
- Все още липсва публично достъпна информация от измерванията в реално време
- Екоминистерството изисква инвестиционна програма, без да налага наказателни мерки
- Югозападният регион е енергиен „заложник“ на централата, която планира модернизация и замяна на мазута с газ, междувременно обгазяването продължава
Липсата на прозрачна и навременна информация винаги води до съмнения и спекулации за нередности. В този капан от години се върти въпросът за замърсяването на въздуха в района на Бобов дол от едноименната топлоелектрическа централа.
Темата отново излезе на дневен ред в началото на февруари, след като международната екологична организация „Грийнпийс“ публикува данни от измервателните станции в Бобов дол за цялата 2025 година, получени по Закона за достъп до обществена информация.
Замърсяването до миналата година там се измерваше само чрез мобилна станция на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда (ИАОС). Тя е отчела 30 превишения на средночасовата норма за серен диоксид от 350 микрограма на куб.м. Законът позволява до 24 такива превишения годишно. Като една от основните причини е, че централата се пали с мазут, който е богат на сяра.
„Тези превишения трябва да са основание за затваряне на централата, но на практика това не се случва“, коментира адвокат Регина Стоилова. Министърът на околната среда и водите в оставка Манол Генов обаче издаде предупреждение, направи среща с централата и поиска тя да предостави инвестиционна програма.
На този фон вече 4 години продължава делото за затваряне на ТЕЦ-а, който се свързва с бизнесмена Христо Ковачки. Бившият министър на околната среда и водите по време на първия кабинет на Кирил Петков – Борислав Сандов беше издал такава заповед, но съдът не приема аргумента за предварителното изпълнение и постановява, че ще гледа доказателствата за замърсяването на околната среда в делото по същество.
Нормите
- SO средноденонощна (24-часова) норма за опазване на човешкото здраве: 125 µg/m³ (да не бъде превишавана повече от 3 пъти за една година)
- Средночасова норма (1 час) 350 µg/m³ (да не бъде превишавана повече от 24 пъти за година
- Алармен праг за SO (за кратковременни остри замърсявания): 500 µg/m³
- Фини прахови частици 10 ( 3ФПЧ10) средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве е 50 µg/m (да не е превишавана повече от 35 пъти за година)
Какво показват данните
Отчетените 30 превишения са в рамките на 87 дни, в които станцията е работила. Това показва, че местното население е изложено на опасно замърсяване, над законовите лимити за опазване на здравето. Информация обначе не се публикува никъде, защото данните са от мобилна станция, които не са публични и става известна заради „Грийнпийс“- България.
От април 2025 г. в село Големо село има станция за постоянно измерване, поставена от ТЕЦ „Бобов дол“. До края на декември 2025 г. тя е регистрирала общо 25 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. Данните от нея се излъчват на телевизор в общината, но не се четат ясно, сигнализират граждани, не се и публикуват никъде в реално време. Нито едно от тези превишения не съвпада със засечените от мобилната станция, показва анализът на екологичната организация.
Така общо в двете станции в Големо село са регистрирани 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. Но и двете станции не са работили през цялата година, което означава, че има скрито замърсяване, което нито една от двете станции не е отчела. Това означава, че липсват ясни данни за реалното състояние на въздуха в региона за цялата година.
„Въпреки, че станцията има индикативен характер, отчетените превишения не надвишават броя на нормативно регламентираните“, посочиха в отговори за „Капитал“ от ТЕЦ „Бобов дол“.
Ако превишаването на средноденонощната норма е продължително, е необходимо хората да бъдат уведомени. За цялата година аларменият праг не е достиган (концентрация на над 500 µg/m за три последователни часа), но заради честите превишения трябва да се вземат мерки, защото проблемът е хроничен, обясняват от „Грийнпийс“.
Данните
С мобилната станция на ИАОС (за общо 87 дни измервания)
- 30 превишения на СЧН за SO2 (6 над нормата от 24 годишно)
- 4 превишения на СДН за SO2 (1 над нормата от 3 годишно)
С автоматичната станция, поставена от ТЕЦ-а (април-декември 2025 г.)
- 25 превишения на СЧН за SO2 (1 над нормата от 24 годишно)
- 0 превишения на СДН за SO2
Какво да се прави
Преди седмица екоминистърът в оставка Манол Генов е използвал данните за замърсяването със серен диоксид като аргумент да поиска от ТЕЦ „Бобов дол“ „инвестиционна програма с краткосрочни и дългосрочни мерки за привеждане дейността на централата в съответствие с условията в комплексното разрешително“.
