В законопроекта за българския език няма текст, който да предвижда имената на министерствата да се изписват на латиница. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който представи текстове от законопроекта и опроверга твърдения, че с него ще се въведе подобно изискване.
Припомняме, че вчера Народното събрание прие на първо четене законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“. Той предвижда задължително използване на българския книжовен език в държавната и общинската администрация, образованието, правосъдието, здравеопазването и националната сигурност. Залага се въвеждането на държавен стандарт за българската форма на кирилицата, който да се прилага в администрацията, образованието, печатните и електронните медии.
Предвижда се създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет, който ще изготвя годишен доклад и ще предлага мерки за опазването и развитието на езика. Проектът включва и административни санкции за нарушения, като конкретните размери на глобите не са посочени.
Костадинов посочи, че в чл. 4, ал. 1, 2 и 3 е регламентирано устните и писмените изрази, съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, да бъдат на български език. В третата алинея се допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията.
„Тук не говорим за автоматичен пренос на български фрази на латиница, защото това не е разрешено от Закона за транслитерацията“, обясни Костадинов. По думите му този закон урежда предаването на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии и термини с български произход в съответната научна област.
Той даде пример и с пътните табели, като посочи, че географски названия като „София юг“ и „Перник север“ трябва да бъдат транслитерирани, а не превеждани на английски като „Sofia South“ и „Pernik North“.
Според Костадинов именно изписването на подобни обозначения на английски език представлява нарушение на действащия Закон за транслитерацията. Той посочи, че за такива нарушения са предвидени глоби от 400 до 800 лева и имуществени санкции от 2000 до 5000 лева.
„Имаме наш български държавен език. Този език е българският език. Когато на националните ни сгради имаме надписи на чужд език, това е двуезичие. Това означава, че имаш втори официален език“, заяви той.
Костадинов посочи, че българският език има три книжовни норми – стандартизирана източнобългарска, западнобългарска, която определи като македонски региолект, и банатска книжовна норма, която се изписва на латиница. Той показа и книга, написана на банатската книжовна норма, като уточни, че става въпрос за регионална форма на българския език.
По думите му законопроектът е отворен за предложения, корекции и допълнения между първо и второ четене, за да получи възможно най-широка политическа подкрепа.
„Законът за българския език не може да бъде собственост само на една политическа партия. Той трябва да бъде на всички, защото българският език е на всички. Той не е на „Възраждане“, още по-малко пък кирилицата“, заяви Костадинов.
Той отбеляза, че законопроектът е бил предлаган в различни форми през последните близо 20 години и изрази очакване за коректно представяне на съдържанието му от страна на медиите.
В края на изявлението си Костадинов обърна внимание и на надписа на английски език на входа на Народното събрание – „National Assembly“. Според него преводът е неточен, тъй като „национално“ и „народно“ не означават едно и също.
Какво още каза лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов, гледайте в репортажа на журналиста Анелия Дулева и оператора Симеон Крушков, ексклузивно за “Свободно слово”.
Razkritia.com
