Свързваната с Христо Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“ е уличавана от властите в десетки нарушения. Официални данни показват, че замърсява въздуха. Местните хора протестират и искат мерки. Новото правителство съобщава, че затваря една от трите ѝ мощности. В същото време отваря друга. А съдът накрая отменя затварянето. Може ли някой изобщо да спре това?
Даниела Тонева живее в село Шатрово, Община Бобов Дол. Домът ѝ се намира на по-малко от пет километра от ТЕЦ „Бобов дол“ – въглищна централа, която често е уличавана от властите и от природозащитници, че замърсява околната среда. Тонева вижда и усеща това замърсяване в дома си.
„Когато си бил другаде и се прибираш, слизаш от колата и веднага усещаш“, казва тя.
„Хората, които живеят в селата наоколо, казват: „При нас не се усеща“. Не се усеща, защото те не излизат от това замърсяване. Организмът привиква с миризмата. Има прах в банята, в кухнята, по колите – вижда се. Когато го вземеш в ръката си, се вижда като сгурия, пепел“, добавя тя.
„Понякога когато погледна панорамно, този облак е на десетки километри“, казва още Тонева.
Тонева от години сигнализира за нередностите, които забелязва. Понякога след сигналите ѝ институциите започват проверки и налагат глоби, но резултат няма – замърсяването продължава. А централата дори не плаща всички глоби.
Домът и колата на Тонева бяха нападнати през септември 2025 г., а случаят още не е разкрит.
В тази история има и нещо друго. ТЕЦ „Бобов дол“ е свързвана с бизнесмен, за когото се твърди, че има голямо влияние в българската енергетика. Фирми, свързвани с него, са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до щети за хората, околната среда и държавния бюджет, но рядко понасят санкции.
Става дума за Христо Ковачки, за когото през 2025 г. поредица материали на Антикорупционния фонд (АКФ) показаха свидетелства как контролира група от фирми, която включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини и други дружества. Въпреки че по документи няма собственост в повечето от тях и не заема ръководни длъжности.
Хора от Големо село, където се намира ТЕЦ „Бобов дол“, и други села в района няколко пъти през последната година са протестирали с искане замърсяването да спре. Но резултат, по думите им, няма. Последният протест беше в средата на май.
Дни по-късно новото правителство на Румен Радев обяви, че взима мерки. Министърката на околната среда Росица Карамфилова съобщи, че временно е спряна работата на втория енергиен котел на теца. Тя мотивира решението с това, че централата нарушава екологичното законодателство и собственото си разрешително.
Но това е само една от трите мощности на централата. А спирането на блок 2 дойде точно когато беше възобновена работата на блок 3. Тоест единият блок спира работа, другият започва.
По-късно стана ясно, че съдът е спрял и затварянето на блок 2. Тоест централата може да продължи да работи както досега.
55 превишения на нормите за серен диоксид
ТЕЦ „Бобов дол“ е една от старите въглищни централи в България. Тя има три блока с обща инсталирана мощност 630 MW, които са въведени в експлоатация между 1973 и 1975 г., се посочва на сайта ѝ.
Природозащитната организация „Грийнпийс“ – България описва ТЕЦ „Бобов дол“ като „основният индустриален замърсител в района на Големо село и Община Бобов дол“.
През 2025 г. в района на централата са регистрирани общо 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид, съобщи по-рано тази година организацията, като се позова на получени по официален път данни.
От тях 30 са отчетени от мобилна станция на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС). Тя е била в района само 87 дни, или около една четвърт от годината.
Други 25 превишения са отчетени от станцията, която самата ТЕЦ „Бобов дол“ беше задължена да инсталира. Тя работи от април 2025 г. Нито едно от тези превишения обаче не съвпада със засечените от мобилната станция, пише „Грийнпийс“.
Законът допуска до 24 превишения на нормите на серен диоксид годишно, а за централата са регистрирани с 31 повече.
„И въпреки това няма последствия за ТЕЦ „Бобов дол“. Тези данни би следвало да са достатъчно основание централата да бъде затворена, защото това е сигнал за свръхзамърсяване със серен диоксид“, каза пред Свободна точка Десислава Микова от „Грийнпийс“.
От началото на 2026 г. мобилната станция на ИАОС е била в района 21 дни и е отчела пет превишения на нормите за серен диоксид и две превишения на нормите за фини прахови частици, съобщи още „Грийнпийс“.
Снимка: кореспондент на БТА в Кюстендил Елица Иванова (ХТ)
Отделно от това организацията проведе собствено измерване, което постави под въпрос данните на инсталираната от ТЕЦ „Бобов дол“ станция. Изследването на организацията показва замърсяване между 9 и 18 пъти по-високо от отчетеното от станцията на централата.
В писмени отговори до Свободна точка от ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ посочиха, че „данни за превишения няма нито към настоящия момент, нито непосредствено преди наложената мярка“. Но те не коментираха данните от 2025 г. или началото на 2026 г.
117 акта за нарушения
През последните години ТЕЦ „Бобов дол“ е уличавана в нарушения на закона и на собственото си разрешително.
По думи на министър Карамфилова от 2020 г. досега на дружеството са наложени 117 акта за нарушения. Санкциите са на обща стойност над 9 млн. лева, но са платени само 2 млн. – тоест малко над 20%, добави тя.
Подобни данни разкри и проучване на „Грийнпийс“. То показа, че между 2018 и 2023 г. централата е получила глоби за над 4,5 млн. лева, а е платила около 1,65 млн. лева. Част от санкциите са обжалвани пред съда, който ги е отменил или намалил.
Санкциите са най-често за изпускане на непречистени емисии във въздуха и замърсяване на водите.
