Белязано от убийства, пране на пари, а сега и от писмо-бомба, Монако вече не изглежда като сигурно убежище.
Independent изследва тъмната страна на емблематичния средиземноморски курорт.
„Слънчево място за сенчести хора“ – така английският писател Уилям Смърсет Моъм описва Монако, малкото средиземноморско княжество, което някога се възприемаше като бляскаво, но сега е петнено от пране на пари, убийства и, най-скоро, от писмо-бомба, предназначено за санкциониран олигарх, роден в Украйна.
Последният скандал, който обви Монако, напомня на лош трилър. Вадим Ермолаев, който е свързван с различни съмнителни бизнес сделки в Русия, преди да стане жител на Кипър, стана жертва на писмо-бомба, поставено във фоайето на неговата жилищна сграда в квартал „Ла Рус“. Самоделното устройство е било оставено минути преди да взриви него, любовницата му (която според френските медии е загубила и двата си крака) и техния 13-годишен син. Всички те в момента са в болница. Интерпол посочи като заподозряна 39-годишната украинка Анастасия Березовска. Междувременно тя е била забелязана в Германия, а прокурор от Монако заяви, че се е предрешила като мъж.
И тъкмо когато си мислите, че това е типично поведение за олигархичния мутренски свят, идва новината, че по-големият син на Ермолаев, Артур, е бил съден в Естония за мащабна измама с колцентър, насочена към инвеститори. Макар Артур Ермолаев да е осъден и да няма доказателства за участие на Вадим Ермолаев в измамата на сина си, източник заявява пред френски вестници, че „хората биха се редили на опашка, за да застрелят“ магната за недвижими имоти, което създава на местната полиция още по-голямо главоболие от очакваното.
Монако има репутацията на сигурно убежище за богати хора (там няма данък върху доходите или данък върху капиталовите печалби); 3000 британци, включително сър Филип Грийн и сър Джим Ратклиф, наричат Монако свой дом. Но тази репутация беше сериозно накърнена от донякъде закъснялото разкритие, че част от частните банкери и мениджърите на богатство, които съставляват част от 38-хилядното население, не са точно хората, които бихте искали за зет.
Войната в Украйна със сигурност не помогна. През последните няколко години десетки олигарси се изсипаха на територия, чиято площ е равна на Сентръл Парк, без изглежда да им бъдат задавани въпроси. Доклад на Глобалната кампания за правосъдие „Магнитски“ твърди, че милиони евро от незаконни средства, свързани с измами, извършени от руски олигарси, също са били укрити в Монако. Докладът беше игнориран.
Не задавай въпроси, за да не чуваш лъжи
„Не задавай никакви въпроси“ дълго време е мотото на Монако. То можеше и да си остане такова, ако на френските данъчни власти не им беше дошло до гуша от техните собствени богати граждани – живеещи на кратка разходка разстояние от Монако в Южна Франция – които също избягват плащането на данъци.
Доклад от 400 страници, поръчан от Националното събрание на Франция, беше публикуван през юни 2000 г. Той обвини Монако в съзнателно въвеждане на занижени банкови закони, включително гаранция за анонимност, с цел привличане на богати хора, много от които френски граждани. В доклада се посочва още, че системите за паричен надзор са толкова слаби, че дори официалните лица в Монако да искат да помогнат за предотвратяването на прането на пари, те не биха могли.
„Хлабавата система тук не просто се толерира“, казва Арно Монтебург, социалистически депутат, помогнал за съставянето на доклада. „Тя беше създадена умишлено.“
През 2024 г. Монако беше включено в сивия списък на известната Специална група за финансови действия (FATF), включваща 40 държави. (Мнозина твърдяха, че първоначално е било в черния списък, но след това статусът му е бил понижен по някаква причина.)
Някои от констатациите в доклада граничат с комичното. Банкови преводи към прословути съмнителни дестинации като Каймановите острови изобщо не са били докладвани. Извършени са 37 такива „съмнителни незаконни транзакции“, въпреки че на депозит са се съхранявали 44 милиарда долара. По време на разследването Монако е имало 10 пъти повече банкови сметки, отколкото жители, като за 60 процента от общо 340 000 сметки липсва отчетност.
