БСП е на колене след последните избори. Шансовете за съвземане на партията намаляват заради чисто битовите несгоди, които съпътстват политическия провал и оставането на столетницата извън парламента. Буквално до дни социалистите трябва да освободят сградата на столичната улица „Позитано“, която е тяхна централа вече в продължение на 36 години. По закон срокът за това действие е едномесечен, но социалистите търсят вратички да останат с аргумента, че дори да не са парламентарно представени у нас, имат евродепутати.
Опит за внасяне на спокойствие в левите редици прави и Кристиан Вигенин, който е член на Европейския парламент. В пост в социалните мрежи той твърди, че сградата, в която се помещава централата на столетницата, е защитена за следващите три години. Но как е защитена, не ни обяснява.
Зданието, населявано от администрацията на БСП, е своеобразен архитектурен символ на социализма. По ирония на съдбата е построено буквално месеци преди промените на 10 ноември 1989 година. Проектирана в стила на късния социалистически брутализъм – масивен бетон, широки и тежки стълбища и дълги коридори с кабинети от двете страни, сградата е трябвало да приюти Градския комитет на БКП в столицата. След натиска на улицата през 1990 година ръководството на преименуваната от БКП в БСП партия решава мъдро да скрие апарата на „Позитано“ и практически да го евакуира от Партийния дом на Ларгото, където днес вече заседава парламентът.
Именно на „Позитано“ своите стратегии пише Александър Лилов, а в един от кабинетите си митичният Андрей Луканов чертае планове как да превърне политическата власт в икономическа. През „Позитано“ минават всички видни фигури на левицата от последните години на комунизма и първите 36 на демокрацията.
Като започнете от Петър Младенов, минете през Жан Виденов, Нора Ананиева, Румен Овчаров, Георги Първанов, Николай Добрев, Сергей Станишев, Татяна Дончева, Мая Манолова, Михаил Миков, Илияна Йотова и стигнете до Корнелия Нинова, Атанас Зафиров и сегашния председател Крум Зарков. Впрочем последните три имена пряко се свързват с нерадостните резултати на отминалия на 19 април извънреден вот, но едва ли само те са причина за срива.
Корнелия Нинова е обвинявана, че клекна на либералната секта и влезе в четворната коалиция като вицепремиер и министър на икономиката, Атанас Зафиров получи тежки упреци, че се занити в управлението на ГЕРБ, ИТН и БСП като вицепремиер, а Крум Зарков бе критикуван заради публичните колаборации с кръга „Капитал“ малко преди да се завърне в активната политика и да заеме най-високия пост на „Позитано“. Виновниците и грешниците обикновено ги отсява историята. Сега са по-важни фактите, които са твърде притеснителни за онези последни 100 хиляди верни симпатизанти на социалистическата идея, които останаха непредставени в Народното събрание.
Освен неяснотата около сградата на „Позитано“ още по-страшна изглежда финансовата криза в партията. Столетницата, която в големи периоди от последните 80 години управлява страната, кове коалиции или стои в сянка на процесите, сега е извън мача и първият резултат от това е разбягването на всички спонсори. Ако към това добавим недалновидността на новия лидер Крум Зарков да влезе в една безсмислена предизборна коалиция, която го спъва да получава субсидия, картинката се изяснява напълно. Това ръководство на партията просто получи двойка по математика. При положение че БСП участваше на изборите самостоятелно, тя нямаше да вземе по-малко от сегашните 3%, които й гарантират някаква годишна субсидия, даваща възможност да си покрива елементарните нужди. За коалициите прагът обаче е 4%. И така „червените“ остават на сухо.
Още преди началото на предизборната кампания новите шефове на БСП алармираха, че наличните средства на партията са изчерпани и за да участват на изборите, ще трябва да теглят кредити. Очевидно и кредитите не помагат, когато се залага на куци коне в кампанията.
Така днес БСП е без държавна субсидия, която е основният гарант пред банките. Последното означава само едно – действителен фалит. Във финансовата тъмнина има малък лъч, но той е незначителен и няма как да реши проблемите. Очаква се субсидията за първите четири месеца от 2026 година, когато партията все пак бе парламентарно представена. Сумата едва ли ще бъде достатъчна освен за еднократно изплащане на заплатите на около 70 служители в централата на „Позитано“, които вече са разбрали, че трябва да си търсят нова работа и могат да разчитат на някакви трохи от борсата по труда, при това краткосрочно.
Новото ръководство на „Позитано“ мълчи какво ще прави. Единствен по темата говори заместник-председателят Атанас Мерджанов, който заяви, че партията е работила и в по-трудни условия на нелегалност, но пак е оцелявала. Последното звучи силно, ако беше казано преди 36 или преди 76 години например. В началото на втората четвърт от XXI век нещата май са по-различни и може би далеч по-цинични.
Intrigi.bg
