Кандидатът за президент Иван Христанов каза пред Свободна точка, че не очаква правителството на Румен Радев да поведе реална борба срещу мафията на границата. Той припомни, че настоящият министър на земеделието Пламен Абровски се противопостави на усилията му през 2022 г. да изгони частните интереси от граничния пункт „Капитан Андреево“.
„Когато слагаш такива хора, политическата заявка е, че борба с олигарсите и крадците няма да има„, каза Христанов в „Големият въпрос“ с Иван Бедров.
Иван Христанов беше зам.-министър на земеделието през 2022 г. и после министър в служебното правителство на Андрей Гюров през 2026 г. Той се опита да отстрани частните фирми в граничния контрол при вноса на храни на пункта „Капитан Андреево“. Христанов нарече това „борба с мафията“ и каза, че този трафик се контролира от Таки и Ами. Това са прякори на бизнесмени, които през годините са били преследвани от МВР и много хора ги свързват с подземния свят.
„Държавата вдига ръце и казва: „Това го даваме на мафията и мафията прави каквото си иска“.
Иван Христанов каза в интервюто, че „в момента мутрите са там през товаро-разтоварната дейност, а мутрите правят каквото си искат и това не е случайно, то е абсолютно планирано“. Според него годишните приходи на организираната престъпност от тази дейност са за 1,5 млрд. евро.
Защо срещу Андрей Гюров?
Иван Христанов обяви кандидатурата си за президент месец преди това да направи Андрей Гюров. Повечето министри от служебното правителство на Гюров сега го подкрепят като част от неговия инициативен комитет. Само Иван Христанов се явява като конкурент срещу него на изборите.
Христанов каза, че е имал желание да участва в предварителни избори за кандидат на т.нар. демократична общност.
„Защо взеха решение Андрей изобщо да не участва в този процес и те да застанат зад него така, както направиха в момента – е загадка за мен„, каза Христанов.
Той обаче твърди, че би взел много повече от избирателите на Илияна Йотова, отколкото на Андрей Гюров.
Изборите за президент предстоят на 25 октомври. Кандидатите са общо 27. Само трима са подкрепени от парламентарни партии – Илияна Йотова и „Прогресивна България“, Андрей Гюров и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и Костадин Костадинов и „Възраждане“.
Следва пълният текст на интервюто:
Иван Бедров: Защо Иван Христанов се обяви за „президента на народа“? Здравейте, това е „Големият въпрос“ днес. Аз съм Иван Бедров и тук има още един Иван. Г-н Христанов, здравейте, добре дошли!
Иван Христанов: Здравейте!
– Нашата публика е добре информирана, знае, че сте кандидат за президент. Да започнем с този етикет – „президент на народа“. Сигурно следите социалните мрежи, има много закачки, мемета и така нататък. Защо точно „президент на народа“?
– Честно казано, не следя, но виждам, че някои политически лидери започнаха дори така да се дразнят леко по няколко причини. Първата е, че виждаме, че не рядко външни фактори се опитват да влияят на политиката в България – както олигарси, така и посолства, така и партийни фактори, които обаче никога не са на трибуната, никога не са вътре в парламента.
Спомняте си много добре при ИТН, ние никога не видяхме лидера на тази формация да влезе в парламента и да заеме място или позиция. Винаги го правеше от телевизора.
– Закле се по Skype, бяха го включили в залата.
– Да, което е много странно. Разбирам, че най-вероятно има здравословни проблеми, аз не искам да бъда съдник там, където не ми се полага. Но в цялата тази палитра от влияния в българската политика – а вие много добре знаете, не за пръв път разговаряме с вашата редакция – винаги съм отстоявал позиции, които са не толкова често партийни или политически, колкото за решаване на конкретни проблеми на България, най-вече с корупцията, олигарсите, ограбването на труда на хората.
– Точно затова хората ви познават, като заместник-министър, после и като министър на земеделието и храните, с битката за онзи граничен пункт с Ами, Таки и така нататък, после с некачествените храни. Какво общо има един президент с тези теми?
– Това е вероятно най-добрият въпрос, бих казал въпросът за 1 милион, само дето не е 1 милион, ами по-скоро са няколко милиарда. А какво общо нямаше през последните 36 години? Ние като че ли свикнахме президентът да държи една такава дистанцирана роля. Той не участва активно в живота на България, не участва активно в живота на обикновените хора и си избира едни битки, които са много често просто негови, с цел да си разшири правомощията. Помните разказа 22-ра година с амбициите за президентска република, после стана полупрезидентска и едни такива истории.
– Е, така е по Конституция. Президентът не държи портфейла на държавата.
– Точно така. На президента му е вменена ролята на последна инстанция и последен контрольор по отношение на закони, по отношение на съдебна система. Но 36 години президентът седеше просто като ваденка в президентството. Никога не се ангажираше или много рядко се ангажираше с конкретните проблеми. Този най-голям проблем с корупцията или другият с демографията – те си остават и до ден днешен.
– Сега някой ще си спомни Румен Радев 2020 година, юли месец – „Мутри вън!“
– Той излезе с „Мутри вън!“, което беше очевидно много нагласена работа. Ще си спомним, разбира се, и това, че по-късно той направи официално изказване, с което обяви, че сваля кредита си на доверие от кабинета „Борисов 3“. Но пак казвам, ние нито веднъж не видяхме ангажимент с конкретни казуси на България.
Ще дам отново няколко примера: това, че разузнаването и службите в България докладват за проблемите на „Капитан Андреево“ от 2011 година насам, ние не видяхме президентът нито веднъж да се ангажира. Тук става въпрос за влизане на наркотици, на отровни плодове и зеленчуци. И то даже отровните плодове и зеленчуци са по-големият проблем, защото наркотиците, както се казва, може и да ги откажеш – те са да откажеш да ги приемаш, да откажеш да имаш контакт. За 99% от българите те са нещо, което само чуват по телевизора, но не виждат в реалния живот.