Но с тях не е постигнат необходимият ефект, каза министърката на околната среда. По този начин тя мотивира решението да се наложи принудителна административна мярка – временно затваряне на втория енергиен котел на централата.
Затваря един блок, отваря друг
Новината за затварянето на втори блок на ТЕЦ „Бобов дол“ дойде на 21 май – по-малко от три седмици след встъпването в длъжност на новото правителство.
В същото време беше съобщено, че отваря трети блок – според екоминистерството след потвърждение от страна на централата, че е ремониран. Тоест тя ще може да продължи да работи, макар и с намален капацитет. Първи блок в момента е в ремонт.
Министърката на енергетиката Ива Петрова каза, че това е нужно за гарантиране на „стабилността на енергийната система“. По думите ѝ „за да се гарантира непрекъснатото електрозахранване на потребителите в София и София-област, е необходимо ТЕЦ „Бобов дол“ да работи с минимум един блок“.
Самата централа също изтъква, че е „важна за енергийната сигурност на България“, включително на фона на световната енергийна криза. В отговорите си дружеството посочва още, че затварянето на втори блок я оставя „без резервна заместваща мощност при евентуална авария“ на трети блок.
Но според Десислава Микова от „Грийнпийс“ затварянето на една от мощностите на централата е „половинчата мярка, още повече на фона на пускането“ на друга. Тя добавя, че това е „ясен сигнал“ от страна на властите, че „замърсяването един вид трябва да бъде преглътнато от местните“.
„Това е и признание за тази токсична зависимост на енергийната система от тецовете, свързвани с Ковачки, конкретно в случая ТЕЦ „Бобов дол“, каза Микова.
„Не може хората под комините на ТЕЦ „Бобов дол“ да продължават да бъдат заложници на тази зависимост вече толкова години без никакъв план за дългосрочно решение“, добави тя.
Сянката на Ковачки
ТЕЦ „Бобов дол“ от години е свързвана с бизнесмена Христо Ковачки.
Поредица публикации на АКФ от средата на 2025 г. показаха нови свидетелства, че той контролира група от фирми с ключова роля в българската енергетика, сред които са също ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Габрово и Сливен. Част от тези централи са уличавани в нарушения на собствените си разрешителни, но рядко са понасяли последствия.
По документи тези дружества са собственост на регистрирани в чужбина фирми. Ковачки отрича да има влияние върху управлението им, но казва, че е бил консултант на част от тях.
„Това не е тайна. Аз от 15 години говоря, че съм ангажиран с тези предприятия. Благодарение на усилията, които вложихме аз и моят екип, тези предприятия успяха да оцелеят през годините“, каза той пред бТВ през 2025 г.
Между тях обаче има връзки, които са описвани в доклади на „Грийнпийс“ от 2022 и 2018 г. – например съвпадения в адресите и датите на регистрация на чуждестранните им собственици.
ТЕЦ „Бобов дол“ е акционерно дружество, а до средата на 2025 г. негов мажоритарен собственик беше британската фирма „Стокед лимитид“ на Ерлин Мей Родригес от Белиз. Според „Капитал“ оттогава собственичка е Антриана Христодулу от Кипър.
Но и ТЕЦ „Бобов дол“ е сред централите, споменати в разследването на АКФ и докладите на „Грийнпийс“ като свързвана с Ковачки.
За косвени връзки има и публични данни – например Ковачки е представлявал централата в договори с лобисти в САЩ.
В отговорите си до Свободна Европа дружеството посочи, че Ковачки е сред експертите, които работят по проект за „поетапната замяна на въглищата с природен газ“ като гориво за централата.
Дружеството твърди още, че провежда „мащабна програма за екологична модернизация, внедряване на природен газ, биогаз, развитие на фотоволтаичния парк, и всичко, което ще гарантира диверсификация и производство на чиста енергия“.
ТЕЦ „Бобов дол“ и други централи, свързвани с Ковачки, от години говорят за плановете си за преминаване към алтернативни горива. До момента обаче всички те продължават да изгарят въглища.
Какво следва
Централата посочи в отговорите си, че втори енергиен котел е спрял работа в рамките на 24 часа след заповедта от 21 май.
Тя добави, че той е ремонтиран през 2025 г. и че причина за временното затваряне е пробив, който не изисква цялостна рехабилитация, а „ремонтни дейности в многократно по-малък мащаб“.
В същото време екоминистерството съобщи, че ТЕЦ „Бобов дол“ е обжалвал пред Административния съд в Кюстендил заповедта за временно затваряне на котела, а съдът е спрял предварителното ѝ изпълнение – тоест тази мощност може да работи до окончателното решаване на спора пред съда.
Такива съдебни спорове в някои случаи отнемат години – пример е делото временното затваряне на ТЕЦ „Брикел“ от 2022 г., което още не е приключило.
Екоминистерството съобщи, че обжалва пред Върховния административен съд. Свободна точка изпрати въпроси за контрола оттук нататък, но от институцията препратиха към публичните си позиции.
В това време жителите на населените места около ТЕЦ „Бобов дол“ се питат кое е по-важно за институциите – работата на централата или здравето на хората.
„На мен ми се струва много лицемерно държавата да каже – ами да, замърсява, ето тук ще спрем една трета от замърсяването“, казва Даниела Тонева от Шатрово.
„Какво значи, че един такъв обект е от значение за националната сигурност? Един такъв обект, който не изпълнява, замърсява и не може да направи такъв ремонт, с който да осигури функциониране без замърсяване – той самият я застрашава“, добавя тя. И се пита:
„Кой е по-виновен – замърсителят, или държавата, която позволява един такъв обект да замърсява?“
