Изпълнителният директор на социологическата агенция „Галъп интернешънъл болкан“ коментира актуалната политическа обстановка в интервю пред „Стандарт“.
– Г-н Петков, кои са причините, довели до голямата победа на „Прогресивна България“ (ПБ) на парламентарните избори на 19 април?
– Първият фактор е консолидацията на вота. Подкрепата на по-малките партии като „Величие“, МЕЧ и БСП отива в „Прогресивна България“. От друга страна близо 140 000 избиратели на „Възраждане“ преливат в партията на Румен Радев. 38,2% от гласувалите на изборите през 2024 г. за ПП-ДБ също отиват в новия политически субект. Социологически погледнато има сериозно преливане на електорат от гореизброените формации към „Прогресивна България“.
От друга страна се забелязва, че партията на Радев печели категорично битката в областните центрове и особено в София и Пловдив. Това е сериозен допинг в изборния ден. Най-голямата изненада, според мен, е подкрепата на 39,2% от представителите на възрастовата група между 18 и 24 години. На второ място по подкрепа в тази възраст с 20% е ПП-ДБ. Основният извод е, че „Прогресивна България“ спечели най-много от младите гласоподаватели. Третият елемент е, че близо две трети от негласувалите на предходните избори са подкрепили Радев. Това е сериозен стимул за всяка една формация. Вижда се с просто око, че „Прогресивна България“ печели практически поравно от всички страни.
Друг важен фактор е, че протестният вот свързан с гнева на избирателя, също бе пренасочен към новия участник. В обществото има определено недоволство от прехода при влизането ни в еврозоната. Това е особено видимо в цените на хранителните стоки. Реално психологически обществото се чувства неудовлетворено от това, че цените се трансформират в сходни числа от лева в евро. Това създава усещане за обедняване и неудовлетвореност. Когато социологията работи с усещания от негативния спектър обикновено това води до изненади. Всичко това се пренасочи към партията на г-н Радев.
– Защо хората наказаха ГЕРБ-СДС и близо 200 000 от симпатизантите им гласуваха за ПБ?
– Участието във властта винаги изхабява. Няма партия в българската социална реалност, която след управление да не е търпяла електорални щети. Това е нормално и се случва навсякъде по света. Според мен проблемът не е в отиващите към „Прогресивна България“ избиратели на ГЕРБ, а по-скоро в тези, които не са отишли да гласуват. Тези избиратели по-трудно се връщат чисто като работа на терен. Тук партията на Борисов трябва да направи сериозен дълбинен анализ на причините за отлива на доверие. След като отшумят емоциите от изборите в неделя е нужен фокусиран поглед навътре в партията за изготвяне на решения в новата политическа ситуация. Ролята на опозиция за ГЕРБ не е нещо непознато. Въпросът е да бъде структурирана като градивна и аргументирана, а не като креслива и неспособна да дава работещи решения в определените сфери на обществото.
– БСП е с нов партиен лидер в лицето на Крум Зарков, аплодира го дори опозицията. Но защо над 500 000 леви гласове отидоха при Радев? И накъде върви тази партия след като за първи път от демократичните промени у нас тя не е представена в парламента?
– На практика голямата сензация от тези избори е историческото отсъствие на „столетницата“. Предизборните сондажи, както и exit poll-а на “Галъп Интернешънъл Болкан“ категорично показваха, че БСП няма да намери място в новия парламент. Това се случва за първи път в съвременната ни история. С края на БСП започва нов политически цикъл, което пък е симптом за промяна на политическата ни система. Основният проблем при БСП е свързан с това, че тази партия забрави своите основни принципи – да защитава работниците, уязвимите и бедните. Партията се напълни с милионери, които по никакъв начин не говорят на езика на обикновения червен привърженик. Логично ерозията продължи дълго и доведе до символния край на една ера. Последният пирон беше братоубийствената война около пленума за избор на ново ръководство. Колкото и да е странно БСП последва по почти идентичен начин съдбата на своя архивраг СДС. Краят и на двете се оказа тъжен и болезнен. Със сигурност можем да кажем, че навлизаме в нова политическа ера след края на елементите от миналото – СДС, БСП и фигурата на Ахмед Доган. Новото вече е налице. Предстои да видим какво ще бъде в своята цялост.
– „Възраждане“ влязоха в Народното събрание на косъм след прескачането на бариерата. Къде се разпиляха техните гласове?