Докато когато си купиш едни домати от магазина и ги нарежеш на детето си и не знаеш вътре какво има – това вече е скрит убиец, скрита бомба. Другият проблем, който също виждаме много често – Стара Загора, като карате към Казанлък, вдясно цялата Казанлъшка долина, Долината на розите, е застлана с фотоволтаици. Гледаме Германия, където фотоволтаиците ги качиха на покривите, качиха ги по фермите, по гаражите, по оранжериите. В България заляха полето с тях. Разбирам, че е по-евтино, но то това директно дерогира член 22, ако не се лъжа, от Конституцията – за земята, която е обект на специална защита.
– Добре, и какво може да каже президентът: „Не слагайте там“?
– Ето това е. Ние свикнахме, че президентът едва ли не каквото и да каже, няма значение. Това не е вярно. Ето, даваме пример: ама той помилвал някакъв бандит там, сериен продавач на наркотици – оказа се, че думата му има тежест спрямо цялата съдебна система. Той помилва човек, който е съден и осъден. Оказа се, че той може да излезе, да вдигне юмрук и тогава има тежест. Оказа се, че президентът може да каже: „Аз свалям доверието си от кабинета „Борисов 3″“ и тогава да има тежест. А когато говорим за реалните проблеми на обикновения българин, нещата, които възмущават всеки от нас буквално без изключение, тогава изведнъж нямало тежест. Така че не – президентът има тежест и тази тежест трябва да бъде вдигната по-високо, а не да продължаваме да я принизяваме.
– Сега, изборите са за президент, разбира се, но всички кандидати са по двойки с кандидат за вицепрезидент. Така е по българската Конституция. Много хора казваха какъв е смисълът от това. Сега за първи път видяхме, че когато Румен Радев реши да става действащ политик, всъщност вицепрезидентът стана президент и има смисъл. Кажете няколко думи за доц. Стоянка Черкезова, която е кандидат за вицепрезидент във вашата двойка.
– Ще го кажа по този начин: ние сме хора, които сме свикнали повече да работим, отколкото да говорим. Доцент д-р Стоянка Черкезова е учен от БАН, като от 20 години тя се занимава с най-тежкия за България проблем – това е демографията. 20 години тя брои бездомните в София, изучава проблемите на възрастните хора и защо те в България умират шест до осем години по-рано, отколкото средното за Европа; защо младите решават, че в България няма перспективи и напускат. 20 години, както всеки учен в България, формират политики, предават ги на политиците и те някъде изчезват. Тези политики не се превръщат в реални действия.
Задачата ни с доцент Черкезова като вицепрезидент е всъщност тази тема за демографския апокалипсис в България да я вдигнем на буквално най-високата трибуна и вече в един доста по-консенсусен вариант. Директно казвам – там ще трябва да работим с всички партии в парламента, с ключовите партии извън парламента, с неправителствени организации, с академичната общност. Но тази тема трябва да стане върховна тема за България. Нейните изследвания показват, че ако до 2035 година ние не започнем да обръщаме тренда на само около 50 000 бебета срещу 100 000 души, които си отиват, ни напускат – нашите възрастни хора, след 35-а година вече стигаме във фаза, в която продължаваме само надолу. Пътят става необратим. Проектите и изобщо изследванията показват, че в рамките на следващите 20–30 години ние се стапяме с още една трета. Тоест, ние за 30 години загубихме 3 милиона, за следващите 30 години ще загубим още 2 милиона и вече спадаме под 4 милиона население – без да участваме във война, без да има епидемия, чума нещо да отнесе половината население. Просто е така, бавно и неусетно България се стопи. И това беше основната причина за избора. Вицепрезидентът трябва да отстоява конкретна национална кауза.
– Но така или иначе повечето хора виждат вашия лик из цялата страна на билбордовете. Колко са те?
– Бяха 320. В момента са някъде около 200, от средата на кампанията ще бъдат почти 600, ако някой толкова, нали, се вълнува. А тук по-скоро аз искам да повдигна и един друг въпрос: изключително упорито колегите отказват да споделят откъде идва финансирането на техните кампании. На този въпрос аз отговорих може би вече няколкостотин пъти. Най-вероятно тази вечер във формата, който правя всяка сряда в социалните мрежи – пускам лайв и отговарям на въпроси от хората, които получавам буквално разпечатани от екипа ми точно преди да пуснат телефона, за да няма нищо нагласено, да няма нищо подбирано. Така че това е много важен въпрос и смятам, че всеки кандидат за президент трябва да излезе и да каже: „Тези пари ми бяха осигурени благодарение на партията, която ме подкрепя (респективно партиите)“ и вече да спрем с това шикалкавене, което се случва в момента.
– Вие преди няколко седмици в bTV казахте на въпрос колко струват тия билбордове – казахте 48 000 евро. Ама това предполагам е била сметката към някакъв момент?
– Да.
– Тоест сега, като ще станат от 200 на 600, за колко пари става дума?
– Последните струват някъде около 170 000. Това е целият месец на кампанията плюс двете седмици преди кампанията.
– И това не са малко пари.
– Няма кампания, която на тези избори да струва малко пари, нали. Ето, аз научавам, че ще има събитие в събота в една зала, чийто наем – само наемът на тази зала, не искам да посочвам конкретни кандидати, всеки може да провери кой има събитие в събота – само наемът на тази зала струва 40 000 евро. Една зала за една вечер, за два часа! Затова, нали, нека да спрем да се лъжем. В края на краищата всеки ще насочи ресурс към тази кампания. Аз мога да кажа, че съм работил 25 години, направил съм успешни компании, не съм влязъл в политиката, за да крада, както за съжаление правят повечето хора. Аз съм влязъл, за да спра кражбите и съответно мога да покажа, че това е и признак за независимост.
– Тоест това са си ваши спестявания?
– Да, включително и от дарители, които дарители също ще бъдат обявени в края на кампанията. Това са хора, зад които аз самият мога да застана, те застават зад мен. Нямат нищо общо с олигарсите, които обикновено финансират българската политика.
– Понеже преди малко, като споменахте за откриване на кампания в събота, част от нашите зрители може би знаят – и ние двамата знаем, че в събота предстои в един от моловете в София откриване на кампания на Андрей Гюров и Георги Кандев. Предполагам, че това имахте предвид?
– Аз просто видях залата и колегите провериха колко струва, именно в този контекст да започнем вече да отваряме ветрилото към прозрачността. Всеки я дължи и виждам, че немалка част от кандидатите отбягват този въпрос или директно не им се задава.
