Петима от шестимата съдии, избрани от колегите си през 2022 г., отново влизат в надпреварата, трима прокурорски победители също се връщат, а за всеки парламентарен кандидат ще трябват 160 гласа
Изборът на нов Висш съдебен съвет се превръща в най-сериозното кадрово пренареждане на съдебната власт от години – 20 съдии се състезават за шест места, 25 прокурори за четири, а Народното събрание трябва да попълни още 11 позиции с мнозинство от две трети. Зад сухата аритметика стои органът, който решава назначения, повишения, конкурси, атестации, дисциплинарни производства и избора на административни ръководители в системата. Новият състав ще наследи и натрупаните спорове около независимостта, кадровата политика, натовареността и влиянието върху прокуратурата и съдилищата. Затова биографиите са важни, но още по-важно е какъв тип управление представлява всеки кандидат.
ВСС е съставен от 25 членове, като председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор участват по право. Съдиите избират шестима свои представители, прокурорите четирима, а следователите един. Народното събрание попълва останалите 11 места – шест в Съдийската колегия и пет в Прокурорската. Именно това разпределение принуждава професионалното самоуправление и парламентарния избор да съществуват едновременно и превръща състава на ВСС в пресечна точка между вътрешната воля на магистратите и политическата отговорност на парламента.
Процедурата от парламентарната квота е по-тежка от обикновен кадрови вот. Всеки кандидат трябва да получи две трети от всички народни представители – при 240 депутати това означава най-малко 160 гласа. Гласуването е явно и поименно за всеки кандидат, а при незапълнени места парламентът е длъжен да започне нова процедура в двуседмичен срок. Това практически изключва сценарий, при който една парламентарна сила сама нарежда целия състав, и поставя въпроса за предварителните договорености в центъра на избора.
Преди самото гласуване кандидатите от парламентарната квота минават през проверка на документите, публични концепции и изслушване пред Комисията по правни въпроси. Правилата изискват оценка на професионалните и нравствените качества, независимостта, почтеността, репутацията, управленския опит и вижданията за защита на магистратите от политическо, икономическо, институционално и вътрешносистемно влияние. Професионални организации, университети, неправителствени структури и медии имат право да изпращат становища и въпроси. Всеки сериозен анализ на кандидатите преди тази фаза трябва да различава проверения факт от оценката, дадена от номиниращата организация или политическа сила.
При съдиите надпреварата е особено показателна, защото петима от шестимата избрани от професионалната общност през 2022 г. отново са кандидати. Това са Мария Терзийска, Явор Колев, Васил Петков, Даниела Александрова и Младен Димитров. Шестият победител от 2022 г. – Миглена Тянкова – не фигурира сред сегашните 20 имена. Така изборът през ноември ще представлява и своеобразен повторен вот върху вече изразено доверие, тъй като съставът, избран от магистратите през 2022 г., не встъпи като нов ВСС заради непопълнената парламентарна квота.
Върховните съдилища имат четирима представители сред номинираните. Емилия Василева и Светлана Калинова са съдии във Върховния касационен съд, а Тодор Тодоров и Явор Колев идват от Върховния административен съд. Техният профил носи поглед от най-високото професионално ниво, където се формира и уеднаквява съдебната практика. При подобни кандидатури основният въпрос на изслушването не трябва да бъде познаването на правото, а отношението към кадровата политика, натовареността на долните инстанции, конкурсите и способността да се защитава независимостта на редовия съдия.
Следва силна група от апелативното ниво – Владимир Вълков и Стефан Илиев от Апелативния съд в София и Васил Петков от Военно-апелативния съд. Вълков има и предишен опит като участник в процедурата от 2022 г., когато не попадна сред шестимата избрани, а впоследствие изборът беше предмет на оспорване. Петков е сред победителите от същия вот и сега влиза с вече измерена подкрепа от колегите си. При тези три кандидатури ще бъде интересно доколко апелативният поглед ще се превърне в конкретни решения за кариерното развитие и баланса между големите съдилища и структурите извън София.
На окръжно и градско ниво стоят Весела Евстатиева, заместник-председател на Окръжния съд в Пловдив, Красимир Мазгалов, заместник-председател на Софийския градски съд, Мария Терзийска, заместник-председател на Окръжния съд във Варна, Надя Пеловска-Дилкова, председател на Окръжния съд във Враца, и Стою Згуров от Софийския градски съд. Това е групата, която най-пряко познава ежедневното управление на големи съдилища, разпределението на дела, кадровия дефицит и натоварването на съставите. Терзийска носи допълнителна политическа тежест единствено в професионалния смисъл на думата – през 2022 г. колегите ѝ вече я избраха за ВСС. При останалите вотът ще покаже дали съдиите търсят ново представителство или предпочитат административно разпознаваеми фигури.
