Корейски учени: Обратната страна на Луната е необяснимо по-проводима

0

И ма нещо странно в обратната страна на Луната, заключиха учени въз основа на данни от корейския Pathfinder Lunor Orbiter. Резултатите все още не са публикувани, но предполагат несъответствие между проводимостта на близката и далечната страна на Луната, което засега няма правдоподобно обяснение.  

Изследването на Луната се превръща в глобална афера. Заедно с мисии от Съединените щати, Китай, Индия и Япония, Корейският институт за аерокосмически изследвания обикаля около нашия спътник от една година. С прякор Dunari, мисията доказва, че има много неща, които учените от по-големите нации са пропуснали. 

Въпреки че Институтът е сдържан относно резултатите, Nature е уведомен предварително за някои от откритията.  

Основното откритие беше направено във връзка с два от по-малките спътници на НАСА. Луната няма глобално магнитно поле както Земята, въпреки че някога е имало. Въпреки това, подобно на Марс, Луната има някои интригуващи местни полета.  

Магнитните аномалии в лунните завихряния интересуват толкова много планетарните учени, че НАСА е обмислила мисия само за тяхното изследване, използвайки два малки спътника, свързани заедно на 180 километра. Снимането на най-известния от тях, Reiner Gamma Swirl в изключителни детайли, беше едно от първите постижения на Dunari. 

Неочаквано обаче Dunari откри по-разпространени магнитни полета от другата страна, което показва по-голяма проводимост дълбоко в Луната. Професор Иън Гарик-Бетел от Калифорнийския университет в Санта Круз казва пред Nature, че това „няма смисъл“. Двете причини, които учените могат да измислят, са дали далечната страна е по-гореща или има повече вода под повърхността от тази страна. 

Последното би представлявало голям интерес за бъдещи мисии, търсещи най-ценните ресурси.  

Мисията също така използва детектор на гама-лъчи, който ѝ позволи да улови най-яркия изблик на гама-лъчи за всички времена, докато все още беше на път към Луната през октомври 2022 г. 

По-очакван успех от проекта включва изследване на дълбините на кратерите близо до полюсите на Луната. Те представляват интерес за астрономите, тъй като се смята, че ледът оцелява на дъното. Въпреки това същата липса на слънчева светлина, която е осигурила дълголетието на леда, прави тези области трудно видими. „ShadowCam“ на Dunari е толкова чувствителен, че може да снима тези места, използвайки светлина от Земята или разпръснати от близките планини много по-добре, отколкото всеки друг досега. 

Без ресурси да изпратят хора на Луната, поне скоро, нации като Южна Корея се стремят да запълнят научни ниши, останали незаети от големите космически сили. Повечето от тях се отнасят до високи географски ширини, така че Dunari е в орбита, която го отвежда над полюсите, а не в по-екваториална орбита, както предпочитаха първоначалните лунни мисии.

Екипът зад мисията осъзна, че никой все още не е използвал камери, които измерват поляризирана светлина като начин за изследване на магнетизма на лунната повърхност, така че те се възползваха от възможността. 

Първоначално беше планирано мисията да приключи, но сега е удължена до декември 2025 г. Това обаче ще изисква тя да оцелее при лунни затъмнения (които от нейна гледна точка ще бъдат слънчеви затъмнения) през март и септември 2025 г. Всяко от тях ще прекъсне достъпът му до слънчева светлина за по-дълъг период от обичайното му пътуване в сянката на Луната. Частичното затъмнение тази година не се оказа проблем, но дълбоките затъмнения може да изтощят батериите на орбиталния апарат.  

По темата

Източник: vesti.bg