– Вие имате ли някакъв конфликт с Андрей Гюров?
– Не, никога не сме имали конфликти. Честно казано, надявам се и да нямаме конфликти. Нямам конфликти с г-жа Йотова, нямам конфликти с останалите кандидати. Аз гледам на това като на работа за България, а не да си мерим един друг кой е по-най и да е място за лични конфликти. Дори признавам, че когато видя лични конфликти между политически лидери, не ги разбирам. Ние не сме там да си мерим егото. Основната ни задача е да работим за държавата.
– Да махнем думата „личен“. Не питах за личен конфликт – може да е политически, може да е друг.
– Не, нямаме конфликти. Той взе решение да се яви на тези избори. Това решение от колегите от щаба ми, от хората, които ме подкрепят, беше взето преди над една година. Така че аз не мога да отида и да му кажа: „Ама чакай сега, аз бях първи, откажи се“. Това аз лично го намирам за неадекватно.
– Зададох този въпрос, защото той беше служебен премиер, вие бяхте част от неговия екип. По оценките на много хора това правителство беше успешно – това служебно правителство, много хора имат наистина позитивни оценки. Може би веднага след края на служебното правителство се зароди очакването за кандидатура на Андрей Гюров. Голяма част от вашите колеги министри от това правителство сега са до него в инициативния комитет. От тази гледна точка всички са там като отбор, само вие сте кандидат успоредно.
– Честно казано, какво е тяхното решение, какви разговори са водени – не знам, нито съм се интересувал. Не че не мога да се обадя, но аз лично считам за невъзпитано да се обадя на колега, който е в кампания, да го питам: „Абе, ти как ги определи? Защо ги покани? Как ги покани?“. В края на краищата това са отговори, които трябва той да даде – въпроси, които трябва да зададете на него. Аз самият, пак казвам, от над една година работим по тази кандидатура.
Тя беше комуникирана с „Да, България“, с Аз самият, пак казвам, от над една година работим по тази кандидатура. Тя беше комуникирана с „Да, България“, с ДСБ, беше комуникирана и общо, включително към „Форума за демократично действие“. А защо колегите от „Да, България“ взеха решение да прескочат процеса на номинации, който беше предложен от „Форума за демократично действие“, защо взеха решение Андрей изобщо да не участва в този процес и те да застанат зад него така, както направиха в момента – е загадка за мен, но предполагам колегите могат да отговорят. Аз нямам отговор, нито съм ги питал. В един момент всъщност целият процес, който беше воден от „Форума за демократично действие“, се разпадна до голяма степен без обяснения и нямаме отговори на тези въпроси.
– Вие имахте ли амбицията да бъдете в тази роля – подкрепен от тези партии, които сега подкрепят г-н Гюров?
– Аз смятам, че трябваше да минем този процес, който беше предложен от Форума. Да има някаква форма на предварителни избори ли ще бъдат – оказа се, че няма време, нека да бъдат дебати. Дори призовавахме за това да седнем и да разговаряме всички партии, които формират някакво пространство, най-вече антикорупционно пространство – да седнем и да разговаряме. За съжаление, тези призиви не бяха чути. През цялото време работихме именно в тази посока и споделяхме многократно на колегите: ако искаме да имаме подкрепена с доверие кандидатура, то трябва да се случи на база на прозрачен процес, а не партийни решения зад затворени врати. За съжаление, нямаше прозрачен процес, а партийни решения зад затворени врати.
– Понеже споменахте „Форума за демократично действие“, само с две думи за нашите зрители, които не знаят – това е една неформална група от хора с изявени имена, които са част от така нареченото демократично пространство. Създаде се преди повече от година…
– 15 месеца вече.
– …точно в контекста да се помогне на някакъв процес на излъчване на единна кандидатура. Говореше се за предварителни избори и в един момент те излязоха с позиция преди месец може би, в която вашето име не е споменато, но тя беше специално за вас, поне аз така я разбрах. Тоест, ето сега Гюров се кандидатира… нямаше нито едно име споменато, и Гюров не беше споменат, но като я четеш, това, което ти остава в главата е: „Ето сега Гюров се кандидатира, нека всички други от това пространство да направят крачка назад“. И вие ли така я разбрахте?
– Честно казано, тази позиция беше за нас загадка. Нямаше имена в нея, не беше ясно и какво точно е искането. Но за съжаление, то става все по-характерно за това пространство с едни искания: „Ти трябва да направиш това, ти трябва да направиш онова“. В края на краищата една нормална декларация можеше да звучи и по този начин: „Има кандидат, който вече пет години се бори с корупцията, който има утвърдени резултати във всички случаи, в които е бил в ролята на народен представител, заместник-министър, министър; който дори без да има никаква власт, е продължил тези битки с разкрития, директно сваляне на конкретни схеми. Нека да застанем зад човека, който има утвърдени резултати, който е отказал подкуп (тоест ние си гарантираме, че никой няма да го купи по средата на кампанията), който е поел рискове за живота си, наложи му се да ходи с охрана месеци наред – тежко въоръжена охрана от НСО“. Така че можеше и по този начин да изглежда декларацията.
– Вие няколко пъти в интервюта цитирате социологически проучвания, които сте поръчали, с които работите по време на кампанията. От тези данни, които имате, можете ли да отговорите на простия въпрос: От кого „взима“ Христанов? Тоест, от кого би взел – от повече потенциални избиратели на Илияна Йотова или на Андрей Гюров?
– Това е вероятно е най-добрият въпрос, защото отговорът е много прост: Христанов не взема от никого. Имам собствена аудитория. Затова сложих в кавички тази дума, но знаете какво имам предвид. Няма да казвам точните съотношения. Нека да кажем, че тази аудитория, която, когато обикалям България, виждам и в Лъки, и във Видин, и в Петрич, е аудитория, която е много по-разнообразна, много по-пъстра, отколкото това, което ние сме свикнали да виждаме като тяснопартийно пространство. Това, разбира се, има много причини и една от тях е, че аз от самото начало, още от 21-ва година, отказах да се движа в това русло на тяснопартийното, защото то е ексклузивно. Аз обичам да говоря с всички хора, обичам да чувам всички хора. И ето, когато говорим за президентска кандидатура, това има много голямо значение. Говоря спокойно и с бизнеса, говоря спокойно и с бабата на пазара във Видин, която иска да продаде една връзка кервиз.
– И все пак не отговорихте на въпроса. От данните, които имате, къде има препокриване повече?
– Казах, че тези съотношения засега не искам да ги разкривам, но нека да кажем по този начин: това, което в момента се води за по-масовия вот, има по-голяма причина да се притеснява.
– Илияна Йотова, казахте… само кимнахте, но аз да го преведа. Как оценявате управлението на Румен Радев като министър-председател?
– Искам да знам кои са олигарсите. Искам най-накрая да излезе и да каже: „Това са олигарсите и срещу тези олигарси държавата предприема следните действия“. Половината от тези олигарси, ако им се направи една данъчна проверка, не могат да си докажат нито приходите, нито разходите. Нищо не могат да докажат!
– Малко преди да започнем този разговор, видях съобщение, че вътрешният министър Иван Демерджиев е изпратил до НАП искане, сигнал за проверка на разходите на Делян Пеевски.
– Делян Пеевски е един от тези хора, но ние не можем да претендираме вечно, че с него започва и свършва олигархията в България. В края на краищата, ето, ще го дам отново тоя пример: за първото полугодие са купени 150 луксозни коли в България за няколкостотин милиона лева. При положение че икономиката потъва, което може да се види от всички данни на Националния статистически институт – индекса на промишленото производство, търговията, търговското салдо, което, ако 24-та година беше положително, сега е отрицателно и то е – ако тогава беше положително 5 милиарда, сега е отрицателно 10 милиарда.
И на фона на тази катастрофирала икономика и висока инфлация някакви хора си купуват луксозни коли за няколкостотин милиона лева и никой не се сеща така да се плесне по челото и да си каже: „Абе, тея пари откъде са? Откъде дойдоха?“. Оня ден минавам в Троян, спрях при един павилион. Там продаваха сапунчета, лавандула и питам човека, нали, как е. Той е от биосектора, от земеделието, разпозна ме, поговорихме. Той казва: „Какво да ти кажа, погледни хората в ръцете“. И аз се загледах в хората в ръцете. Това е празник на Троян, идват от цяла България. Разхождат се – ръцете им празни. Никой не спира за да си купи. Само разглеждат, зяпачи. Той казва: „Ние така никога не сме били“. И на тая така доста проинфлационна, бедна, опоскана икономика 150 души си купуват 150 коли за няколкостотин милиона лв.
Така че моята оценка за правителството на Радев е, че искам да знам кои са олигарсите. Искам да ги знам по сектори. Искам да знам Христо Ковачки в Стара Загора, който седи на входа и на изхода на мариците – колко пари направи от ПВЕЦ-а и колко пари открадна. Искам да знам защо в бюджета за 26-та година не бяха заложени няколко десетки милиона, даже няколкостотин милиона приходи от „Капитан Андреево“, които ние ги вкарахме 22-ра и 23-та година. Искам да знам защо нито веднъж не реагира по отношение на това, че в рамките на следващите две-три години ще се изплатят над милиард евро субсидии към съществуващи фотоволтаични централи, които на теория, поне така ни се представят, са изключително печеливши. Искам да знам защо нито веднъж не взима отношение спрямо хазарта и това, че няколкостотин хиляди души в България са хазартно зависими, а там има двама олигарси, които си финансират няколко партии в България.
– Всъщност, пак вероятно докато пътувахте насам тази сутрин, правителството обяви, лично премиерът Радев представиха техния законопроект за хазарта. Почти пълна забрана на рекламата плюс някакви ограничения в дейността. Тоест, има нещо… Сега какво ще стане, предстои да видим. Но има нещо там.
– Аз го помня същия тоя законопроект и 24-та година ли беше, 23-та, извинявам се, когато имаше едно голямо такова бравадо: увеличаваме еднократните такси и така нататък, забраняваме външните реклами, забраняваме телевизионните. Тогава аз открито споделих, че тоя законопроект е пълен фейк и няма да доведе до нищо. Крайният резултат е, че той не доведе до нищо.
– Рекламата е навсякъде.
– Рекламата е навсякъде! Което ще ви споделя две неща от него: първото, имало увеличение двукратно-трикратно на таксите, които се плащат в началото на годината. В същото време обаче, те намалиха срока, в който, ако някой е хазартно зависим и се декларира като такъв, неговото име седи в НАП и го възпрепятства да се върне към зависимост, от две години на шест месеца. Тоест, виждате ли, пускат се едни такива популистки неща, в същото време това, което е реалният проблем, изобщо не се докосва. И крайният резултат е, че в момента в България 500 000 души не могат да се върнат на пазара на труда, защото те са погнати от съдии-изпълнители, потънали са в дългове. Нерядко тези хазартни компании са обвързани със собствени фирми за бързи кредити и той като свърши парите, пращат го в съседната врата, той взима там кредит, връща се, похарчва го и него. И крайният резултат до вечерта е, че той е задлъжнял с 1000–2000 лв. И от това нещо измъкване няма. Просто няма измъкване.
– Може би тук е моментът, поне по две причини, да добавим малко от вашата история, че преди повече от 25 години вие създавате една от най-успешните фирми за бързи кредити.
– Не, не за бързи кредити, за потребителско кредитиране.
– Потребителско, но имате представа от този сектор. Което отговаря освен на първия въпрос „Откъде са ви парите?“, отговаря и на втория въпрос: „Откъде имате познания за този сектор?“.
– Аз познавам сектора перфектно.
– Как оценявате това, което се опитва да прави – казвам, защото е проектозакон – правителството с бързите кредити?
– Сега, да се върна набързо на тази история. Нормално как се развиват държавите: те първо минават през хищническия капитализъм, след което влизат в по-цивилизованите форми на пазарно стопанство. В тази индустрия в България стана точно обратното. В този период, в който ние работихме, 2001–2007 година, нещата бяха изключително цивилизовани. Тогава дори, ако си спомняте, БНБ въведе закона за тези кредити, нямаше такива скандали, каквито има в момента. Нямаше погубени човешки съдби. Аз признавам, че тогава ние успяхме да получим рейтинг от трите най-големи компании в света – S&P, Moody’s и Fitch.
