Изпълни ли Урсула фон дер Лайен всички обещания, дадени в миналогодишната реч за състоянието на Съюза? Euronews подлага работата ѝ на проверка.
Предстои Урсула фон дер Лайен да произнесе една от най-очакваните речи за годината в ЕС, като представи визията и приоритетите си пред Европейския парламент в Страсбург.
Речта за състоянието на Съюза е известна със своя обхват и продължителност, като засяга теми от готовността за отбрана до природните бедствия и същевременно определя дневния ред за следващия законодателен цикъл чрез нови политики, стратегии, инициативи и планове за действие. Въпреки това, големият брой обещания неизбежно води до това някои от тях да останат неизпълнени, докато други биват тихо изоставени или просто пропадат.
Украйна: активите, които не се материализираха
Фон дер Лайен използва внимателно следената си реч, за да представи една от най-смелите си идеи, откакто е председател на Европейската комисия: така наречения заем, обезпечен с репарации, чрез който блокираните активи на Руската централна банка – на стойност внушителните 210 милиарда евро – да се превърнат във финансова спасителна линия за Украйна. Така агресорът би платил за щетите, нанесени на жертвата.
Но схемата, която нямаше прецедент в съвременната история, скоро срещна яростна съпротива от страна на Белгия, където се съхранява по-голямата част от руските активи (в системата Euroclear).
Белгийският министър-председател Барт Де Вевер оглави кампания за разкриване на недостатъците в плана на Фон дер Лайен и за мобилизиране на останалите лидери срещу него. Усилията му кулминираха в драматична среща на върха през декември, на която предложението окончателно отпадна. Като алтернатива лидерите прибегнаха до традиционното съвместно теглене на заеми, за да осигурят финансиране от 90 милиарда евро.
Интересно е, че въпросът за руските активи отново е на дневен ред, след като Киев сигнализира за огромен недостиг във финансите си, което повдига сериозни въпроси относно това колко дълго ще стигнат въпросните 90 милиарда евро.
Фон дер Лайен все пак успя да постигне напредък в сътрудничеството и иновациите с Украйна в сферата на дроновете. През юли тя подписа споразумение между ЕС и Украйна за дроновете – първото по рода си. Миналата седмица се проведе и първото заседание на Алианса ЕС-Украйна за дронове. Освен това тя стана свидетел на разблокирането на процеса по присъединяване на Украйна. Оттогава страната е открила две от шестте преговорни групи.
Отбрана: не го наричайте „стена“
Миналогодишната реч беше произнесена на фона на тревожна поредица от навлизания на дронове в европейското въздушно пространство на НАТО, което наложи спешно вдигане на изтребители за намеса.
Позовавайки се на „призива на нашите балтийски приятели“, Фон дер Лайен изненада Страсбург с предложение за изграждане на „стена от дронове“ по източния фланг.
„Това не е абстрактна амбиция. Това е основата на надеждната отбрана“, заяви Фон дер Лайен, без да навлиза в подробности.
Изявлението озадачи дипломатите. „Стени от дронове“ не съществуват във физически смисъл, но терминът може да се тълкува метафорично като описание на мащабен, интегриран подход за защита на европейското въздушно пространство от външни заплахи.
От миналия септември насам честотата и броят на дроновете, навлизащи на територията на НАТО, непрекъснато нарастват успоредно с други инциденти, свързани с хибридна война и действия в „сивата зона“, включително опит за нападение на летището в Лайпциг, който Берлин по-късно приписа на Москва.
Това означава, че от гледна точка на възпирането и като защитна мярка срещу бъдещи навлизания, мащабното обещание на Фон дер Лайен за „стена от дронове“ така и не се реализира.
Въпреки това Комисията продължи работата по своята пътна карта за отбраната, в която технологиите за дронове и системите за противодействие срещу тях бяха определени като основен приоритет. Идеята за „стена от дронове“ беше дискретно преименувана на „Европейска инициатива за защита срещу дронове“, за да се избегнат негативните конотации и да се разшири обхватът ѝ отвъд Източна Европа.