В публикацията на министерството бяха посочени данни за 68 проверки, 53 предписания, 17 акта за установени нарушения и 11 наказателни постановления за глоби за общо 2,4 млн. лева. „Можеше и да се впечатлим, ако преди година не бяхме разкрили как ТЕЦ-вете са избегнали глоби за близо 5 млн. лева. За периода 2018-2025 г. ТЕЦ „Бобов дол“ е спестила над 2,5 млн. лева от глоби“, посочват от организацията.
„Институциите имат информация, която не публикуват. Очаквахме повече прозрачност, но не се случва, което е скандално, седем години по-късно няма никаква промяна, допълни тя. Нещо повече – видимо нормите за серен диоксид се превишават, а институциите не предприемат нищо, въпреки че имат данните и могат да затворят централата“, смята Десислава Микова от „Грийнпийс“.
ТЕЦ „Бобов дол“ има план за трансформация от 2020 г. и работи по инвестиционна програма до 2038 година. Това обяснява инж. Чавдар Стойнев, изпълнителен директор на централата в отговори за „Капитал“ какво предвижда инвестиционната програма:
- Замяна на 20% от горивото с алтернативни горива- биомаса и неопасни отпадъци.
- Присъединяване на мрежата към газопреносната мрежа на страната.
- Изграждане на биогазова инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от гориво биогаз.
- Изграждане на комбинирана електроцентрала, включваща две газоводородни турбини и една кондензационна парна турбина с общ капацитет на електрическа енергия 200 MW.
- Изграждане на фотоволтаична централа на площ над 1 343 322 кв. м с мощност 100 MWh, като част от произведената електроенергия от фотоволтаичния парк ще се съхранява в батериен комплекс, включващ монтирането на 25 литиево-йонни батерии всяка с възможност за съхранение на 1 MW. Фотоволтаичният парк е върху старото шламохранилище, без да засяга плодородна земя.
На въпроса докъде е изпълнението й тогава, инж. Стойнев пише в отговор до „Капитал“. „Ремонтната програма е предоставена на РИОСВ с официално писмо и в нея са описани всички предстоящи за календарната година ремонти, касаещи качеството на атмосферния въздух. Тя цели цялостна рехабилитация на съоръженията. Ремонтът обхваща 3 основни направления и е планиран в 3 етапа от 1 март до 30 септември. Най-мащабната част от тази програма е плановият ремонт на Блок 1, предвидена да бъде реализирана за срок от 120 дни до края септември„, посочва Стойнев. До края на 2026 г. се очаква централата да разпалва на природен газ, заменяйки мазута или да бъде в непосредствена близост до този старт, коментира още изпълнителният директор на ТЕЦ „Бобов дол“.
Въпросът с изгарянето на отпадъци от ТЕЦ-а обаче е спорен. Централата е поискала да увеличи повече пет пъти количеството отпадъци, което има право да изгаря според разрешителното си – от 35 000 тона годишно до 185 000 тона, става ясно от документи, внесени в регионалната екоинспекция. Но това не е поставено директно като искане, а е предложено увеличение на капацитета на скарата, на която се изгарят отпадъците. Такова намерение трябва да мине Оценка за въздействието върху околната среда, коментират от екоорганизацията.
„Когато за първи път осветлихме тези скандални данни, подадохме сигнал до контролните институции. Прокуратурата отказа да образува производство, тъй като нарушенията на теца били от административен характер. Здравната инспекция ни каза, че изготвя анализ на здравно-демографското състояние на населението. От институциите с правомощия да спират инсталациите, които застрашават здравето на хората и околната среда – МОСВ и екоинспекцията в София, осми месец отговор няма“, посочват от „Грийнпийс“.
Ситуацията с ТЕЦ „Бобов дол“ обаче има и друга гледна точка. Със своите 3 блока и обща инсталирана мощност от 630 MW централата има значение за балансирането на електроенергийната мрежа и осигуряването на базова мощност за Югозападна България. Ако централата спре сега рисковете за нормалното функциониране на системата се увеличават. В региона няма достатъчно на брой други големи мощности, ВЕИ инсталациите и батериите също все още са малко, донякъде и заради географията и релефа.
Алтернатива са инвестициите в „Топлофикация София“, която може да увеличи енергийното си производство поне три пъти, но това към момента изглежда по-скоро химера предвид растящите задължения на дружеството.
Без съмнение липсата на стратегическо планиране как да се заменят замърсяващи инсталации с по-чисти технологии ще продължи да създава сблъсъци сред хората.
Capital.bg