Парите на осигурените в частни универсални пенсионни фондове изгарят от инфлацията и вместо да осигуряват доходност, реално губят покупателна сила, пише “Труд news”, позовавайки се на официални данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Това е основната причина за малкия размер на вторите пенсии, които много граждани вече получават.
За хората, които се пенсионират през настоящата година, но са осигурени и в частен фонд, държавната пенсия се намалява с около 11%. Причината за това е, че през част от трудовия си стаж са били осигурени и в частен фонд и част от осигуровките са влизали в него.
През годините този процент на намаление на държавната пенсия ще расте, защото по-дълъг период от трудовия си стаж излизащите в пенсия хора ще бъдат осигурявани и в частен фонд.
След около седем години (през 2031 г.) намалението на държавната пенсия на осигурените и в частен фонд ще бъде над 15%, а през 2036 г. ще достигне 19%. След 2040 г. намалението на държавната пенсия ще надхвърли 20%, а след 2050 г. ще се задържи на нива около 25 на сто.
Затова всеки трябва да прецени дали, ако получава две пенсии – държавна и от частен фонд, ще взима повече от една държавна. Ако човек получава минималната пенсия за стаж и възраст, няма да взима по-малка сума, заради това, че е осигурен и в частен фонд.
Затова десетки хиляди хора вече се отказаха от частния си пенсионен фонд и прехвърлиха парите си съм държавното обществено осигуряване.
Средният размер на изплащаните втори пенсии е 91,24 лв., показват последните данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Но много малко хора имат възможност да взимат пожизнено втора пенсия.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд, така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на пенсионирането им.
В момента минималната пенсия е 580,57 лв. Това означава, че за хората, които се пенсионират, за пожизнена втора пенсия трябва да имат достатъчно натрупани пари, за да взимат поне по 87 лв.
Осигурените в универсален пенсионен фонд, които нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или накуп или разсрочено.
Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко – еднократно.
Размерът на ежемесечно получаваните суми при разсрочено плащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпускането им и по-малък от 15% от минималната пенсия.
Към края на юни хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 22 211. От тях само 3453 души, или 15,5%, получават пожизнени пенсии. Останалите 18 758 души получават парите си от частните фондове на разсрочени плащания.
От тях 12 828 души, или 57,7% от всички, които вече получават втора пенсия, ще получават парите още по-малко от година.
Други 5366 ще взимат парите между една и три години, като това представляват над 24% от всички, които взимат втора пенсия, а едва 564 души ще получават парите в продължение на повече от три години.
Средният размер на разсрочените плащания е 457 лв. Данните на КФН показват, че повечето хора искат да вземат парите си от частните фондове за по-кратък срок, за да не бъдат допълнително обезценени от инфлацията.
Пожизнените пенсии са три вида – без допълнителни условия, с период на гарантирано плащане и включваща разсрочено изплащане. Средният размер на изплащаните пожизнени пенсии без допълнителни условия е 91,24 лв.
Пенсиите с гарантирано плащане, при които ако човекът почине през определен договорен срок, парите ще бъдат получавани от наследниците му, са средно в размер на 81,18 лв. При пенсиите с разсрочено плащане в началото хора получават по-големи суми, а след това пожизнено по-малки пенсии. Средният размер на тези плащания е 258 лв.
Източник: Narod.bg