Близък изток: гръмки заглавия, малко реални действия
Един от най-впечатляващите – ако не и най-впечатляващият – моменти от миналогодишната реч беше предложението на Фон дер Лайен (което изненада всички) за частично спиране на действието на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел в отговор на войната на Израел в Газа. Тя обяви и санкции срещу министри от израелското правителство с екстремистки възгледи, както и срещу насилствено действащи заселници на Западния бряг.
„Случващото се в Газа е неприемливо“, заяви тя.
Не мина много време, преди въпросът за спирането на Споразумението за асоцииране да затъне в разгорещени дискусии между държавите членки. Някои от тях, като Испания, Ирландия и Белгия, настояваха решително за предприемане на действия. Други държави, като Германия, Австрия и Чешката република, се противопоставиха и призоваха за по-нататъшен диалог. Предложението все още остава нерешено.
Санкциите срещу насилствено настроени заселници бяха приети през май, след като Унгария смени правителството си и оттегли ветото си, докато санкциите срещу министри екстремисти остават блокирани.
На фона на тази безизходица коалиция от държави от ЕС призовава Фон дер Лайен да внесе законодателно предложение за забрана на търговията със стоки от незаконните израелски селища. Комисията обаче отказа да изготви такова предложение, посочвайки вместо това Споразумението за асоцииране.
Търговия: под дългата сянка на Тръмп
Недоволството срещу търговското споразумение между ЕС и САЩ, подписано от Фон дер Лайен и Доналд Тръмп – което наложи 15% мито върху стоки от блока и премахна митата за американски стоки – все още не стихваше, когато тя излезе на трибуната в Страсбург.
„Разбирам първоначалните реакции“, каза тя пред законодателите. „Но споразумението осигурява жизненоважна стабилност в отношенията ни със САЩ във време на сериозна глобална несигурност.“
Тази „жизненоважна стабилност“ обаче се оказа трудно постижима – меко казано. През последната година Тръмп и представители на администрацията му оказваха силен натиск върху европейците да се откажат от екологичните и цифровите регулации, които Белият дом определи като „немитнически търговски бариери“.
Досега Брюксел отказва да отстъпи от правото си да регулира и инициира официален диалог със САЩ по въпросите на цифровите технологии в опит да овладее напрежението. Междувременно Фон дер Лайен продължи да работи активно по програмата си за диверсификация.
В месеците след речта си тя подписа мащабни търговски споразумения с Индия, Индонезия, Мексико и Австралия. Споразумението с Индия беше определено като „майката на всички сделки“ поради огромния си икономически обхват. Важно е да се отбележи, че то изключваше чувствителните селскостопански и хранителни продукти, които бяха в центъра на спора с европейските фермери по време на трудните преговори с Меркосур.
Фон дер Лайен изпълни и обещанието си да предприеме решителни мерки срещу свръхкапацитета в производството на стомана: в началото на юли влязоха в сила високи мита и квоти за защита на пазара на ЕС от нелоялна конкуренция, идваща главно от Китай.
Председателят на Комисията обаче постигна скромен напредък по амбициозната си идея за „изграждане на коалиция от съмишленици за реформиране на световната търговска система“, въпреки призива на канадския премиер Марк Карни към „средните по сила държави“ да обединят усилията си.
Миграция: твърд подход към връщането на мигранти
По време на речта си в Страсбург Фон дер Лайен призова законодателите бързо да постигнат съгласие за обща система за депортиране на незаконни мигранти. Европейският парламент и държавите членки обърнаха внимание на въпроса: през юни те постигнаха споразумение относно регламент, който узаконява спорните „центрове за връщане“ и отвежда миграционната политика на блока в непозната територия.
Дания, Австрия, Германия, Нидерландия и Гърция поеха водеща роля в процеса на изнасяне на дейности извън ЕС и възнамеряват да започнат да изпращат кандидатите, на които е отказано убежище, в държави извън Съюза от 2027 г.
„Не можем да допуснем ситуация, в която едва 20% от онези, които нямат право да останат, действително напускат Европа“, заяви Фон дер Лайен. (Оттогава този дял се е повишил до над 30%.)
