Спешни мерки от Брюксел искат България и още четири държави, които са близо до Украйна. Проблемът е вносът на евтино украинско зърно. Така у нас, българското – залежава по складовете и не може да бъде пласирано. Подобна е ситуацията и в други страни. Затова искането е Европейската комисия да отвори кризисен резерв за подкрепа на зърнопроизводителите.
Евгени Велковски от 24 години отглежда пшеница, царевеци и слънчоглед в землището на няколко русенски села. Заради вноса на евтино украинско зърно, неговото не се търси, стои в склада, а ценатите падат.
„Изведнъж започнаха да падат надолу, след което на всичко отгоре спря и търсенето. Това означава, че пазарът от някъде черпи продукция и най-логичното обяснение, че тази продукция идва от Украйна. Няма друга логика“, казва зърнопроизводителят Евгени Велковски.
По данни на браншовата асоциация заради намалените приходи производителите се задъхват, а предстоят нови разходи покрай пролетната сеитба и подхранването на есенниците.
Как точно украинското зърно отива на нашия пазар, вместо да мине транзит през страната е трудно да се каже. Според производителите то се смесва с българското.
„Не е забранено смесването, но на еднакво по качество зърно. Напълно е възможно да се смесва с българско, за да се миксира някаква по-ниска цена за търговеца и съответно за по-голяма печалба“, каза Евгени Велковски.
България е солидарна с Украйна, но трябват спешни мерки, за да се защитят българските производители. За това призова на последното заседание на земеделските министри в Брюксел министър Явор Гечев.
„Договорихме се, че има проблем и че механизмите каквито са в момента за отворен пазар по отношение на съществуващите коридори, не са точно такива, каквито Европа ги е измислила. И че трябват допълнителни действия по отношение на това мерките да действат наистина като коридори, а не зърното да достига до определени държави и да ги превръщат в буферни складове“, каза Явор Гечев.
Освен България и Полша, Унгария, Чехия и Румъния поискаха от европейската комисия отваряне на кризисен резерв в подкрепа на техните зърнопроизводители.
„Отваряне на този кризисен резерв, който да налее средства като вид компенсации. Това е единият възможен начин, вторият е отваряне на кризисни складове, за да се поемат допълнителните количества зърно. Поискахме и допълнителна регулация, за да знаем тази украинска пшеница и слънчоглед къде отива и как излиза от Европейския съюз, тоест да имаме гаранция, че тя няма да се смесва и няма да се разполага на българските пазари“, каза Явор Гечев.
Засега отговорът на Брюксел е, че Европейската комисия е готова да обмисли използването на кризисен резерв. Сумата за него в европейския бюджет за 2023 година е 450 милиона евро.
Източник: bntnews.bg