2006 година ние излязохме с еврооблигация на Лондонската фондова борса. 2007 година продадохме на втората най-голяма банкова група в Европа – BNP Paribas. Това може да го направиш, само ако бизнесът ти е изключително прозрачен и почтен. PWC ни бяха одитор от началото до края и това беше изключително прозрачен и, как да кажа, културен бизнес, възпитан бизнес. От 2015-та някъде нататък стана тотална вакханалия. Огромна част от фирмите са буквално хищнически – да вкарат хората в такава задлъжнялост, че те да нямат излизане. И крайният резултат ние го виждаме и в момента, вече с обвързаностите с хазарта.
– Колко здрава е тази връзка хазарт – бързи кредити?
– В момента тя е органична, тоест те са тясно свързани. Едното храни другото, нали. Трябва да си дадем сметка, че човек в момента, в който вземе някакъв бърз кредит и го похарчи за хазарт, той вече е обвързан завинаги с тоя дълг и той дори се наследява от неговите деца, ако човекът почине. И това е наистина изключително… как да кажа, мен ако питате, бързите кредити директно трябва да бъдат забранени или ще се работи цивилизовано, както се работеше в онзи период до 2010 година. Регулациите бяха изключително сериозни. До голяма степен компаниите тогава се стремяха да оперират по-скоро като банки, а не като хищници. Това, което виждаме в момента, е тотално хищническа история.
– Ще се справи ли управлението с това?
– Честно казано, не знам, защото обикновено управлението не се справя със сектори, които го финансират. Ние вече получаваме някаква информация, че кампанията на Радев е финансирана от конкретни сектори. Беше споделено, че и хазартни компании са застанали зад него със солидно финансиране. Ако няма нито една такава компания, която е застанала зад него, вероятно ще има добра воля. Ако не, ще стане като с енергетиката. В момента, в който един от най-големите фондове в света – KKR – реши да напусне ТЕЦ Марица Изток (ContourGlobal) 3 и на негово място тръгна да влиза компания на Ковачки… Номад ли беше, забравих името…
– Чичко-Тревичко така наречен.
– И някак си изведнъж в този момент кабинетът реши, че въглищната енергетика е голям приоритет. Обикновено това заминава към студени резерви, тези студени резерви се дават на „свои“ хора. През тях се преразпределят стотици милиони и крайният резултат е отново: „Ами то олигарсите ние ги пречупихме, те вече са приключили“, нали – това са публичните декларации.
– Има една серия от стандартни въпроси, защото се задават на абсолютно всички кандидати, а те служат за това да се ориентира публиката къде стои геополитически съответният кандидат за президент. България е член на Европейския съюз и НАТО. Предполагам, че вие не го оспорвате по никакъв начин това нещо?
– Аз съм работил за това. Ние влязохме в Шенген, защото махнахме мафиотите от „Капитан Андреево“ и всички го знаят това нещо. То беше признато от немския министър на финансите, който дойде в България в средата на 22-ра година и на пресконференция каза две неща: първо, забележителен е успехът на България за борба с корупцията (визирайки специално „Капитан Андреево“), и второто беше: ние ще помогнем с немски митнически служители да дойдат тука и да затегнем заедно контрола на границата. Така че – категорично да.
– Има една основна тема в кампанията, която е разделителна линия. Президентът Илияна Йотова и премиерът Румен Радев са против България да участва в „Коалиция на желаещите“, която обсъжда как да бъде възстановена Украйна в деня след края на войната, против още няколко формата, против изпращане на оръжейна помощ на Украйна, но в същото време не спират търговията с българско оръжие. От друга страна чуваме г-н Гюров, който казва: „България трябва да бъде там, където се взимат решенията“. Той беше в Киев, подписа това споразумение за сигурността с Украйна, което после беше критикувано от г-жа Йотова. Вие къде сте тук?
– Моята позиция в това отношение изобщо не се е променила. Първо, България трябва да участва във възстановяването. И тук това, което за съжаление пропускат и г-жа Йотова, и г-н Гюров, е че възстановяването няма да засегне само Украйна, то ще засегне и Русия. Защото когато – дай Боже – някой ден тази война приключи, ние ще трябва да възстановяваме отношения не само с Украйна, и с Русия. И ще ви дам един обикновен пример: от 22-ра година насам се изсичат всички черешови насаждения в България, защото огромният пазар за тях беше именно руският пазар. И като влязоха санкциите, нашите нямаше къде да изкарват продукцията и започнаха да изкореняват, и на тяхно място слагат някакви други насаждения.
Тоест, ние трябва да гледаме и в това отношение интереса на България. По отношение на оръжието – това е поредната дъвка. България вече няма оръжие за даване. То беше изчерпано още 22-ра година. Неслучайно всички заседания по тази тема на парламента са засекретени. Те са при затворени врати, защото оръжието, което ние имаме останало, е толкова малко, че вече няма накъде. А по отношение на самото споразумение, дотолкова доколкото то фиксира взаимни усилия на целия Европейски съюз, ние трябва да участваме в него. Но не бива да забравяме, че в него има и части за изпращане на военни експерти и така нататък. Това е част, която в България ще предизвика напрежение. Защо? Защото в България ние имаме население русофилско, имаме население русофобско и обикновено този тип действия започват да създават вътрешно напрежение в България.
– А повод ли е за притеснение една поредица от инциденти, пожари, взривове в оръжейни цехове в България? Някои казват: „Това е в интерес на Русия“. Назад в годините имаме примери. Дори има обвинени шестима руски граждани за подобна дейност в България, които са свързани с военното разузнаване на тази държава. Повод ли е това, което се случва, за притеснение?
– Не е повод за притеснение, то вече е притеснение. Защото двата взрива, които бяха последните, те станаха през месец, 40-тина дни нещо подобно. Разбирам на първия взрив да отложиш свикването на Консултативния съвет за национална сигурност със седмица, 10 дни, да дадеш възможност на службите да съберат материали и да излязат с доклад. Когато обаче вторият взрив се случи, трябва президентът да свика съвета веднага. Това бих направил аз. Защо? Защото ние тук вече, съчетавайки го със взривовете, които се случиха в цяла Европа, вероятно говорим и за тероризъм и България не може да си затваря очите за това, че има създадени условия за тероризъм.