Фон дер Лайен обеща и „нова система от санкции, насочени конкретно срещу организаторите на незаконна миграция и трафикантите на хора“, с цел да се пресекат техните печалби. Конкретно предложение беше представено през юли – почти година след въпросната реч – като се предвиждат мерки като замразяване на активи и забрани за пътуване за лицата и мрежите, участващи в незаконното превеждане на мигранти и трафика на хора.
В момента държавите членки обсъждат текста. За одобрението му ще е необходимо единодушие, тъй като той попада в обхвата на външната политика и политиката за сигурност на ЕС.
Енергетика и климат: амбиции на фона на лобистки натиск
Когато Фон дер Лайен призова европейците да се стремят към „енергийна независимост“, тя едва ли е предполагала, че само няколко месеца по-късно амбицията ѝ ще се окаже напълно оправдана. Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до затваряне на Ормузкия проток, предизвика тревожен скок в цените на електроенергията и съживи болезнени спомени от енергийната криза през 2022 г.
Ситуацията разкри и остарялото и фрагментирано състояние на европейската електроенергийна мрежа – сериозен недостатък, който Фон дер Лайен посочи в речта си. Нейният „Пакет за електроенергийните мрежи“ – съвкупност от законодателни актове за ускоряване на процедурите по издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия и за модернизиране на електроенергийната инфраструктура – все още е обект на политически преговори.
Що се отнася до действията в областта на климата, председателят на Комисията се ангажира ЕС „да продължи по поетия път“ към постигане на нулеви нетни емисии. По-късно обаче нейните служби представиха цел за 2040 г. за намаляване на нетните емисии с 90%, като същевременно предвидиха по-голяма гъвкавост за местните замърсители.
Стратегията на Фон дер Лайен на стойност 1,8 милиарда евро за стимулиране на производството на батерии в ЕС беше редуцирана до 1,5 милиарда евро, като средствата се предоставят под формата на безлихвени заеми. Процедурата за кандидатстване за финансиране беше открита през юли, но резултатите в индустриален план все още предстои да станат ясни. Фон дер Лайен засегна и политически чувствителната тема за автомобилите, като обеща да преразгледа забраната за двигатели с вътрешно горене от 2035 г. и да разработи инициатива за „малки и достъпни автомобили“. Последната беше предложена през януари след силен натиск от страна на автомобилната индустрия, която си извоюва отсрочка, докато въпросът със забраната все още е в начален етап.
Специално внимание беше отделено и на природните бедствия. Фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва „радикално да засили“ устойчивостта си към климатичните промени, и обяви създаването на европейски център за борба с пожарите в Кипър, който беше открит през април 2026 г.
Общността постигна напредък в областта на адаптацията, но тя остава една от най-слабите ѝ сфери, както ясно показаха кадрите от това горещо лято.
Жилищно настаняване: много шум, скромни резултати
Жилищното настаняване се превърна от ниша в неотложен приоритет в Брюксел и причините са трудни за игнориране.
Цените на имотите в целия блок скочиха с повече от 20% от 2015 г. насам. Разрешителните за строеж спаднаха рязко. Летните наеми изтласкаха жителите от града. Младите хора все по-често отлагат напускането на родителския си дом.
Фон дер Лайен, умел читател на политическите ветрове, се възползва от момента, за да представи в речта си Европейски план за достъпно жилище.
„Медицински сестри, учители и пожарникари не могат да си позволят да живеят там, където служат“, каза фон дер Лайен, а гласът ѝ отекна в пленарната зала. „Студентите отпадат, защото не могат да плащат наема. Младите хора отлагат създаването на семейства.“
Последните предложения обаче пристигнаха едва този месец, като почти изпуснаха едногодишния етап. Комисията предложи нови правила, които биха дали на националните и местните власти по-ясни насоки относно ограничаването на краткосрочните ваканционни наеми и закупуването на жилища или земя, които не се използват като основен дом. Брюксел също така промени строгите закони за конкуренцията, за да позволи на правителствата директно да финансират и подкрепят местното жилищно строителство.
Срещата на върха на ЕС по въпросите на жилищното строителство, обявена от фон дер Лайен, все още не се е състояла.
Като цяло опитът на фон дер Лайен да постави жилищното строителство на преден план е ограничен от ограничените компетенции, предоставени от договорите на ЕС по този въпрос.
Intrigi.bg
