„Единна Русия“ на Путин води на изборите, проведени на фона на войната в Украйна

Партията „Единна Русия“ е на път да спечели строго контролираните парламентарни избори в Русия, проведени на фона на войната в Украйна. Очаква се резултатът отново да затвърди доминиращата позиция на президента Владимир Путин във вътрешната политика.

Окончателните резултати от изборите няма да бъдат обявени преди 25 септември. Според първоначалните данни на Централната избирателна комисия „Единна Русия“, която подкрепя Путин, води с 57,8% от гласовете при 93% обработени бюлетини.

Гласуването се проведе, след като Киев предприе една от най-мащабните си атаки срещу Москва в нощта срещу неделя. По данни на руските власти са били изстреляни над 1900 дрона, при което са загинали най-малко двама души, а голяма петролна рафинерия е била повредена.

Въпреки че изходът от изборите не беше поставян сериозно под въпрос, избирателната активност можеше да бъде разглеждана като един от индикаторите за обществените нагласи към войната в Украйна.

Общата избирателна активност в Русия е достигнала 56,66%, а в Москва е отчетена рекордно висока активност, съобщи Централната избирателна комисия.

На последните парламентарни избори през 2021 г. — преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна — „Единна Русия“ спечели 324 от общо 450 места в Държавната дума, долната камара на руския парламент.

Путин не е член на партията, въпреки че беше неин председател между 2008 и 2012 г. Като действащ президент той не беше кандидат в тези избори. Следващите президентски избори са насрочени за 2030 г., след като Путин спечели изборите през 2024 г. с малко под 88,5% от гласовете.

В Русия на практика няма значима организирана опозиция, като редица критици на властта са забранени, лишени от свобода или живеят в изгнание. Според независимата правозащитна организация OVD-Info над 2000 души в момента са лишени от свобода по политически причини.

Единствената регистрирана антивоенна партия в Русия — „Яблоко“ — получи разрешение да участва в изборите, но впоследствие Върховният съд забрани участието ѝ във федералните избори по партийни листи.

На отделни кандидати от „Яблоко“ беше позволено да се кандидатират в едномандатни избирателни райони, въпреки забраната за участие на националната партийна листа. Тези кандидати обаче се сблъскаха със значителни ограничения и натиск. Двама от заместник-председателите на партията наскоро бяха изпратени в затвора по обвинения, свързани с техните антивоенни позиции и публикации в социалните мрежи.

В събота „Яблоко“ съобщи, че един от неговите изборни наблюдатели е „загубил съзнание“, докато е бил задържан в избирателна секция в Санкт Петербург. Организацията допълни, че на редица други нейни наблюдатели е било забранено да влизат в избирателни секции в различни части на страната.

Очаква се резултатът от изборите да бъде използван от Кремъл като доказателство за обществена подкрепа, като властите могат да представят резултатите като знак за подкрепата на руснаците за Путин и за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“ в Украйна.

Преди гласуването Путин заяви в телевизионно обръщение към нацията, че резултатите ще покажат единството на руснаците в подкрепа на армията.

„Вашият избор и решителност ще покажат за пореден път, че милиони хора подкрепят нашите бойци и че ние сме заедно, обединени от споделени ценности, историческа памет и любов към родината ни“, каза Путин.

Вместо единствено върху официалните резултати, наблюдателите вероятно ще се съсредоточат и върху избирателната активност като един от показателите за обществените нагласи към войната и политическата посока на Русия.

Въпроси около електронното гласуване

Избирателните секции затвориха в неделя след три дни гласуване в 11-те часови зони на Русия, както и в руските посолства и консулства в чужбина.

Жителите на части от украинската територия, окупирани от Русия, също бяха призовани да гласуват. За контролираните от Москва части от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област бяха създадени нови избирателни райони.

Украйна отхвърли провеждането на избори на нейна територия, като ги определи като „фарс“. По време на изборите Русия продължи да атакува Украйна. Според Киев Москва е изстреляла стотици дронове и няколко ракети срещу украински градове.

След въвеждането на електронното гласуване на изборите през 2021 г. онлайн вотът беше широко достъпен и активно насърчаван и този път. В Москва властите дори предложиха на жителите стимули под формата на точки за награди, ако изберат да гласуват електронно вместо с хартиена бюлетина.

Някои избиратели в Москва заявиха пред независимия руски информационен бюлетин SotaVision, че не са получили хартиени бюлетини заради „неизправности“ и са били насърчени да гласуват чрез електронен терминал. Един от избирателите е заявил пред медията: „Направиха го нарочно“.

Критиците отдавна изразяват съмнения относно въвеждането на електронното гласуване от Кремъл, като твърдят, че системата е по-малко прозрачна. Руските власти отхвърлят критиките към изборния процес и настояват, че изборите се провеждат в съответствие със закона.

Самият Путин избра да гласува онлайн. Кремъл публикува видеозапис, на който се вижда как президентът използва електронната система и подава своя глас.

Руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи за прекъсвания и неизправности на електронната система за гласуване в Москва от петък до събота, като цитира председателката на Централната избирателна комисия Ела Памфилова. По думите ѝ проблемите са били причинени от „много мащабна и интензивна“ атака.

Според Памфилова по време на изборите са регистрирани над 3000 вълни от разпределени атаки за отказ от услуга (DDoS) срещу изборната инфраструктура.

В 10 региона са били повредени или разрушени 74 сгради, в които се помещават избирателни комисии, съобщи Памфилова.

По данни на комисията системата за дистанционно електронно гласуване е била атакувана 135 пъти, мрежите на „Ростелеком“ — 420 пъти, а инфраструктурата на електронното управление — близо 2000 пъти.

Парламентарните избори в Русия се проведоха от 18 до 20 септември 2026 г. Гласоподавателите избират 450 депутати в Държавната дума – долната камара на парламента.

Това са първите парламентарни избори в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Последните избори за Държавната дума се проведоха от 17 до 19 септември 2021 г. Тогава управляващата партия „Единна Русия“ спечели 326 от общо 450 места в парламента.

Настоящият вот се провежда на фона на продължаващата война в Украйна и при силно ограничено участие на опозиционни политически сили.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

Intrigi.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *