ЕАД, част от групата на „ГБС холдинг“ и специализирана в укрепването на свлачища, укрепителни дейности и др.
• Консорциум „язовир „Яденица“ – заявлението е подадено от „Нелсен – Чистота“ ЕООД, част от групата „Титан“ (на Иво Иванов), чийто основен предмет на дейност е сметосъбирането и сметоизвозването. С кого ще си партнира обаче не е посочено.
• Обединение „Яденица“, в което влизат двама от най-големите строителни играчи в България – „Трейс груп холд“ и „Джи Пи груп“, която е участвала в консорциума, довършил язовир „Луда Яна“ край Панагюрище.
• Консорциум „ЩРАБАГ ВДХ ЯДЕНИЦА 2026“ ДЗЗД – с участници „Щрабаг“ ЕАД, която също работи по „Луда Яна“, ВДХ АД (бившето „Водстрой 98“) и „Страбаг АГ“ Австрия
• СА.И.Е. ЕООД – дружеството има опит в сградното строителство, общински ремонти, училища, улична инфраструктура и др.
• ДЗЗД „Яденица проджект“ – заявлението е подадено от „Електрисити“ ЕООД, специализирана в изграждането на вътрешни електроинсталации, външни електрозахранвания и др. От документите не се вижда кои са другите й партньори.
• Обединение Яденица 2026 – „Геострой“ АД (от група „Геотехмин“), „Пауър Смарт“ ООД и испанската инфраструктурна компания „Лантаниа“ АД, която участва и в изграждането на язовир „Алмудевар“ в Испания.
• ДЗЗД „ГУЛЕРМАК ЯДЕНИЦА“/ DZZD „GULERMAK YADENITSA“ – в дружеството влизат GÜLERMAK AĞIR SANAYİ İNŞAAT VE TAAHHÜT A.Ş., който е определян като един от най-големите турски строителни и инженерингови холдинги, и „ИСА 2000“ ЕООД. Турският участник е работил по строителството на язовирната стена и довеждащия тунел с дължина близо 12 км за 102-мегаватовата ВЕЦ Kargı в Турция.

Интересно е, че всички компании са подали документите почти в последния момент. Първото подадено заявление е било входирано от „Терна“ АД на втори ноември, а всички останали постъпват два дни по-късно, буквално часове преди изтичането на крайния срок. Това може да означава, че времето за подготовка на документацията по търга не е било достатъчно, въпреки че поръчката бе обявена в края на септември.

Пари няма, действайте

Важен момент от процедурата е, че всъщност за нея няма осигурено финансиране. Това обаче може да се промени, тъй като „Яденица“ е признат от ЕК за проект от общ интерес, което дава възможност България да кандидатства за съфинансиране до 50% от строителните разходи по него чрез Механизма за свързване на Европа. Останалите средства пък може да се заложат в бюджета за 2027 г.

Искането за финансиране е било подадено от НЕК още през септември, но от компанията отказаха да назоват сумата, която България е поискала, тъй като „посочването на конкретните финансови параметри до произнасянето на компетентните европейски органи не е целесъобразно“.

Ако обаче България е кандидатствала за до 50% от нужната сума за Яденица, то най-вероятно страната ни е поискала поне 170 млн. евро. Възможно е обаче сумата да е по-голяма, тъй като от НЕК уточниха за „Капитал“, че искането обхваща по-широк набор от дейности и разходи, необходими за реализацията на проекта.

Резултатите от селекцията на ЕК се очаква да станат ясни през второто тримесечие на 2027 г., но от кабинета „Радев“ вече дават негласни заявки, че бързат с осигуряването на средства по проекта и възможно най-бързото му стартиране. В края на октомври правителството одобри включването на държавни гаранции до 228 млн. евро за „Яденица“.