Инфлацията в България е поне 30%, твърдят редица публикации в социалните мрежи. Те се разпространяват особено много в контекста на две теми. Едната – дискусиите за влизането на България в еврозоната и дали наистина покриваме критерия за ценова стабилност. Другата е започналият преди месец бойкот на големите вериги магазини заради високите цени на храните.
За сериозна инфлация говорят в последните два месеца и много политици.
В интервю за предаването „Още от деня“ в ефира на БНТ на 27 януари Костадин Костадинов заявява: „Ако статистиците бяха метеоролози, щяха да казват, че инфлацията е 2,6%, но се усеща като 26%“.
При внасянето на законопроекта за пределните цени на БСП-Обединена левица на 6 февруари депутатът Габриел Вълков пише в социалните мрежи: „Има драстично увеличаване на цените на хранителните стоки и услуги от първа необходимост. За последните пет години, по данни на НСИ, инфлацията в страната е 34%, а скокът на някои от основни хранителни продукти достига 250% ръст“.
Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев в предаването „Говори сега“ в ефира на БНТ на 8 февруари обявява: „Има инфлация от 33% в последните 3 години. Затова цените са скочили 2 пъти от това, което помним през 2021 година, уж вдигат доходите, но стоките стават двойно и тройни по-скъпи, но ти реално обедняваш. Но това е ефектът от левите бюджети“.
За 30% инфлация говори и Тошко Йорданов в края на май миналата година. „Ако погледнем статистиката за последните 3 години, имаме 30% инфлация. Това означава, че всички стоки и услуги са нараснали средно с 30%. Това че в момента имаме овладяна инфлация, не означава, че стоките и услугите са почнали да спадат към нивата на онези 30%, които ги е нямало преди три години“, това заявява той в интервю за бТВ.
В свое изказване на 10 февруари, в което коментира бойкота на хранителните вериги, вицепрезидентът Илияна Йотова заявява: „Очевидно трябва да се направи нещо час по-скоро, защото цените са поне с 30% по-високи от това, което бяха само преди преди Нова година. Дали се дължи на спекула или на други икономически процеси, очаквам дискусията и мерките“.
30% ли е наистина инфлацията и за какъв период?
Нашата проверка на фактите установи, че можем да говорим за 30% и повече инфлация, но това се отнася единствено за кумулативната или натрупаната инфлация. Тя се измерва чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ) – това е основният измерител на инфлацията у нас. Той следи изменението на цените на стоките и услугите, които ползват домакинствата, на база на потребителската кошница – за 2025 година тя съдържа 861 стоки и услуги, сред които 180 хранителни, според методологията на НСИ.
Използваме калкулатора на инфлацията на сайта на Националния статистически институт, като задаваме конкретен период, който искаме да проверим. За последните 3 години кумулативната инфлация е 25.6%, а за последните 5 години – 36.4%.
Месечната инфлация отново се мери през Индекса на потребителските цени. Тя е сравнение на цените на стоките и услугите през текущия спрямо предходиния месец. За януари инфлацията е 2.0% – т.е. стоките и услугите са поскъпнали с 2 на сто в сравнение с декември 2024. Годишната инфлация е 3.7% – т.е. цените през януари тази година са с 3.7% по-високи в сравнение с януари 2024 г.
Къде поскъпването е най-голямо и къде има намаление?
Според националната статистика храните са поскъпнали през януари с 2.5% в сравнение с декември 2024.
Най-сериозно увеличение на цените на храните през януари 2025 г.:
Краставици: +22.5%
Пипер: +16.8%
Хляб: +15.9%
Зеле: +11.6%
Брашно: +10.9%
Най-сериозно увеличение на цените при нехранителните стоки през януари 2025 г.:
Такса за издаване на личен документ + 19.4%
Газоснабдяване: +13.2%
Електроенергия: +8.4%.
Най-сериозно намаление на цените на храните през януари 2025 г.:
Маргарин: -3.7%
Домати: -3.2%
Трайни колбаси: -1.4%
Най-сериозно намаление на цените при нехранителните стоки през януари 2025 г.:
Облекло: -4.5%
Обувки: -4.3%
Препарати за почистване на съдове -1.6%,
Пелети: -1.0%
Продукти за лична хигиена: -0.5%
Има ли обаче храни с над 30% инфлация
Действително при някои стоки кумулативната инфлация е над 30%. Пример за това е хлябът. Изчисленията на КНСБ сочат, че за 4 години – от 2021 до 2025 година хлябът и зърнените храни са поскъпнали с 43.3%.
Какво е увеличението на цените в магазините?
Екипът ни за проверка на факти сравни и как се движат цените на дребно в магазините от декември насам, според правителствения сайт, който следи тази информация – Food price. Част от информацията се събира и с посещения на място в търговски вериги. Най-големи увеличения има при хляб „Добруджа“ – малко под 30 на сто, но поскъпването на хляба и брашното се обяснява с отпадането на нулевия ДДС от началото на годината.
Цени в магазините (от декември 2024 г. до февруари 2025 г.)
Хляб „Добруджа“ +27%
Бял хляб +22%
Брашно +16.27%
Портокали +27%
Данни: Food price
Как се движат цените на едро?
Държавната комисия по стокови борси и тържищата следи 148 стоки и прави извадка от 27 хранителни стоки, включени в потребителската кошница. Какво показват данните за месец януари 2025 година спрямо декември 2024 година – на месечна база най-голямо повишение има при брашното – 7%.
Цени на едро декември 2024 г. – януари 2025 г.
Масло +1%
Кашкавал +3%
Свинско месо +3%
Олио +4%
Брашно +7%
Данни: ДКСБТ
На годишна база поскъпването е по-сериозно.
Цени на едро януари 2024 г. – януари 2025 г.
Сирене +1%
Свинско месо +1%
Кашкавал +3 %
Фасул +6%
Ориз +6%
Брашно +10%
Маслото +13%
Олио +19%
Данни: ДКСБТ
Усещане за инфлация
Хората обаче масово споделят, че тяхната лична инфлация е много по-голяма от отчитаната от статистиката. Това, на практика, е така – основно, защото Индексът на потребителските цени е обобщен измерител. При рязко покачване на цената на отделен продукт от потребителската кошница се създава усещане за ценови шок, въпреки че този продукт може да няма толкова голяма тежест при изчислението на инфлацията. Европейската централна банка дори въведе понятието „усещане за инфлация“ и дава следния пример – „ако цената на бензина се повиши много повече от цените на други стоки и услуги, възможно е хората, които използват често автомобилите си, да „усещат“ инфлация, надхвърляща индекса, тъй като личните им разходи за бензин са по-високи от средните.“
На сайта на НСИ всеки също може да изчисли личната си инфлация, въвеждайки личните си месечни разходи.
Заключение
Нашата проверка установи, че инфлация от 30 и повече на сто може да бъде отчетена, само ако се има предвид период от над 3 години. Инфлацията за януари е 2% – с толкова са поскъпнали стоките и услугите в потребителската кошница, спрямо декември, според официалната статистика.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
Източник: bntnews.bg