Ако в съдебната система у нас в последните години се е оформило нещо безспорно, то това е, че около бившия ресторант „Осемте джуджета“ е съществувал неформален и почти мафиотски център на власт, оглавяван от ексследователя и лобист Петьо Еврото, който мистериозно изчезна от България. Въпросната паралелна власт успява да присвоява бизнеси със съдействието на прокуратурата (случаят „Изамет“), да действа като бухалка и да урежда постове, включително в европейски структури. И то с помощта на официалната политическа власт. Потвърждение за това даде и главният прокурор на ЕС Лаура Кьовеши в интервю за bТВ преди дни.
В него тя говори за „натиск“ на българско правителство при назначаването на Теодора Георгиева за европейски прокурор от България. И макар бившите управляващи да опитват да парират ефекта от думите й, безспорно ясно стана следното: след като по онова време кандидатката за европрокуратурата отива при Петьо Еврото за официална държавна подкрепа, тя я получава. Документите, показват, че макар и класирана на трето място от професионалната комисия, Георгиева е избрана от кабинета „Борисов 3“. С писмо, изразяващо волята на правителството, постоянният представител на България в ЕС – по онова време Димитър Цанчев, съобщава, че страната ни предпочита Георгиева да бъде избрана, а не класираните преди нея.
Подобен развой всъщност прави публична връзката между Петьо Еврото и решенията, вземани от правителството.
Обяснението на Кьовеши
Шефката на европрокуратурата твърди за пряка намеса от българското правителство в процедурата по избор на европрокурор на фона на дисциплинарно производство срещу Теодора Георгиева. То започна след огласяването на записи, на които се чува разговор между нея и Петьо Еврото. Производството приключи през февруари 2026 г. със заключението, че Георгиева е виновна за „тежко нарушение“.
По думите на Кьовеши кабинетът (с премиер Бойко Борисов – бел. авт.) се е намесил и е обърнал класирането, въпреки че в него Георгиева е била на последното, трето място. „След намесата на правителството тя беше назначена за европейски прокурор“, каза Кьовеши. От думите ѝ стана ясно още, че разговорът с изчезналия лобист Петьо Еврото „е свързан с начина, по който г-жа Георгиева е била назначена за европейски прокурор“.
Георгиева стана европейски прокурор през 2020 г. след национална процедура за подбор, която предшества изслушване и класиране от европейски комитет на различни юристи (който заседава във Виена). След поредица спънки за кандидати с интегритет и безспорни качества като прокурорите Божидар Джамбазов и Сава Петров, до финалния етап стигат три номинации: Десислава Пиронева, Светлана Шопова-Колева и Теодора Георгиева.
През 2020 г., в третото правителство на ГЕРБ, министър на правосъдието по времето, когато тече процедурата, е Данаил Кирилов.
Пред „Капитал“ той категорично отрече да е фаворизирана определена кандидатка, както твърди Лаура Кьовеши. „Това, което направих след националния подбор, е с писмо на Министерството на правосъдието да придвижа трите имена към комитета по избора“, каза Кирилов. „В България не се прави класиране: комисията по подбора излъчи трима души, ние ги изпратихме към Брюксел, а впоследствие там ги класираха. До избора на Георгиева се стигна, след като другите две прокурорки – Пиронева и Шопова, се отказаха сами“, обясни той. И продължи: „Г-жа Пиронева стана зам. главен прокурор, а Шопова получи високо назначение някакво в България – не помня какво, но искаше дори да си подава отвод в министерството, а ние ѝ казахме, че оставки не приемаме.“
Проверка сочи, че първата част от изказването му е вярна: през 2019 г., докато тече процедурата по избор на европейски прокурор, кандидатиралата се Десислава Пиронева (класирана първа от международния комитет) мистериозно получава оферта за повишение до зам. главен прокурор. И го приема, отказвайки се от процедурата за позицията при Лаура Кьовеши.
„Никога не съм се отказвала“
Официални данни за „висока позиция на Шопова“, както твърди Кирилов, обаче няма. Тя е класирана от комитета на второ място и следва да е логичният избор, след като първата в класацията се е оттеглила.
„Никога не съм се отказвала от конкурса. Пред никого“, каза пред „Капитал“ Шопова, която в момента е европейски делегиран прокурор.
