Прилепът демон Камазоц: Това ли е истинският Батман

1

Н а фона на споровете кой е следващият актьор, който трябва да облече легендарния костюм на Батман в едноименния филм за супергероя, нека погледнем към една друга история за човека прилеп. 

Той се казва Камазоц („смъртоносен прилеп“ на езика на маите от Гватемала) и е същество познато от мезоамериканската митология. То се описва, като опасно същество, обитаващо пещери. Култът към това животно започва сред индианците сапотеки (една от най-важните цивилизации в Мезоамерика – бел.ред) от Оахака, Мексико. По-късно фигурата е приета в пантеона на племето киче и легендите за бога прилеп са записани в литературата на маите, посочва Ancient Origins. 

В много култури прилепите се смятат за плашещи същества. Те са активни предимно нощем и затова се обвързват с тъмнината и мрака, асоциират се и със смъртта. Много от разпространените видове имат и сравнително странен външен вид, което ги прави още по-отблъскващи за хората. Съществува вид, който действително пие кръв (прилепът-вампир, Desmodus Rotundus). 

В културата на маите богът на прилепите Камазоц е свързан със смъртта. Камазоц е и името на чудовищно същество, което обитавало пещера, наречена „Попол Вух“ (на езика киче Popol Wuj – бел.ред). В буквален превод името означава „къщата на прилепите“, съобщава Ancient Origins. Повечето учени смятат, че Камазоц е вдъхновен от обикновения прилеп-вампир, но други предполагат, че е базиран на гигантски прилеп-вампир, който вероятно е изчезнал някъде през плейстоценския период. 

“Чудовищен прилеп” 

В “Попол Вух”, древен митологичен текст на маите, Зотилаха е името на пещера, обитавана от Камазоц – чудовище с приблизително хуманоидно тяло, глава на прилеп и нос, наподобяващ кремъчен нож. Твърди се, че чудовището нападало жертвите и ги обезглавявало. В „Попол Вух“ е записано, че това същество обезглавява героя на маите Хунахпу. Камазоц е един от четирите животински демона, отговорни за унищожаването на човечеството през Епохата на Слънцето.  

Прилепите-демони са често срещани в Южна и Централна Америка. Друг такъв пример е Чончон в Перу и Чили, за който се смята, че е създаден, когато магьосник, извършва магически обред, в резултат на който от отрязаната му глава след смъртта израстват гигантски уши и нокти, а гигантските уши се превръщат в крила. 

Гигантски прилепи-вампири 

През 1988 г. в провинция Монгас във Венецуела е открит фосил на прилеп-вампир. Прилепът е бил с 25% по-голям от съвременния прилеп-вампир и е наречен Desmodus Draculae.   

Находища, съдържащи негови образци, са открити в Юкатан, Белиз, Северна Бразилия и Венецуела. През 2000 г. зъб от D. Draculae е намерен в Аржентина – много по на юг от съвременния ареал на рода Desmodus. Трудно е да се определи, кога точно е изчезнал D. Draculae и дали изобщо е изчезнал. Досега всички находища са датирани в периода между късния плейстоцен и късния холоцен. 

Наблюдения на D. Draculae 

Учените са наблюдавали мистериозни, гигантски прилепи. Едно от най-ранните наблюдения датира от 1947 г., когато учени твърдят, че са видели няколко големи летящи същества, които са описани като гигантски прилепи (въпреки че някои хора твърдят, че това са бил птерозаври). 

В началото на 50-те години на ХХ в. бразилска двойка твърди, че се е натъкнала на същество, подобно на прилеп в същата долина, в която са открити вкаменелости от D. Draculae в Бразилия. През 1975 г. в Пуерто Рико избухва епидемия от осакатявания на животни. Фермер разказва, че е бил многократно нападан от две сиви същества, който имали структура  подобна на птици. Тези същества били видени и от други хора по време на епидемията от осакатявания. В средата на 70-те години на ХХ век в Тексас, фермер твърди, че е срещнал плешиви прилепи или подобни на птерозаври същества с къси човки и лица, подобни на горили. Твърди се, че са намерени и отпечатъци на това същество. 

Дали D. Draculae е вдъхновил историята на Камазоц? 

Обикновеният прилеп-вампир D. Rotundus има размах на крилете от 20,32 см. D. Draculae е бил с 25% по-голям, той е имал нужда от повече кръв и вероятно е щял да напада по-големи животни – а може би дори и хора. Несъмнено е, че нападение от рядък гигантски прилеп би породило легенди за свръхестествени чудовища. 

Въпреки примамливите доказателства и странните истории за срещи с гигантски прилепи, засега няма неоспорими доказателства, че D. Draculae е бил достатъчно разпространен, за да се среща редовно от древните жители на Южна и Централна Америка, или че гигантският прилеп-вампир е жив и днес. 

Въпреки това, фосилните доказателства сочат, че D. Draculae може да е съжителствал с хората в продължение на хиляди години в Америка. 

По темата

Източник: vesti.bg