„Без багаж“ празнува 20-и рожден ден, а това е чудесен повод да надникнем зад кулисите на туристическото предаване, чийто екип е снимал на различни точки по света. Стартът му е през 2006 г., а в първия епизод е и тв дебютът като водещ на Владо Карамазов. Продуцентът на предаването Биляна Траянова днес се връща назад във времето и си припомня уникални истории.
Интервю на „Филтър“:
Биляна, „Без багаж“ празнува 20-ия си рожден ден. Какви спомени пазите от първото предаване, което стартира с гид Владо Карамазов?
Годината е 2006. Екипите, с които работех по това време за поредица доста тежки документални филми, настояваха да започнем с по-ведри проекти. Искаха да правим туристическо предаване. За мен беше пълна безсмислица. Дърпах се и не желаех да се захващам. В крайна сметка се съгласих, но с неохота. И сякаш съдбата е чакала това мое решение, защото веднага се роди суперзаглавието „Без багаж“. Именно то запали у мен някаква искрица като ключ, който отключва врата.
Като продуцент трябваше да предложа проекта на някоя от телевизиите. Споменаха ми за млад актьор, който току-що е завършил НАТФИЗ. Поканихме го на интервю. Беше забавен, много усмихнат и зареден с желание за работа. Това ми хареса. Така Владо Карамазов стана водещ на първия епизод на „Без багаж“ за Истанбул. Пуснахме демоепизода и той буквално стана хит. Така този проект „избухна“ с първия си ефир. Това обаче вместо да ме зарадва, ме притесни, защото трябваше да се ангажирам с пътувания, а синът ни беше малък и аз не исках да се отделям от него. Реших, че ще изпращам екипи да снимат епизодите, сменяхме и водещите за всяка дестинация.
След това генерално промених стратегията. Търсех уникален разказ, неподражаващ на нито един друг такъв проект – нито у нас, нито навън. С първото ми пътуване в Кения и възможностите, които непознатите дестинации предлагат за документалния разказ, „Без багаж“ започна да се превръща в културна документалистика, поредица, която се усъвършенства вече 20 години.
Какво показва равносметката – колко страни сте посетили и коя е най-далечната ви дестинация?
Много са страните, а във всяка от тях има по няколко дестинации – например в Индия обикаляш дъждовни гори, високи планини, пустини… Само в Кения или в Етиопия има по над 80 племена във всяка. През 2024 г. обявихме рекорд в Кан, Франция, с 800-ия епизод за света. Най-далеч сме стигали до някои острови на архипелага Фиджи. И до днес е едно от най-вълнуващите, приказни пътешествия.
По време на пътувания винаги има екстремни ситуации. Вашите кои са?
Губила съм съзнание в Йоханесбург от топлинен удар след снимане на открито в най-горещата част на деня. Ходих по болници, правиха ми изследвания. В полет към Емирствата съм изпадала в състояние, наричано „акушерска ръка“, заради суперпреумора и дехидратиране. Парализират ти се ръцете и говорният апарат. В пълно съзнание си, но не можеш да мръднеш и да говориш. Бях виждала такава криза и бях чела какво е. Отшумява след 10-15 минути, но в това време аз не можех да обясня да изчакат. Беше кошмарно – екипажът беше напълно неподготвен за спешна медицинска помощ, щяха да ми счупят ръцете в опити да ги разгънат. Бях безпомощна, а съпругът ми и детето ми преживяха истински ужас. В същото време пилотът вика мъжа ми и му казва да вземе решение дали да кацне самолетът в Багдад. В дъждовната гора на Уганда мъжки 350-килограмов силвърбек (планинска горила) мина на педя от един член на екипа ни тичешком, защото бяхме застанали по невнимание между него и семейството му. Навременната реакция на водача ни успя да издърпа назад колегата. На една от дамите, с които пътувахме с лодка из един от притоците на Амазонка пък, летяща риба сряза ръката дълбоко. Наложи се да търсим местен лечител сред индианците в селищата покрай реката. Имали сме много ситуации, но слава богу, преминавали сме ги.
А кога истински сте изпитвали страх?
Страхувала съм се в Мароко. Хората там не обичат да ги снимаш. Псуват те, плюят те, кълнат, хвърляха камъни по нас. Страхувала съм се и в едно гето в Икитос в Перу. Бяхме се унесли в снимането и навлязохме в лабиринт, от който трудно ще се измъкнеш без проблеми. Една жена се показа от прозорец и ни предупреди да се махаме, защото вече бандите са ни устроили засада. Успяхме да се измъкнем благодарение на водачите ни. Казаха ни, че там животът не струва пукната пара. Гетото е на брега на Амазонка, водите бъкат от пирани. Няма нищо по-лесно от това да се отървеш от труп. Били сме и в южноафрикански гета. Снимахме, водени от местни хора, които бяха предупредили, че ще дойдат гости. Почерпихме, разбира се. Имали сме спречквания с пияни племенни вождове, въоръжени при това.
Празнувате 20-ия си рожден ден със собствен телевизионен канал! Как се решихте на тази крачка?
След като покорихме едни от най-големите телевизионни канали и платформи по света с епизодите на „Без багаж“, които се гледат на пет континента, през изминалата година пуснахме и собствен тв канал „Без багаж“. Направихме го по желание на нашите зрители и фенове, защото те искат все повече истории за култура, природа, различните етноси, вярвания и религии, за любопитни и непознати, както и недостъпни места. „Без багаж TV“ се разпространява от големите доставчици на телевизия и каналът е безплатен в пакетите с национално покритие.
Когато предаването стартира, в него участваха много известни имена, които пътуваха с вас. Имате ли куриозна случка с някои от популярните ви гидове?
Всеки от водещите, които сме канили в „Без багаж“, е имал своя собствен начин на пътуване. Нашата цел тогава беше да покажем как всеки е със своите предпочитания, интереси, вкус и поведение в чужда среда. Освен това много зрители са печелили награди пътешествия от „Без багаж“ и са пътували къде ли не по света.
Как ще отпразнувате тези 20 години? Ще направите ли специално парти?
Ще отпразнуваме със зрители, които ни обичат, на луксозен нов круизен кораб седем дни в Средиземно море, ще има много предизвикателства и игри, ще заснемем и риалити.
Издавате и поредица от книги. Как се роди първата?
Да, вече излезе първата книга от поредицата на „Без багаж“ – нещо, което се прави за първи път в света. Книгата е с филми „Срещи с народите на Африка“ – 27 истории за племена плюс 27 филма, които могат да се гледат директно от страниците. Другата седмица излиза втората книга с филми – за България. Поредицата е колекционерска и може да се купува само през нашия сайт.
Какви са плановете ви за следващите 20 години?
Искаме да заснемем всичко възможно от културите и природните феномени, преди да изчезнат. Желаем да оставим тази невероятна колекция за света на поколенията след нас.