– Разбира се, беше пусната и хипотезата за немарливост в поддържането на въпросните складове и цехове. Вътрешният министър Демерджиев два пъти го каза.
– Да, но от друга страна излязоха и доклади, които казват, че тези складове са проверявани седем пъти и всичко им е изрядно, което означава, нали тука не бива да забравяме нещо изключително важно – складовете и базите на ЕМКО са обект от значение за националната сигурност по 181-во Постановление на Министерски съвет, те се наблюдават от ДАНС. Тоест, когато те са минали проверки седем пъти и имат седем изрядни доклада, и въпреки това гърмят като пуканки, ние трябва да зададем въпроса на службите как те са пропуснали, че там има проблеми? Защо тези проблеми не са били решени преди да гръмне складът?
Утре ще има 200 души вътре, ще загинат 200 души. Тогава ли ще търсим отговорите? От друга страна, ако тези доклади отразяват реалността и наистина тези складове са били изрядни, тогава категорично говорим за това, че България е обект на терористична атака. Да, нямаме загинали, но ние имаме взрив на критична инфраструктура от военно-промишления комплекс на България, която е елемент на националната сигурност на България. Това, което мен ме изненадва, е, че нито веднъж не чух от президента Йотова, нито веднъж не го чух и от Иван Демерджиев, както и от кабинета, това много ясно изречение: „Складовете на ЕМКО са военно-промишлен комплекс на България и елемент на националната сигурност“. Това е документ, не е мое мнение. Това е изрично написано. Всеки може да влезе, да напише 181-во ПМС и да си изчете отдолу списъка със субекти. ЕМКО е там.
– Вие вече ги споменахте. Къде са Таки и Ами днес? Къде са – и образно казано, не само физически.
– Те продължават за съжаление да са на „Капитан Андреево“. Видяхме там едни много пародийни действия на министъра на земеделието, който реши да бъде типичен министър на земеделието, какъвто виждахме тези 36 години. Тоест, страхливо да отбива номера, защото това също сме го казвали много пъти – в момента, в който станеш министър, първото което става е, че ти слагат чатала на врата – или с пари, или със заплахи, или и двете. Така че там трябва да бъде сложен постоянен контрол, включително на ДАНС и на полицията, за да видят, че лабораторията изобщо не работи както трябва. Тя се използва като инструмент за изнудване. Пестицидите през плодове и зеленчуци продължават да влизат в България. Дрогата продължава да влиза.
– Тази лаборатория все още се оперира от споменатите вече лица?
– Тя е държавна, но аз ще ви споделя нещо от 22-ра година. Започваме да разговаряме с инспекторите от „Капитан Андреево“. Индивидуални разговори, буквално тайни, за да не виждат другите, че аз говоря с тези хора. И чувахме едно и също нещо. Това е един терминал около 2 декара, само сградите. Общо е десетина декара. Служителят, който е на ветеринарния контрол на животните, и този, който е на фитосанитарния контрол – две отделни сгради на 100 метра една от друга – на тях им е било забранявано дори да си говорят! Било им е забранявано да поддържат дори приятелски отношения, дори ако са съседи в Свиленград. Така че ние заварихме една изключително тежко завладяна граница и тя в момента е завладяна по същия начин. Това, че Абровски се е появил там за 10 минути, за да каже: „Тука всичко е цветя и рози, лабораторията работи“… На Абровски мога да му кажа: собственикът на „Евролаб 2011“, баща му е човекът, който в момента обикаля и си говори с всички шофьори на камиони за онези разговори, които най-накрая водят до корупционните практики.
– Казахте „завладяно е“. Може ли да опишете механизма – как държавна територия, държавна инфраструктура, как точно е завладяно?
– Държавата вдига ръце и казва: „Това го даваме на мафията и мафията прави каквото си иска“. С други думи, висшите управляващи, това са министри, зам.-министри, шефове на агенции, МВР, премиер, когато те не искат да се ангажират, когато оставят мутрите – в момента мутрите са там през товаро-разтоварната дейност, а мутрите правят каквото си искат и това не е случайно, то е абсолютно планирано. Съответно те вече като са на границата и знаят, че няма политическа и държавническа воля да бъдат озаптени, те са хората, които реално управляват граничния контрол. Как става в чисто физически план? Има натоварен камион с портокали, в който има и дрога. Той си пътува, влиза в България. Те си знаят, че този камион не трябва да мине на митнически и на фитосанитарен контрол. Така че той застава на рампата за две минути, след което тръгва и минава, без дори да му бъде свалена митническата пломба, с която е тръгнал. Разтоварват го тука на борсата на Слатина, където те си имат собствена митница. Уж пак е държавна, ама си е тяхна. Разтоварват го тука на борсата в Слатина, претоварват дрогата в коли и оттук заминава през западната граница към Западна Европа. Там беше спрягано и едно лице, спомняте си, от БЪРД, за пряко замесен, на една депутатка от Видин нейният брат.
– Вие бяхте правили подобни изчисления, като бяхте министър, зам.-министър преди това: За какъв обем на приходи става дума от подобна незаконна дейност, каквато описахте в най-силните години?
– Първо искам да кажа, че това не са мои оценки. Това бяха оценки и на службите, защото като министър или преди това като зам.-министър, аз нямам пълния поглед. Имам поглед върху сектора и до там, където успея да пробия, за да получа информация. Така че оценката, нашата и оценката на службите, до голяма степен съвпадна. Милиард и половина евро на година са парите, които получава мафията в брой! Отново, за да си го представят хората: в сградата на „Капитан Андреево“, която е за контрол на храни за нечовешка консумация (това са фуражи, храни за кученца и котенца и такива неща), те минават там. Това нещо в момента е направено бастион на конкретните мафиоти. Там се събират всички постъпления, пачките в кеш се редят в куфари и всяка вечер тези куфари заминават по предназначение, като с тях нали, казвали сме го и преди, се финансират и политически формации.
