Проучване: Ще изчезне ли ледената покривка на Гренландия и Антарктика

0

Л едените покривки на Гренландия и Антарктика към момента губят три пъти повече лед годишно, отколкото преди 30 години. Това сочи ново международно проучване.

Използвайки данни от 50 различни сателита, изследователите установиха, че топенето на Гренландия е преминало в хиперзадвижване през последните няколко години. Средното годишно топене на Гренландия от 2017 г. до 2020 г. се е повишило с 20%, сравнено с началото на десетилетието, и с повече от седем пъти годишното от началото на 90-те години.

Новите данни „наистина са доста катастрофални“, каза съавторът на изследването Рут Мотрам, учен по климата в Датския метеорологичен институт. „Губим все повече и повече от леда на Гренландия.

Водещият автор на изследването Инес Отосака, глациолог от университета в Лийдс в Обединеното кралство, каза, че ускореното топене на ледената покривка е резултат от изменението на климата, причинено от човека.

От 1992 г. до 1996 г. двете ледени покривки, съдържащи 99% от световния сладководен резерв, намаляват със 116 милиарда тона (105 милиарда метрични тона) годишно, като две трети от тях идват от Антарктика.

Но от 2017 г. до 2020 г., според най-новите налични данни, общото количество на стопен лед скочи до 410 милиарда тона (372 милиарда метрични тона) годишно, а повече от две трети от тях са от Гренландия, се казва в проучването.

Това е опустошителна траектория, по която се движим“, каза заместник-водещият учен от Националния център за сняг и лед на САЩ Туила Муун, която не е участвала в проучването. „Тези темпове на топене на лед са безпрецедентни от началото на съвременната цивилизация.

От 1992 г. насам Земята е загубила 8,3 трилиона тона (7,6 трилиона метрични тона) лед от двата ледника, установи проучването. Това е достатъчно, за да наводни целите Съединени щати с почти 0,9 метра вода или да потопи Франция на почти 15 метра.

Но тъй като площта на световните океани е толкова огромна, топенето на ледените покривки от 1992 г. насам все добавя средно малко по-малко от 21 милиметра към морското равнище. Покачването на морското равнище в световен мащаб се ускорява и топенето от ледените покривки досега е допринесло с 5% за покачването на морското равнище, но вече става дума за една четвърт от него, се казва в проучването. Останалата част от морското покачване идва от разширяването на по-топлата вода и топенето от ледниците.

Екип от повече от 65 учени редовно изчислява загубата на ледена покривка в изследвания, финансирани от НАСА и Европейската космическа агенция, като последното проучване добавя данни за още три години. Те използват 17 различни сателитни мисии и изследват топенето на ледената покривка с три различни техники, каза Отосака, и всички сателити, радари, наземни наблюдения и компютърни симулации казват едно и също – топенето на ледената покривка се ускорява.

В Гренландия от 2017 г. до 2020 г. средно около 283 милиарда тона (257 милиарда метрични тона) са се топели на година, в сравнение със само 235 милиарда тона (213 милиарда метрични тона) годишно между 2012 и 2016 г.

Последните данни показаха също забавяне на топенето в части от Антарктика, където има много повече лед от Гренландия. Това се дължи най-вече на по-малките промени във времето, но общата дългосрочна тенденция все още показва ускоряване на топенето в Антарктика, каза Мотрам.

Между 2017 г. и 2020 г. Антарктида е губила около 127 милиарда тона (115 милиарда метрични тона) лед годишно, което е с 23% по-малко от по-рано през десетилетието, но като цяло е с 64% повече от началото на 90-те години.

Докато масовите загуби от Гренландия изпреварват тези от Антарктида, на юг има проблем с ледника Туейтс, който е наречен Ледника на Страшния съд“, каза Марк Серез, директор на американския център за сняг и лед, който не е част от проучването.

Авторите на изследването са използвали промените в гравитацията и във височината на леда и са измерили колко сняг е паднал, колко се е стопил, колко лед е бил загубен в айсбергите, които са отплавали и са били стопени от по-топлата вода.

Това има значение, защото покачващите се морски нива ще изместят и ще засегнат финансово стотици милиони хора, ако не и милиарди, и вероятно ще струват трилиони долари“, каза изследователят на леда от Университета на Колорадо и бивш главен учен на НАСА Уалид Абдалати, който беше част от изследването.

Проучването „не е толкова изненадващо, колкото смущаващо“, каза Абдалати. „Преди няколко десетилетия се предполагаше, че тези огромни ледници ще се променят бавно, но с помощта на сателитни и полеви наблюдения и моделирани техники, научихме, че ледът реагира бързо на променящия се климат.“

По темата

Източник: vesti.bg