Административното правосъдие е представено от Васил Пеловски от Административния съд във Варна, Веселка Златева-Кожухарова, председател на Административния съд в Пазарджик, и Красимира Милачкова от Административен съд София-град. Тяхното присъствие е съществено, защото управлението на съдебната система не се изчерпва с гражданския и наказателния процес. Административните съдилища разглеждат спорове между гражданите, бизнеса и държавната власт и натрупват пряк опит с качеството на администрацията. Този тип професионален профил дава различна перспектива към независимостта и институционалния натиск.
От районните съдилища идват Албена Момчилова от Софийския районен съд, Асен Цветанов, председател на Районния съд в Раднево, Даниела Александрова, заместник-председател на Софийския районен съд, Младен Димитров, председател на Районния съд във Велико Търново, и Роман Николов от Районния съд в Брезник. Тази група има едно естествено предимство – районното ниво понася огромна част от ежедневния поток от дела и кадровите проблеми на системата. Александрова и Димитров вече спечелиха професионалния вот през 2022 г., което им дава проверима предишна подкрепа. За Момчилова, Цветанов и Николов предстоящата кампания ще покаже дали по-малките и първоинстанционните структури успяват да организират собствен вот срещу кандидатите от върховните и апелативните съдилища.
Съдийската листа има едно видимо предимство – институционално разнообразие. Сред 20-те има върховни, апелативни, окръжни, административни и районни съдии, както и редови магистрати и административни ръководители. Това намалява риска професионалният вот да бъде сведен до състезание само между ръководителите на най-големите структури. Слабата страна е друга – до публикуването и прочита на всички концепции не е коректно имената да се делят предварително на независими, реформаторски или системни само според съда, от който идват.
При прокурорите картината е различна. За едва четири места са номинирани 25 души, а 13 от тях работят във Върховната касационна прокуратура или в апелативни прокуратури. В списъка присъстват и редица настоящи административни ръководители и техни заместници, докато от районно ниво има само един кандидат – Пламен Петков от Софийската районна прокуратура. Това прави надпреварата чувствително по-силно ориентирана към горните етажи на държавното обвинение.
Петимата кандидати от Върховната касационна прокуратура са Маринела Тотева, Красимира Филипова, Атанас Гебрев, Иванка Которова и Сийка Милева. Филипова влиза в изборите с най-силния измерим резултат от предишната процедура – през 2022 г. тя получи 756 гласа и беше избрана още на първия тур. В професионалната ѝ биография стои и период като заместник на главния прокурор, поради което изслушването ѝ неизбежно ще постави въпроси за отношенията между ВСС и ръководството на прокуратурата. Милева е добре познато публично лице от времето на специализираната прокуратура и като говорител при мандата на Иван Гешев, което също превръща нейната кандидатура в тест за отношението на прокурорите към предишния модел на управление.
Маринела Тотева има продължителен прокурорски стаж и опит във върховната прокуратура, включително ръководни функции. Атанас Гебрев има кариера и като военен съдия преди преминаването си в прокуратурата, което го отличава от кандидатите с изцяло прокурорски професионален път. Иванка Которова носи десетилетия стаж и опит в международното сътрудничество. При тези три имена най-същественият въпрос е дали професионалната експертиза от върховното ниво ще бъде съчетана с готовност за контрол върху самата прокурорска йерархия.
Осем са кандидатите от апелативно ниво – Даниела Попова, Пламен Евгениев и Ивайло Ангелов от София, Тодор Деянов и Добринка Калчева от Пловдив, Милена Гамозова от Варна, Йовита Григорова от Бургас и Димитър Лещаков от Велико Търново. Калчева е второто име от тази група с пряк мандат на доверие от 2022 г., когато получи 602 гласа и беше избрана за ВСС. Даниела Попова и Ивайло Ангелов носят професионален опит от системата на специализираното наказателно правосъдие, а Пламен Евгениев е преминал и през прокурорска, и през съдийска работа. Тодор Деянов, Милена Гамозова, Йовита Григорова и Димитър Лещаков представляват силното регионално апелативно ядро извън столицата.
Йовита Григорова е сред най-разпознаваемите регионални кандидатури. Тя има над три десетилетия юридически стаж и е заместник-ръководител на Апелативната прокуратура в Бургас, като зад номинацията ѝ стои подкрепа от магистрати в апелативния район. Тази подкрепа има значение, защото изборът е пряк и способността на един кандидат да мобилизира няколко прокуратури извън собствената си структура тежи повече от публичната известност. Срещу този актив стои силната вътрешнорегионална конкуренция, тъй като Бургас излъчва още няколко сериозни претенденти.
Георги Чинев, Благовест Вангелов и Дарин Христов формират другата бургаска линия в изборите. Чинев е административен ръководител на Окръжната прокуратура в Бургас и кандидатурата му получи подписите на 61 прокурори, което е сред най-видимите демонстрации на предварителна професионална подкрепа. Благовест Вангелов беше издигнат от 18 свои колеги, а Дарин Христов от 25, като двамата дори взаимно са подкрепили номинациите си. Големият въпрос за Бургас е дали тази концентрация на силни имена ще произведе представител във ВСС или ще разпредели регионалния вот между прекалено много кандидати.
Intrigi.bg