– В същото време службите – ДАНС, МВР и Комисията за регулиране на съобщенията се опитаха да хванат един заглушител в ресторанта на Ами, който е сочен за дясна ръка на Таки. Не успяха да хванат заглушителя. На вас как ви изглежда това?
– Сега, най-вероятно те са били предупредени. Трябва да напомня отново на вашите зрители, че 23-та година, когато беше… даже ще направя една скоба, ако позволите: премиерът Радев излезе и каза, че никога държавата досега не била действала така, както сега срещу Ами и Таки, говорим точно за този заглушител. С което той практически се подигра на г-н Демерджиев, министъра на вътрешните работи, защото 23-та година, точно в негов мандат, беше направена акция на ГДБОП. Не както в момента обикновени полицейски сили. Тогава ГДБОП влезе и в ресторантите, влезе и в офисите, влезе и в къщите на Ами и тогава се установи, че 10 дни по-рано Ами е избягал от България.
Това, което ние помагахме на ваши колеги разследващи журналисти – предоставихме им копия на документи, с които се виждаше, че 10-15 дни преди тази акция, Ами е прехвърлил огромни суми пари в Саудитска Арабия. Дадох директно платежните нареждания на вашите колеги от БЪРД и Димитър Стоянов ги разкри. Така че в момента най-вероятно е станало абсолютно същото нещо. Някой ги е предупредил, че полицията е тръгнала към тях. Те са изтръгнали самите устройства и са останали само батерията и кабелите към нея. И съответно, когато полицията пристига, не залавя нищо смислено, нищо инкриминиращо. Да не говорим, че притежаването на подобно устройство изобщо не е инкриминирано, не е забранено по закон. Всеки може да си купи.
– Когато вие повдигнахте тази тема, стана вече преди четири години, за „Капитан Андреево“, тогава един от вашите публични критици беше депутатът от „Има такъв народ“ г-н Пламен Абровски, сега е министър на земеделието и храните. Това важен детайл ли е, за да си отговорим на въпроса какво можем да очакваме – дали ще отстранят мафията от „Капитан Андреево“?
– Аз не мисля, че е детайл. Мисля, че това е въпрос на политика. Защото какви са били позициите на Абровски през цялото време се виждаше от цяла България. Нали, искам да ви припомня, че когато станах министър на 19 февруари… да, той започна да пуска подигравателни публикации от типа на: „Нека борбата с корупцията започне сега“. За 55 работни дни, без да излизам с гръмки декларации, че преборихме олигархията в България. С екипа ми и с дирекциите от министерството ние пуснахме 18 сигнала за между 400 и 500 милиона лева! Като започнем от инсинераторите, минем през „Напоителни системи“, стигнем до тези въшкари, които са взимали по 150-200 000 лв. за един ден работа.
Бях тука с вашата колежка Генка Шикерова, когато започнахме да разказваме и на тези хора историите: една оценителка взима 150 000 лв. буквално за един ден работа, проверила едни документи колко животни са умрели, подписала ги – бам, 150 000 лв. Златната фадрома – 500 000 лв., за тези пари можехме да купим своя фадрома; златният камион също; златните инсинератори. Така че този човек винаги е имал изключително подигравателно отношение не просто към мен. Той имаше подигравателно отношение към държавата, борбата с корупцията и опита да изтръгнем държавата ни от ръцете на същите олигарси, които не спират да крадат.
И когато той е назначен за министър на земеделието, това е по-скоро заявка. Това е политическа заявка: под мое управление ще бъде така, аз ще слагам такива хора. Да ви припомня ли, че същият този Абровски, заедно с Ивкова, буквално три дни след като бяха назначени, излязоха и казаха: „Ама Христанов и Околийски са искали да направят (тоест намекнаха го) схема с едно пръскане за комари“. Ние тогава казахме много ясно, че това са пълни глупости, с аргументи и им казахме: това, което вие правите в момента, ще доведе до провал на цялата обществена поръчка и съответно провал на това да бъде напръскана България против комари, което е нещо, което се прави всяка година. Те се провалиха! Резултатът е, че преди две седмици се видя, че те се провалиха, че ние сме били прави, че там имаше опит парите да бъдат откраднати – милион и половина евро – от един, който се водеше някакъв национален здравен инспектор, срещу когото имаше проверки, инспекторатът на Министерски съвет беше излязъл с негативно становище, Агенцията за обществени поръчки беше излязла с негативно становище, но въпреки това тези хора излязоха и започнаха да казват, че ние сме щели да направим схема. Практиката показа, че е точно обратното. Значи, когато слагаш такива хора, политическата заявка е, че борба с олигарсите и крадците няма да има.
(Тук следва разговорът за Румен Радев, Бойко Борисов, цените на горивата и „Кошница с грижа“, който вече ви извадих в най-първия ми отговор от таймкода 00:50:00 до 01:00:00. Продължавам директно след това).
– И на финал. Ако парламентарните партии подкрепят или издигат само трима кандидати – това са Илияна Йотова, Андрей Гюров и Костадин Костадинов. Все още не сме видели нито едно проучване, но според много оценки тези три имена се обсъждат за евентуален балотаж. Ако на балотаж отидат примерно Йотова-Гюров или Йотова-Костадинов, вие как бихте постъпили? Бихте ли отишли да гласувате, бихте ли призовали и вашите привърженици да направят нещо?
Това е много трудно решение. Трябва да отбележим първо няколко неща: изследванията буквално до миналата седмица показваха, че за балотаж се борят Гюров и Христанов. Не знам как изведнъж за един ден се появи, че това ще бъде „Възраждане“. Това за мен е много изненадващо.
– Ние просто вчера научихме името на техния кандидат.
– Да, ама те „Възраждане“ бяха заявили, че ще излязат, така че там не е било тайна никога и е ясно, че там ще има повече партиен вот, отколкото лидерски вот. Моят прочит на тази ситуация е, че за да може да има мобилизация на вот към Йотова, нарочно сега ще почнат да бутат „Възраждане“ като истинския състезател за балотажа. Защото обикновено, както помните стана с Волен Сидеров – изкарваме плашилото Волен Сидеров, за да можем да консолидираме вота срещу него. Сега ще изкарат плашилото Костадинов, за да консолидират вота срещу него по посока на Йотова. Това си е една класическа предизборна манипулация, която няма абсолютно нищо общо с реалните социологии.