Реклама
– Още преди изборите ние от „Галъп Интернешънъл Болкан“ отчетохме, че появата на Радев ще изсмуче електорат от „Възраждане“. Нашите данни и анализи се потвърдиха. Цели 48,3% от гласувалите през октомври 2024 г. за партията на Костадинов на вота в неделя са отишли в ПБ. Това е сериозна политическа щета. Основната причина за този регрес е неспособността да се води диалог и да се отстъпва от крайните позиции в тази партия. Българското общество не харесва крайностите и обикновено страни от тях. Ако бяха по-дипломатични и умерени, може би „Възраждане“ щеше да има друга съдба на тези избори.
– В каква кондиция влизат ПП-ДБ в новия политически цикъл в България при явни търкания между отделните лидери в коалицията? На какви процеси можем да станем свидетели в тази коалиция?
– Определено коалицията показа по-добри резултати от предходните избори. Има леко увеличение на подкрепата към тях с около 60 хиляди гласа. Но дотук спират добрите новини. Определено тежестта на депутатите в коалицията е променена. Много от депутатите в новия парламент ще бъдат от ДБ и ДСБ. Представителите на ПП ще бъдат малцинство в коалицията в новия парламент. Това не може да не доведе до напрежение. Голямото предизвикателство пред ПП-ДБ реално е дали ще се опитат да се договарят с Радев, или ще изберат подход на градивна опозиция. Мисля, че към момента дори те нямат отговор на този въпрос. Безспорно скандалът около „Петрохан“ нанесе сериозна електорална щета на тази либерална формация. Другият голям скандал около липсата на знакови лица в листите също даде своето в негативна посока. ПП-ДБ определено показват слабости, когато са в опозиция. От тях зависи дали ще се държат по-адекватно този път.
– Очаквате ли абсолютният победител на вота Румен Радев да оглави еднопартийно управление и какви биха били рисковете от един такъв подобен ход?
– Даденият от обществото мандат за управление определено задължава Румен Радев да поеме държавата. Въпросът е, че това е трудна задача по принцип, защото еднопартийното управление може да бъде както възможност, така и затруднение. Когато има желание за реформи, съчетано с административен капацитет в определени системи, които „са замръзнали“, това е добре. Когато реформите отсъстват или са минимални поради нежелание и страх в политиците, това е много лошо. Сега идва исторически прозорец, в който с реални действия може да има отместване в положителна посока в социалната, здравната или образователната система. Големият проблем в българската история е, че обикновено политиците, консолидирали цялата власт около себе си, не извършват дълбоки реформи, а се занимават с консумация на власт. Това по правило води до неприятен край.
– Абсолютно мнозинство от 160 депутати, необходимо за промяна в Конституцията, в 52-я парламент може да бъде осъществено. Освен т. нар. „ Домова книга“ за избор на служебен премиер, кои други текстове бият на очи и трябва да бъдат редактирани?
– Напълно е възможно да бъде ревизирана т.нар. „Домова книга“ поради трудностите, които създава тази опция не толкова от конституционна, колкото от политическа гледна точка. Ако се върнат предишните текстове на Конституцията, това би било според мен по-работещо в българската социална реалност. Разбира се, не е добре да се правят други конституционни реформи, защото с постоянните корекции тя ще заприлича на швейцарско сирене от една страна, а от друга – няма и т.нар. „конституционен момент“ за това. Разбира се, това не означава, че не бива да има широка обществена дискусия, последвана от експертна такава, за това как да бъдат по-ефективни системите на държавно управление. Повечето мерки, които могат да променят неработещите модели, са свързани с адекватни промени в законодателството, а не в конституционното поле.
– Освен спешното приеман е на бюджет след като НС бъде конституирано, кои трябва да са стъпките на новите депутати?
– Първият тест за новото Народно събрание, ще бъдат дебатите и предложеният бюджет за 2026 г. Този дебат закъсня ужасно, но е добре да се предложи финансова рамка на държавата , която да съответства на периода на прехода в еврозоната. Това ще гарантира по плавното преминаване в този труден за обществото период. След това трябва да започне дискусия за попълването на всички институции с изтекли мандати. Да бъдат намерени подходящите за позициите хора и да бъдат гласувани в НС. Това е доста трудоемка задача. Необходим е доста сериозен кадрови ресурс за изпълнение на всички тези цели.
– Доколко и как изборът на Радев за министър-председател ще повлияе на външната политика на България?
– Предстои да се види „Прогресивна България“ в кое политическо семейство ще подаде заявка за участие. Това не го знаем. Дали в ЕНП, либералите или консерваторите? От това зависи и какво ще бъде отношението към Румен Радев като министър-председател в международен план. Това неминуемо ще повлияе на външната ни политика, защото фигурата на министър-председателя е най-представителната от политическа гледна точка в нашата страна. След първите срещи на Радев в ЕС ще проличи и какво ще бъде неговото поведение.
Източник: Narod.bg
