Не е учудващо, че най-смъртоносният връх в Европа е най-високият в Алпите – 4805-метровият Монблан.
Учудващото – поне на пръв поглед – е, че никой не знае колко точно хора умират и са загинали под върха. Както и – отново на пръв поглед – че връх, смятан за технически не толкова труден, взема толкова животи.
Статистиката за смъртността на Монблан варира точно както варират данните за височината му. Сигурното е, че височината на твърдата скала е 4792 метра.
Отгоре е ледената шапка, чиято дебелина се променя според метеорологичните условия. Затова и първенецът на Алпите може да стигне и до 4810 метра.
Най-бомбастичните данни гласят, че на Монблан умират средно по 100 души всяка година.
Други – че алпийският връх убива между 10 и 20 души годишно. Изчисление от 90-те години на миналия век гласи, че загиналите алпинисти са между 6000 и 8000, и то без да се броят жертвите на две катастрофи на Индийските авиолинии в района през 50-те и 60-те години на миналия век.
Различните оценки се дължат на факта, че под Монблан се разбира както самият връх, така и целият планински едноименен масив в Алпите, в който има още редица върхове, ледници и склонове, по които освен алпинисти и планинари има и скиори и фрийрайдъри.
Масивът е на териториите на Франция, Италия и Швейцария, и всяка от страните има свои спасителни служби и регистрация на инциденти, а достъпът до върха е свободен, без разрешителни и такси – както е например на Еверест.
Така не е ясно и колко хора точно посещават върха и масива и съответно не може да се изчисли и процентът смъртност. Прието е обаче, че той все пак е по-нисък от този на Еверест.
Но въпреки тези условности и при най-занижени оценки, масивът и върхът Монблан остават „черният“ първенец с разнообразните си рискове и възможности за фатални инциденти.
Най-малкото защото статистиката за другите два най-смъртоносни върха на Алпите – Матерхорн и Айгер, сочи съответно до 12 и до 3 фатални случая годишно.
Последният некролог от Монблан е от средата на юли. Тогава в един от опасните и най-известни участъци по пътя към върха падащи камъни пометоха група от двама чешки туристи и водача им, като само един от тях оцеля.
Инцидентът е станал в участъка Кулоара Гуте, по-известен и като Кулоарът на смъртта. Това е най-опасната част по най-популярния маршрут към Монблан – обичайно наричан класическият, или маршрутът през хижа Гуте.
Кулоарът представлява стръмен улей на височина около 3300 метра, по който постоянно падат камъни с висока скорост. Пътеката към върха пресича участъка и е единственият начин да се премине към Монблан по този маршрут. Опасната част е едва около 150 метра, но е изключително рискова заради падащите камъни.
Срутището, където има опасност човек да бъде пометен от скала, е около половината от участъка, който обикновено трябва да бъде преминат с възможно най-висока скорост. Той обаче представлява стръмен, нестабилен сипей, където също има много инциденти, тъй като хората се подхлъзват и падат, докато бързат или се паникьосат от шума на падащите канари.
Освен заради спецификата на релефа в улея, срутищата са резултат от затоплянето на планината и топенето на пермафроста на тази височина, както и на температурните разлики през деня и нощта.
Затова е известно, че през Кулоара на смъртта трябва да се преминава по тъмно и в по-студената част на деня, когато ниските температури заледяват водата около камъните и ги „държат“.
Снимка: Getty Images
Топенето на ледниците увеличава риска от падащи камъни.
Заради изключително горещото лято в Западна Европа тази година обаче и това не помага, тъй като температурите не падат достатъчно, за да може ледът да „циментира“ скалите. Загиналите чехи са опитали да преминат опасния участък по учебник – през нощта, но и това не ги е спасило.
Само Кулоарът на смъртта е убил 102-ма души между 1990 и 2017 г, и е ранил други 230, сочи проучване на френския Институт по науки за Земята. Това прави средно по 4 човека годишно.
Екстремно топлото лято вещае още потенциални инциденти в този район, но преминаването през Улея на смъртта е само началото. След него, отново по класическия маршрут, има изкачване на стръмен скалист участък от няколкостотин метра, с ронлив и по-техничен терен. Това води до случаи на подхлъзвания или на срутени от катерещи се хора камъни.
Финалът на същия този маршрут пък е по остър ръб на височина над 4500 метра.
Участъкът е тесен, открит и заледен, а опасността идва от умората и недостига на кислород заради надморската височина и силните ветрове, които могат да запратят човек в пропастта отдолу.
Снимка: iStock
Въпреки всички рискове и смъртни случаи, това е най-лесният и масов маршрут към Монблан, често описван и като просто стръмен преход в сравнение с други алпийски върхове.
Затова и по него поемат поне 70 на сто от около 20-те хиляди души, които тръгват ежегодно към върха. И тъй като почти целият трафик е съсредоточен в летните месеци, пренаселеността на пътя е още една от опасностите му – самите туристи могат да станат причина на падане на камъни или трудно да се разминават на тесните и опасни участъци.
И понеже този път към първенеца на Алпите не изисква технически умения и алпинистки опит, част от хората се подлъгват от „леснотата“ на маршрута без да имат достатъчно физическа подготовка или опит.
Това допълнително увеличава риска.
По другите по-традиционни маршрути от френската страна пък дебне друга опасност – от лавини или пропадане в дълбоки пукнатини в леда. По т.нар. маршрут „Трите върха“ се минава през едно от най-лавиноопасните места в целия масив на Монблан и периодично има трагични случаи. Един от най-известните е от 2012 г., когато лавина уби 9 души.
До връх Монблан може да се стигне и от Италия, но този път е физически изискващ, тъй като започва от по-ниско и има изкачване на над 3000 метра денивелация. Освен това преминава през огромен ледник – Миаж, с непредвидими пукнатини, и има технични участъци, които налагат скално катерене.
Италианските планински водачи обявиха, че през 2026 г. няма да водят хора по този маршрут – отново заради екстремно топлото време и опасностите от пукнатините по ледника Миаж и от срутвания на камъни.
И това са само рисковете, които предлагат класическите, основни маршрути към връх Монблан. Извън тях има още десетки екстремни начини за достигане на първенеца – през ръбове и скални стени, които са по силите само на алпинисти с огромен опит. Когато поемат към върха, всички те са на ръба между живота и смъртта и една буря може да убие катерачите.
Но тези, които стигнат до върха, се чувстват по начин, който ги кара да рискуват отново.
Intrigi.bg