Според информация, подкрепена с документите, изпратени до европейските институции – действително никъде в тях няма отказ на Светлана Шопова. Нещо повече, юристката е класирана на второ място и след оттеглянето на Пиронева (която става зам. главен прокурор) е логично тъкмо тя да бъде избрана. Това обаче не се случва. А причината всъщност се крие в разговора между Теодора Георгиева и Петьо Еврото, който беше публикуван години по-късно, но времево предшества всички тези събития.
Георгиева към Еврото: „Държавата да ме излъчи“
Въпросното 4-минутно видео се описва като среща, на „която се обсъжда евентуалното ѝ назначаване“. Георгиева признава за срещата, но твърди че няма как да има намеса в назначението ѝ, защото изборът е направен от европейските институции.
Съдържанието на записа от разговора обаче сочи друго – самата Георгиева настоява пред Петьо Еврото държавата да застане зад номинацията ѝ. „Подреждането от комитета не обвързва държавата членка“, казва тя. А бившият следовател я пита: Държавата ли трябва да посочи?“ Георгиева отговаря, че държавата може сама да определи кой да бъде нейният кандидат, а впоследствие „ще натиснат бутоните и всички ще бъдат избрани анблок“.
Веднага след това Петьо Еврото провежда телефонен разговор – с кого не е ясно. Но той ясно изрича, че трябва да се измисли „как да се оттеглят ония, другите две“ (Пиронева и Шопова – бел. авт.).
Оттеглянето на Пиронева очевидно е измислено – тогавашният главен прокурор Иван Гешев изненадващо я кани в екипа си и така се упражнява социалистическото ноу-хау „понижение чрез повишение“. Пиронева приема офертата, а в началото на настоящата 2026 г. признава публично, че решението тогава да не бъде избрана за европейски прокурор от България е било изцяло политическо.
И ако за връзките между Гешев и Петьо Еврото в миналото не само може да се предполага, защото Гешев на практика препятства разследването на „Осемте джуджета“, както направи и наследникът му Борислав Сарафов, то за преки връзки между Еврото и политическата власт в лицето на кабинета „Борисов“ не е имало толкова ясни данни.
Постоянният представител в ЕС: „Подкрепяме Георгиева“
След разговора между Георгиева и Еврото в тайната стая на „Осемте джуджета“ бившият следовател иска от някого по телефона другите две претендентки да се оттеглят, но досега не беше публично ясно какво точно се е случило после.
В прокуратурата неофициално се знае, че Георгиева е била фаворитка на кабинета „Борисов“, но защо и как – остава загадка. Затова, когато Лаура Кьовеши каза миналата неделя, че правителството е оказало „натиск“ за назначаването на Георгиева, логично вниманието се насочи към тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов, който отрече. „Няма такова нещо като предпочитане на третия кандидат. Другите две се отказаха“, повтори той няколко пъти.
Думите му обаче са много далече от истината, но стигането до детайли е трудно, тъй като кореспонденцията между България и Брюксел е засекретена. Според документи, на 2 юни 2020 г. тогавашният официален представител на България в ЕС Димитър Цанчев изпраща в писмо позицията на страната ни до генералния секретар на Съвета на ЕС Йепе Транхолм-Микелсен. Изразявайки волята на българското правителство, Цанчев пише, че първата излъчена Десислава Пиронева е станала зам. главен прокурор и България смята, че Теодора Георгиева трябва да бъде класирана на първо място.
Досега твърденията, че кабинетът на Борисов е избрал на практика Теодора Георгиева, бяха отричани. И случаят изглеждаше като думата на Кьовеши срещу думата на бившия правосъден министър от ГЕРБ, който явно се осланя на факта, че кореспонденцията е класифицирана. Документът с подписа на представителя на България в Брюксел обаче ясно сочи, че разговорът между Георгиева и Петьо Еврото – с искането държавата да застане зад нейната номинация, е дал резултат. Защото постоянните представители на държавите членки в Брюксел на практика са посланици в ЕС. И изразяват официални държавни позиции.
Димитър Цанчев беше лаконичен: „Всичко, което съм направил, не е лично мое решение, а е официална позиция, базирана на указания, които съм получил от българското правителство през Министерството на правосъдието.“
Така става все по-ясно, че телефонните разговори (и едва ли само по този повод), които Петьо Еврото е водил с представители на официалната власт от дивана в кръчмата, са били с ранг на държавна политика.
Intrigi.bg