В добрите не чак толкова стари времена на интернет не се скандализирахме чак толкова лесно. Ето, през 2022 г. единствената касова бележка, която успя да докара повече от 50 коментара, беше от Банско и съдържаше лазаня и шкембе чорба, по 40 лева бройката.
Сега всяка касова бележка от родните заведения, щракната набързо и качена из социалните мрежи, може да превърне човека в могъщ инфлуенсър.
Имам усещането, че върви някакво скрито онлайн надцакване кой ще обяви най-тлъстия „Всичко коз!“ с бележката си.
Участниците обаче са забравили една дребна, но важна злепоставяща ги подробност – изцяло техен избор е да седнат в заведение, което според тях е прекомерно скъпо. И не само са седнали, но са и консумирали, като често увековечените касови бележки показват немалък пир от първо, второ, трето и алкохол.
И какво иска да ни каже авторът – че чак след угощението се е сетил, че цените не му допадат, и от добра душа решил да предупреди другите?
Позволете ми да се усъмня в този спонтанен алтруизъм и вместо него да заподозра най-банален лов за лайкове и коментари. Видя се, че тази година, особено след приемането на еврото, цените по българските заведения ще са тема, по-парлива от обикновеното.
Затова потребителите надушиха как да съчетаят три любими занимания в едно – да ходят по ресторанти, да мрънкат и да търсят съчувствие.
Много по-разумно е да се запитаме кой стои като мазохист по места, които не са му по джоба.
Вярно, обслужването в някои български заведения е компромисно, само че още не са спрели да носят менютата на клиентите.
Зад престорения плач по уж скъпите барове и ресторанти прозира и кривото схващане, че на родна почва всичко задължително трябва да е евтино на ръба на благотворителността. Като че ли на местния ресторантьор не му е позволено да сложи надценка и да има печалба, а е длъжен да продава на изкупни цени.
Вродената човешка алчност – общочовешка, не българска – винаги ще пръква места, които са неразумно скъпи.
България не е гръмко изключение от правилото, негово потвърждение е. Немалко собственици от ресторантьорския бранш се самозабравиха с цените, видяхме ги вече по репортажите с таратор за 9 евро и цаца за 12 евро.
Тези обаче винаги ги е имало. Както и онези, с по-поносимите цени.
Общото е, че и при двата типа има кой да отиде, да яде и пие, чак после да се възмути. Ако си истински възмутен, не сядаш във въпросното заведение. Камо ли да поръчваш.
Ставаш и си тръгваш демонстративно, за да покажеш, че портфейлът ти избира да те отведе другаде. По тази причина когато и ти, и портфейлът ти са избрали да са „на скъпото“, сниманата впоследствие касова бележка няма търсеното послание. И няма тежест.
Напротив, тя олеква и подсказва, че зад нея има само жажда за палци нагоре. При това – виртуални.
Intrigi.bg