В центъра на тези съмнителни практики са така наречените „частни банкери“, чиято основна работа е да ухажват богатите хора – понякога без изобщо да отварят досиетата им или да ги проверяват, в случай че вътре изскочи нещо неприятно (докладът описва папка за руски олигарх, която никога не е била превеждана и чието съдържание вероятно никога не е било четено).
Всичко това стигна до драматична кулминация през 2026 г., когато финансовият регулатор на Монако, AMSF, глоби известната институция UBS Group AG с 6 милиона евро (5,1 милиона лири) за „слаб“ контрол върху прането на пари и пропуски в борбата с финансирането на тероризма, както и за неспазване на задължението за проверка на клиентите (know-your-customer).
Един конкретен пасаж цитира, че отчет за съмнителен банков превод е бил подаден с 253 дни закъснение, което вероятно е дало на клиента цяла данъчна година, за да изпере парите си другаде.
Площадка за милиардери с предупреждение за здравето
Голяма част от социалните контакти между богатите клиенти и техните мениджъри на богатство се случват в „Jimmy’z Monte Carlo“ – нещо като институция в княжеството, където големите играчи харчат хиляди за бутилки водка и шампанско.
Но докато жителите пилеят парите си свободно, когато посещават Монако, съпругите им често отсъстват. Тъй като данъчните изгнаници трябва да прекарат определен брой дни там, за да получат облекченията, техните съпруги често отказват да идват. Това отваря широка врата за местните компаньонки, които не са трудни за забелязване в много от луксозните заведения.
Монако е магнит за типа хора, които бихте избрали за мистериозно убийство в Netflix, с тази разлика, че няма нужда да измисляте персонажи. Те вече живеят там.
Едно от най-известните убийства в страната сега е тема на документален сериал на Netflix за истински престъпления – „Убийство в Монако“. През декември 1999 г. пожар изпепелява мезонет в Монако, собственост на Едмонд Сафра – милиардер и банкер, който дълго време е бил обсебен от личната си безопасност. Първоначално случаят е представен като нахлуване на въоръжени нападатели, но по-късно се превръща в история за палеж, извършен от един от болногледачите на Сафра – американеца Тед Мейхър, който твърди, че е искал да подсигури доходоносната си работа, инсценирайки спасяването на шефа си от пламъците.
Мислейки, че го отвличат, Сафра се барикадира в банята с друга медицинска сестра, в резултат на което и двамата умират от задушаване с дим. Мейхър – както съдът установява в крайна сметка – се е наранил умишлено и е запалил огъня с напоени със запалима течност кърпички. И до днес не всеки е убеден, че фактите са точно такива (Мейхър оттегли самопризнанията си, оправдавайки се с изтощение и натиск).
Тази мрачна история последва фаталната стрелба срещу милиардерката Хелен Пастор, 77-годишна наследница на имоти, убита по време на посещение при сина си, който по това време е в болница. По-късно става ясно, че собственият ѝ зет, Войчех Яновски, е поръчал професионалното убийство, за да подсигури наследството на болната си половинка (която оцелява).
Скандалите са част от фолклора на Монако. Известните досиета „Dossiers du Rocher“, публикувани през 2021 г. и базирани на съдържанието на анонимен уебсайт, разкриха тъмната страна на прочутата кралска фамилия на Монако. Хакнати имейли извадиха наяве офшорни тръстове, скрити холдинги, финансови нередности и експлозивни детайли, включително плащания, правени към любовниците на принц Албер II и двете му незаконни деца. Досиетата описват подробно и екстравагантните навици за харчене на съпругата му Шарлийн.
Докато основната заподозряна остава в неизвестност, този опит за убийство е просто поредният сюжетен обрат в една все по-мрачна глава за това, което някога се смяташе за средиземноморски рай за едни от най-богатите хора на планетата. Тъй като грозната страна на тази част от Френската ривиера се разкрива все повече, изглежда, че забавлението за кралското семейство на Монако, перачите на пари и санкционираните олигарси е приключило.
В страната на луксозните яхти, Формула 1 и скъпите хотели, дискретността винаги е водеща. Когато тя вече не е гарантирана, ултрабогатите се местят. Но тъй като светът става все по-нестабилен, идеята, че някъде съществува напълно сигурно убежище, става все по-трудна за поддържане. Може би най-сигурният вариант за най-богатите мъже в света би бил просто да плащат данъци.
Intrigi.bg