Второто, което вие казвате: бихте ли призовали? Реалността е изключително отрезвяваща. Ако приемем, че трима са кандидатите, това показват данните към момента – г-жа Йотова, Гюров и аз самият, и трябва да се отиде на балотаж. Човекът, който е… Йотова е безспорна, за съжаление, на балотаж там едва ли има смисъл да се лъжем един друг. Обаче кой може да консолидира вот срещу Йотова? Данните също са изключително категорични. Когато става въпрос за г-н Гюров, той продължава да плува най-вече в морето на така наречения десен вот или демократичен вот, което е сравнително ограничено, но трябва да си дадем сметка, че избирателите да речем на патриотичните партии, те никога няма да го подкрепят. В същото време тестът, когато става въпрос за мен, показва, че аз мога да консолидирам вот и на патриотични партии, и на сателитни партии, защото моята кандидатура е по-приобщаваща. Това е една от причините, поради която поставихме слогана „министър на народа“, а след което „президентът на народа“. Тази кандидатура е далече по-приобщаваща, така че аз искрено се надявам, че когато стигнем до балотаж – дай Боже, колегите да излязат с едно, как да кажа, едно изявление за подкрепа.
– Какви са тези данни? В началото на разговора казахте, че не искате да ги цитирате, сега започнахте да цитирате данни. Аз не съм ги виждал тези данни.
– Те не са публични. Ние си поръчваме социология, както го правят всички политически формации, за да имаме ясна картина. Защото обикновено това, което излиза като официална информация, не може да служи за вземане на решение. Така че ние имаме социология от юли месец, имаме социология от миналата седмица (отпреди 10 дни), следващата започва след седмица и някъде от началото на кампанията. Така че ние постоянно следим какъв е пулсът на народната воля.
– И какво показват данните от миналата седмица? Вие каква подкрепа имате?
– Показват, че се борим за балотаж.
– Не искате да кажете. Други вероятно ще твърдят друго.
– Не са публични. Вижте, когато го имаше този разговор с „Форума за демократично действие“, аз им казах: „Готов съм да седнем на затворени врата и да разгледаме социологията. Аз нямам нищо против в една такава общност да изляза и да покажа социологията и на база на това да взимаме решение за подкрепа и за всичко останало“. Но вижте, ние трябва да си дадем сметка за нещо много важно. Ние в момента не искаме просто да водим битка срещу олигархичния модел. Самият партиен модел се компрометира! Когато г-жа Йотова излезе и се заявява с инициативен комитет, но на фронтовата линия с нея застават Радев, целият кабинет и парламентарната група на „Прогресивна България“ – ясно е, че това не е независима кандидатура. Когато г-н Гюров излиза и казва „Аз съм независима кандидатура“, но на фронтовата линия са колегите от конкретните политически формации, най-вече виждаме между другото „Да, България“, тогава е ясно, че това са политически кандидатури. Защо излязоха с инициативни комитети? Много ясно. Тук ще си позволя да цитирам госпожа Благовест… Оф, как се казваше, летящото Козила Ерато…
– Народната представителка Елисавета Белобрадова.
– Елисавета Белобрадова. Тя изключително ясно го каза, цитирам, мисля че в „Дневник“ беше. Тя каза: „Ние сме токсични и понеже сме токсични, трябва да си траем“. Буквално това е цитатът на нейните думи.
– Точно за думата „токсични“ не съм сигурен, но смисълът беше да стоим малко по-ниско. Нещо подобно.
– Да. И всъщност ние имаме проблем с политическия модел и тези избори не са просто избори на едните срещу другите. Защо ние излизаме и се заявяваме? Много просто – защото казваме: България има нужда от истински независим президент, такъв, който няма да бъде подвластен, подчинен по никакъв начин нито на една партия в парламента, нито на политическия модел в парламента. Искам да дам много ясен пример в това отношение. Демографската политика, която искаме да наложим – ако ние си позволим да се капсулираме в едното или другото крило, без значение дали говорим за „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Възраждане“ или ПП-ДБ, това означава моментално ние да влезем в режим, в който останалите политически сили отхвърлят толкова важна тема. С това ние държим дистанция от политическия модел именно за да може, когато вече сме в президентската институция, да сложим демографските политики на масата и да кажем: „Хора, тук трябва да загърбим всички различия. Нека да идва академичен сектор, неправителствени организации, правозащитни организации, представители на родителските организации, на ученически, учителски организации, и всички заедно да седнем и да решим проблема с демографията в България“. Тук ни трябва приобщаваща роля, а не изключваща роля.
– Няколко пъти говорите срещу политическия модел, срещу партиите, а вие самият имате партия – партия „Единение“. И да припомня, на последните парламентарни избори имаше коалиция „Антикорупционен блок“, в който участваше партия „Единение“ и получихте 0,586%.
– Да, това беше цената на това, за да мога да работя за България. Когато вземахме това решение дали да отговоря на поканата за министър или не, ще пропусна разговора в семейството, защото то винаги плаща най-голямата цена. Така беше и този път. Семейството ми отново плати огромна цена, но в рамките на самата партия, в рамките на самата коалиция, веднага беше изведено това, че моята липса ще доведе до огромни щети. Щетите са факт. Всички знаем, че ако всъщност аз водих коалицията, резултатите щяха да бъдат съвсем различни. Всички знаем, че като министър аз още от самото начало, въпреки че законът не ми го налага, можех да направя обратното, но аз се деполитизирах. В рамките на целия този мандат не споменах нито веднъж нито „Антикорупционния блок“, нито „Единение“. И да, цената беше платена, но когато става въпрос за това да вдъхнем малко надежда – вие сам го казахте, това беше кабинет, който допадна на много хора – и когато става въпрос за това дали да поемем едни политически щети и жертви, но в същото време да работим за благото на цялата държава, без значение какъв е политическият оттенък, за мен там казусът е решен. Аз винаги ще работя за държавата си, а не за партията.
– Понеже споменахте, когато получих покана да стана министър, кой ви покани да станете министър?
– Андрей.
– Г-н Андрей Гюров ви покани лично?
– Да, да, да.
