Имаше калинки. Имаше торни бръмбари и червеи. Имаше и разни други представители на фауната, които години наред бяха хранени отлично, а сега роякът не го последва
„Всяка муха, която иска да кацне другаде – да си ходи!“
Мъдри думи. Ако ги беше произнесъл Аристотел, вероятно щяхме да ги изучаваме. Ако беше Сенека – щяхме да ги цитираме. Но авторът е съвременен класик: Бойко Борисов. Произнесе ги през уикенда в Бургас, докато обясняваше накъде трябва да върви България през следващите 20 години.
Фразата е хубава. Само че има един малък проблем. Когато човек дълго е стопанисвал държавната софра, не може чак толкова учудено да гледа мухите върху нея. Защото тези мухи не паднаха от небето. Те бяха поканени.
Имаше калинки. Имаше торни бръмбари и червеи. Имаше и разни други представители на фауната, които години наред бяха хранени отлично.
Сега Повелителят на мухите е прогонен от масата и установява, че роякът не го е последвал.
Каква изненада.
Господин Борисов, мухата няма партийна лоялност. Тя има инстинкт. Когато усети, че едната купчина тор изстива, просто прелита към другата.
Така живеят мухите. Вие ги знаете най-добре.
Справедливостта изисква да спомена, че около ГЕРБ през годините е имало и хора, които не приличат на мухи. Имало е и пчели.
Но това не променя простия природен закон:
Докато на държавната софра продължават да им сервират гозба след гозба, мухите остават на нея, за да продължат да ядат, серат и снасят личинки.
Засега почти не е проличало, че новият стопанин има намерение да разгони рояка. Повечето паразити си стоят на същите места.
А за разликата между мухите около Борисов и тези около Пеевски можем да спорим дълго.
Само че при втория ентомологията вече става твърде неприятна.
Intrigi.bg
