Повече от година след тежката железопътна катастрофа край Локорско, при която загинаха двама железничари, а шестима души бяха ранени, оцелелият помощник-машинист Свилен Хумарски разказа по bTV за драматичните секунди преди сблъсъка и последствията, които продължава да носи и днес.
На 15 януари 2025 г. два товарни влака се сблъскаха челно в междугарието Кремиковци – Световрачане. Инцидентът отне живота на двама души и предизвика сериозни въпроси за безопасността на железопътния транспорт. Към момента разследването на Националната следствена служба все още не е приключило.
„Отидохме като за един нормален и спокоен работен ден“, разказа Хумарски пред bTV. По думите му локомотивната бригада е била извикана да придвижи композиция от 16 вагона с над 1000 тона метален скрап от товарен коловоз зад гара Кремиковци към гара Световрачане.
В локомотива са били трима души – машинистът, помощник-машинистът Свилен Хумарски и още един служител.
Секундите преди удара
Хумарски си спомня, че малко преди спирка Локорско, в участък с ограничена видимост заради крива по трасето, екипажът внезапно забелязал насрещно движещ се влак.
„Машинистът веднага задейства аварийно спиране. Аз също посегнах към крана, за да спра, но той беше заключен“, разказва той.
Според него композицията се е движела с около 50-52 км/ч, а огромната маса на влака е направила спирането практически невъзможно.
„Бяхме с над 1000 тона скрап и 16 вагона. Дори баща ми да беше на релсите, нямаше как да спра този влак“, казва той.
Екипажът е разполагал с едва 10-12 секунди до неизбежния сблъсък.
„Легнахме на пода на локомотива и просто чакахме удара. Мислехме, че умираме. Казах на машиниста: „Дано Господ ни опази“.
„Ставайте, момчета! Живи ли сте?“
След сблъсъка Хумарски губи съзнание. Когато се събужда, е тежко ранен.
„Главата ми кървеше силно. Лявата страна на тялото ми беше натрошена. Седем ребра, ръка, таз – всичко беше счупено.“
Първата му реакция била да потърси колегите си.
„Виках: „Ставайте, момчета! Живи ли сте?“ Но никой не ми отговори.“
Малко след това локомотивът се запалва.
„После видях по снимките, че другата машина буквално е експлодирала. Имаше огромно кълбо дим и огън.“
Двамата му колеги загиват на място.
„Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата загинаха на място. И до днес това е пред очите ми.“
Травмата остава
Въпреки изминалото време, Хумарски признава, че психологическите последици от катастрофата не отслабват.
„Времето не помага. Напротив – става по-лошо. Имам тревожност, паник атаки, високо кръвно, световъртеж. Ходил съм по лекари, лечители, баячи. Нищо не помага.“
Той разказва, че всяка седмица посещава църква и ежедневно се моли.
„Никога няма да забравя този ден.“
Спор за отговорността
Оцелелият помощник-машинист е категоричен, че основната вина за трагедията е на ръководителя движение и диспечера.
По думите му локомотивната бригада е получила разрешение за заминаване от товарен коловоз, въпреки че е имала възражения относно процедурата.
„Не искахме да тръгваме от този коловоз. Многократно сме се противопоставяли на тази практика“, твърди той.
Според Хумарски композицията е трябвало първо да бъде изведена до гарата и едва след това да потегли от приемно-отправен коловоз по установения ред.
Какво казват от БДЖ
От „БДЖ – Товарни превози“ обаче представят различна версия. В официална позиция дружеството посочва, че разследването все още продължава, но вече са установени тежки нарушения на правилата за безопасност.
Според окончателния доклад на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, маневреният влак е потеглил неправомерно от индустриален коловоз, който не е бил определен за изпращане на влакове съгласно нормативните изисквания.
От БДЖ посочват, че локомотивната бригада е заминала без разрешаващ сигнал и без необходимата писмена заповед за движение при специални условия.
Въз основа на тези констатации Свилен Хумарски е бил дисциплинарно уволнен. Решението е предмет на съдебен спор, като по делото вече са назначени експертизи.
Освен това Хумарски води отделно дело срещу работодателя си за обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука.
Докато институциите продължават да изясняват всички обстоятелства около катастрофата, за оцелелия помощник-машинист най-тежки остават спомените от онези няколко секунди преди удара и загубата на колегите му.
„Никога няма да забравя този ден“, казва той.
Източник: dir.bg
Razkritia.com
